Решение № 15499 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2013 г.

Решение № 15499 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Петър Павлов Павлов и Ивайло Павлов Павлов, двамата от гр. София, срещу решение № Ж - 362 от 17.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по техни жалби с вх. № В-11П-00-20 от 16.05.2012 г. и 06.07.2012 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон - чл. 43, ал. 2, т. 3 от от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и несъобразяване с целта на закона. Релевирани са доводи, че ДКЕВР осъществила неправилна преценка досежно непредоставен достъп до техния имот за установяване на съществуваща повреда, явно са имали предвид на изградения в него водопровод. В допълнително становище инвокират и твърдение за нарушение на чл. 72, ал. 3 от ЗУТ по искането им за изместване на водопровода от техния имот. Претендират отмяна на обжалвания административен акт като ДКЕВР продължи работата си по спорния случай. В откритото съдебно заседание първият оспорващ поддържа жалбата и писменото становище и прави искане за присъждане на разноски. по делото. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Иванова оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД не изпраща становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпили жалби на Петър Павлов Павлов и Ивайло Павлов Павлов, двамата от от гр. София, с вх. № В-11П-00-20 от 16.05.2012 г. и 06.07.2012 г., първата-уточнена с молба от 30.05.2012, срещу "Софийска вода" АД гр. София, в които те възразили срещу отказ на водоснабдителното дружество да измести водопровода на уличното платно извън границите на техния поземлен имот, по тяхно искане, обосновано с появил се преди повече от 1 г. теч вследствие на пробив на процесния водопровод, с искане за преразглеждане на тази претенция. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, прекратила производството по преписката, образувана по тези жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД гр. София. Между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателите са собственици на УПИ V-2194, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост" и че с договор № 276 от 19.05.2005 г., сключен между тях и "Софийска вода" АД, недвижимият имот е присъединен към водопроводната система на водоснабдителното дружество. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителите, наречени в договора "клиенти", е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която, с нарочно писмо изх. № В - 11П-00-20 от 08.06.12 г., ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмото е постъпило в "Софийска вода" АД и в отговор, с копие и до жалбоподателя, В и К операторът отговорил, че не се предвижда реконструкция и подмяна на водопровода, находящ се в имота на оспорващите, като посочил, че в случай на необходимост от изместване на водопровода, според ЗУТ това се извършва от инвеститорите, а по отношение на твърдяната повреда, дружеството е направило двукратен опит, на посочени в писмото дати, да провери на място наличие на повреда, но клиентите са отказали достъп до водопровода. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-279/13.12.2012 г. на директор на дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на на Петър и Ивайло Павлови Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори или от В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата, уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 53/2004 г. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган - упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви, по които е прието, че отказът на В и К оператора за измести водопровода на уличното платно извън границите на поземления имот на жалбоподателите е законосъобразен, както и че не е налице твърдяното от последните нарушение и е приложим чл. 102, ал. 1 от Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. При постановяване на обжалвания акт от административния орган не е допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно който ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 100, ал. 1-4 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Твърдението, че ДКЕВР не е спазила процедурата за извършването на проверка, не намира опора в доказателствата, приложени в административната преписка, посочени по-горе. Не е нарушен материалният закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ. бр. 88 от 8.10.2004 г., в относимата редакция - ДВ. бр. 41 от 13.05.2005 г., потребителите осигуряват достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора, при условията и по реда, определени в общите условия и договора, в случаите за извършване на проверките по чл. 42, ал. 1, т. 6 и за извършване на проверка и контрол на водомерите, както и в други случаи, определени със закон, във връзка с извършване на услугите В и К, а съгласно релевантната за случая ал. 2, т. 2 и 3 на същата разпоредба, потребителите са длъжни да опазват от повреда водопроводните и канализационните мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им и да спазват ограниченията в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт и изискванията за опазване на санитарно-охранителните зони. Възраженията на оспорващите не държат сметка, че съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУТ/ изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г./, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж, като в случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения, средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. Твърдението, че се касае за наличен, а не за изграждане на нов водопровод, не променя извода, че искането за изместване на водопровода не може да се удовлетвори по начина, предприет от оспорващите. По допълнителното им твърдение, че е нарушен чл. 72, ал. 3 от ЗУТ следва да се посочи, че в ЗУТ такава норма няма, а ако са имали предвид тази на чл. 72. ал. 2 от ЗУТ, в относимата за случая редакция/ ДВ, бр. 65 от 2003 г./, тя предвижда, че при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, в каквато хипотеза в случая не сме изправени, предвид твърдението за "теч отпреди една година", възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация, а според изм. и доп. на посочената разпредба /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), и собствениците на засегнатите поземлени имоти. Освен това следва да се вземе предвид изрично отразеното от оспорващите във втората им жалба- тази от 06.07.2012 г. срещу "Софийска вода" АД, /л. 15 от делото/ обстоятелство, че те са възпрепятствали достъпа до процесния водопровод с изградена от тях дървена конструкция в дворното място, за което са посочили, че е частна собственост. Това им писмено изявление опровергава поддържаното в настоящата жалба твърдение за грешен извод на ДКЕВР за отказан достъп до имота, като в тази връзка изрично следва да се посочи, че те е следвало да осигурят достъп до съоръжението, а не въобще до имота. Неоснователно е и следващото възражение-че комисията не е извършила проверка и анализ на фактите. Противно на твърдяното, като е анализирала подробно относимата за случая уредба на Закона за устройство на територията по отношение изграждането на такъв вид съоръжения, ДКЕВР е извела законосъобразен извод за приложимостта на чл. 73, ал. 1 от ЗУТ, в който смисъл е и отговора на "Софийска вода (л. 26 от делото), изпратен до оспорващите страни. В случай, че дадените указания относно реда и начина, по който следва да се измести съществуващия водопровод не са изпълнени, регулаторният орган не може да разпореди водоснабдителното дружество да извърши преустройство на съществуващ водопровод, без да са изпълнени задълженията, вменени по силата на закона, на възложителя. По тези съображения основното и допълнителното възражения на жалбоподателите не намират опора в закона и доказателствата по делото. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно-при липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, определящ, че когато при проверката не е установено нарушение на условията по лицензията, преписката се прекратява . В изпълнение на това правомощие регулаторният орган е постановил решението си и преписката правилно е прекратена. Обжалваното решение на ДКЕВР е правилно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора искането на оспорващите за разноски, предвид чл. 143, ал. 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено в писменото становище, чрез юрк. Н. Иванова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е своевременно предявено, основателно е и следва да се уважи. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплатят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, във връзка чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. /ДВ. бр. 2 от 9 януари 2009 г., в размер общо на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение