Решение № 7134 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Министерския съвет на Република България (МС), чрез процесуален представител служител с юридическо образование А. Георгиева, Народното събрание на Република България (НС), чрез юрисконсулт И. Серафимов, и министъра на труда и социалната политика, чрез главен юрисконсулт Василева, срещу решение 25300 от 29.11.2024 г. по адм. дело 8757/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С решението са отхвърлени жалбите им срещу решение 223/26.07.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка 125 от 2023 г. С решението на КЗД е установено по отношение на Т. М. Т. от гр. Шумен, [улица], вх. Б, ап. 21, МС, НС и министъра на труда и социалната политика, че разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) /ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г./, е в нарушение на принципа за равно третиране, като с нея се осъществява пряка и непряка дискриминация по принципа семейно положение. С административния акт, КЗД препоръчва на основание чл. 47, т. 8 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), на субектите, притежаващи законодателна инициатива по силата на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да предприемат съответните действия за изменение на разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, с цел обезпечаване на достъп до правото на ползване на месечна помощ за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за самотни родители, независимо от дохода на семейството. В касационната жалба на Министерския съвет се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с процесуалните правила и материалния закон, и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че конституирането на Министерския съвет като ответник по преписката пред КЗД е правилно. Правната норма не е приета при упражняване на законодателна инициатива от страна на Министерския съвет, а по предложение на група народни представители, като Министерски съвет е възразил срещу конституирането му като заинтересована страна. Счита за неправилно заключението на КЗД и на АССГ, че самотните осиновители, спрямо които не се прилага доходен критерий за отпускане на помощта по ЗСПД, са поставени в по-благоприятно положение от самотните родители, станали такива в резултат на асистирана репродукция като Т. Т.. Неправилен е изводът за наличие на по-неблагоприятно третиране по отношение на нея в сравнение с други лица при сходни обстоятелства. В случая не е налице пряка или непряка дискриминация по отношение на жалбоподателката Т. М. Т., изразяваща се в неравното й третиране спрямо други групи уязвими лица. Набляга на факта, че осиновените деца от самотни осиновители не се отглеждат от биологичните им родители в семейна среда. В живота им липсва стабилност и сигурност. Често се нуждаят от специални грижи и помощ. Децата, родени чрез асистирана репродукция, се отглеждат в семейна среда и имат достъп до качествена грижа и услуги от момента на раждането им. В случай на необходимост (доказана чрез покриване на доходен критерий) им е гарантирано от закона и подпомагане чрез предоставянето на родителя на семейни помощи за деца. Като е приел, че децата, родени чрез асистирана репродукция и техните родители са по-уязвима група спрямо децата, лишени от родителски грижи и самотните им осиновители, съдът е направил необоснован извод. Оспорва извода на съда за липса на законова цел за приемането на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД. Сочи, че законодателят се е стремил да защити и стимулира самотните осиновители и техните деца, чрез предоставяне на месечна помощ без прилагане на доходен критерий. Нормата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД работи за постигане на общата цел за деинституализация на децата, лишени от родителски грижи. Претендират се разноски. В касационната жалба на Народното събрание се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В случая не се установяват признаците на твърдяното нарушение изразено в пряка и непряка дискриминация спрямо лицето по чл. 4 от ЗЗДискр., основана на признак семейно положение. Налице е съществена разлика между самотен родител и самотен осиновител, поради специалното уязвимо положение на децата, лишени от родителска грижа и необходимостта да бъдат защитени и подсигурени те при осиновяването им. С приемането на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД също не би могло да се осъществи съставът на нарушение на дискриминационното законодателство по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр. КЗД притежава правомощия да преценява доколко нормативните актове, включително и законите, не нарушават забраната за дискриминация. Когато обаче констатира несъответствие на нормативен акт с антидискриминационни разпоредби, тя не следва с решение по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр. да установява извършено нарушение по смисъла на чл. 47, т. 1, тъй като такова нарушение не е налице. КЗД може да упражни единствено някое от правомощията, предоставени в чл. 47, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. Комисията може да направи предложение за нормативни актове или препоръка до съответния орган, за приемане, отменяне, изменение или допълнение на нормативни актове или за сезиране на Конституционния съд. В този смисъл цитира решение 5645 от 25.04.2014 г. по адм. дело 15991/2013 г. Поради това констатациите в оспореното решение на КЗП, че въведеното с чл. 7, ал. 20 от ЗЗДискр. изключение не отговаря на генералните принципи, заложени в Конституцията, са изцяло извън правомощията на Комисията. Административните органи, еднолични или колективни, не могат да бъдат субект на нарушения по чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр, а извършители на нарушения могат да бъдат само физическите лица, осъществяващи правомощията на съответните органи. По делото не са представени доказателства, при конкретното прилагане на цитираната правна норма, да е нарушен принципът на равно третиране. Не е установено конкретното действие или бездействие, с което е извършен дискриминационният акт и кой е субектът на нарушението (извършител). Това означава, че липсва нарушение на дискриминационното законодателство по чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. В касационната жалба на министъра на труда и социалната политика се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В първоинстанционното решение не са анализирани подробно елементите на състава на нарушенията пряка и непряка дискриминация, по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Поддържа, че родителите, които отглеждат сами децата си също попадат в обхвата на ЗСПД, като се подпомагат на общо основание, както останалите семейства с деца. Принципите и философията на ЗСПД са подчинени на целенасоченост на видовете семейни помощи за подкрепа на семействата с деца, при отчитане на спецификата на конкретната целева група. За някои от семейните помощи за деца, каквито са и месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл. 7 от ЗСПД е предвиден и доходен критерий при отпускането им. В ЗСПД са предвидени облекчени условия за отпускане на семейни помощи по отношение на по-уязвимите категории семейства с деца. Този законодателен подход не нарушава принципа на равното третиране, тъй като е допустимо да се установяват привилегии в полза на една или друга уязвима група лица, с оглед спецификата на положението, в което се намират. В тази връзка се позовава на решение 6 от 2010 г. по к. д. 16 от 2009 г. на Конституционния съд, според което Принципът на равенство е равенство пред закона. Това, че за едно и също право или задължение законът предвижда диференциация, не означава нарушение на конституционния принцип за равенство пред закона. Диференциацията се основава на определен критерий и на него отговарят всички от една група субекти. Тази диференциация в по-голяма степен отчита и въвежда в закона точното и справедливо приложение на равенството.. При постановяване на решението си АССГ не е отчел съществената разлика между родител, който сам отглежда детето си и самотен осиновител. Родителят, който отглежда сам детето си, може да изиска припознаването му от другия родител и издръжка, каквато възможност осиновителят няма. Обстоятелството, че поради личен избор на единия родител, детето се отглежда единствено от него и не е припознато от другия родител (независимо, че вторият е само донор), при положение че тази хипотеза е възможна, не обосновава наличие на по-неблагоприятно третиране на една група самотни родители спрямо друга такава. Поради това, счита за неправилен извода за наличие на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по отношение на г-жа Т.. Независимо, че детето й е заченато чрез асистирана репродукция, на практика то има двама биологични родители, което само по себе си прави средата, в която се отглежда, съществено по-различна в сравнение със средата, в която се отглежда осиновено дете от самотен осиновител. Детето може да получи грижа от другия родител или издръжка, ако бъде припознато от него. Поради това и констатацията на КЗД и АССГ, че самотните осиновители са третирани по-благоприятно от самотните родители са неправилни и необосновани. По тези и други съображения моли да се отменят съдебното решение и оспореният акт. Независимо, че КЗД и АССГ правилно посочват, че нормата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД е привидно неутрална, не е отчетено обстоятелството, че тя е обективно оправдана по отношение на самотните осиновители, които се намират в по-уязвимо положение и за тях се изисква по-специална подкрепа. Именно с предвидената подкрепа за самотни осиновители се цели затвърждаване на особено важната роля на осиновяването като мярка за закрила на детето. В тази връзка законодателят е предвидил в чл. 104 от Семейния кодекс задължение за Дирекция Социално подпомагане (ДСП) в продължение на три години от пълното осиновяване да наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси. Ето защо осиновеното дете и след осиновяването е обект на подкрепа от ДСП като дете в риск. Това е още едно доказателство, че не може фигурата на самотния родител да бъде приравнена с фигурата на самотния осиновител. Излага доводи в допълнително становище и в съдебно заседание. Ответникът Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в писмен отговор чрез старши юрисконсулт М. Стефанова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Оспореният акт е издаден от компетентен орган КЗД, на основание чл. 65, т. 1-3 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При издаването му са спазени всички изисквания във връзка с формата и съдържанието на акт по чл. 66 от ЗЗДискр. Актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Целта на конкретната разпоредба на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, следва да е съобразена с целите по чл. 7, т. 14 и т. 15 от ЗЗДискр. Приобщените по преписката доказателства предпоставят обособяването на отделна подгрупа в тази група уязвими деца а именно групата на децата, които са родени чрез зачеване ин-витро в процедура по асистирана репродукция по чл. 130 от Закона за здравето (ЗЗ). Наредба 28 от 20.06.2007 г. изрично забранява предоставянето на информация на донора или на трети лица относно реципиентите, ползвали анонимен донорски материал, освен в случаите посочени в закон. С оглед на това ЗЗ съдържа специален текст забраняващ дискриминацията по признак човешки геном (чл. 136 от ЗЗ). Тези деца са лишени изначално от възможността за издръжка, което представлява материална и житейска тегодба за родителите, които ги отглеждат. Релевантни към случая са и основните принципи от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) чл. 3, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДет. (зачитане и уважение на личността му, отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване на най-добрия интерес на детето). Посочва, че следва да се вземе предвид, отменената със същия законопроект ал.9 на чл.7 от ЗСПД, която е предвиждала предоставяне на месечна помощ на деца, отглеждани от един жив родител, без оглед на дохода на семейството. Позовава се на релевантни разпоредби и съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (дело Й. и Г. срещу България), на Конвенцията на ООН за правата на децата. Цитира Правилника за прилагане на ЗСПД, в който е предвидено определение в § 51, т. 3 от ДР на ППЗСПД на родител, отглеждащ сам дете/деца. Съгласно тази разпоредба, Родител, отглеждащ сам дете/деца е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай, че продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Този нормативен подход държи сметка в максимална степен за действителното правно положение, като не поставя под общ знаменател хипотезите, при които детето се отглежда от биологичен родител/родители. Въз основа на това прави извод, че отглеждането на дете от един родител следва да бъда определящо за поставянето и на тези деца в една по-уязвима група. Това важи и по отношение на родените ин-витро с донорски материал деца и неприпознати, където аналогично, детето има един единствен биологичен родител. Това неминуемо означава принципна невъзможност за съвместно отглеждане и взаимопомощ още от момента на раждане на детето. Тази подгрупа от родители и деца се явява поставена да търпи неблагоприятните последици от опосредяването на помощта по чл. 7 от ЗСПД, редом с по-голямата група на самотните родители (позовава се на § 36-40 и 119 от решение на ЕСПЧ Й. и Г. срещу България). Позовава се на основополагащите принципи, залегнали в чл. 2 от ЗСПД, решение 92/09.07.2015 г., ВКС, ГК, първо отделение, относно прекратяването на правоотношенията с възходящи и низходящи роднини. Смята за неуместно направеното от касатора МТСП изявление, че осиновените деца са деца в риск по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДет., тъй като с факта на осиновяването се има за цел именно преустановяване на окачествяването им като такива. Позовава се на решение 1 от 27 януари 2005 г. по к. д. 8/2004 г. относно нарушаването на конституционния принцип за равенството на гражданите пред закона (Преамбюл и чл. 6, ал. 2 от КРБ). Тя се изразява в забрана за произволно неравнопоставяне и в повеля за равно третиране, със съответните им проявления в живота и правната практика. По тези и други съображения, изложени в становището, моли да се остави в сила съдебното решение. Ответникът Т. М. Т., в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационните жалби. Оспорва доводите в касационните жалби, че предоставянето на месечни помощи за дете до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на самотни осиновители независимо от дохода на семейството, съгласно чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, не било дискриминационно спрямо други самотни родители, или самотни родители на дете, родено чрез асистирана репродукция от донорски материал, а било израз на диференциран подход на държавата към по-уязвима група или реализиране на различни форми на социална закрила. Оспорва твърдението на касаторите, че самотните родители на деца от асистирана репродукция могат да искат припознаване на детето от другия родител и да претендират издръжка, тъй като има нормативна забрана да узнаят кой е другият родител (чл. 14, ал. 3 от Наредба Н-2 от 12.07.2023 г. за дейности по асистирана репродукция/предишна Наредба 28/20.06.2007 г.). Задължителното деклариране на доходите и жилището на кандидат-осиновителите се изисква с оглед вписването им в регистъра и преценката на годността им да осиновят дете. В жалбите не е обосновано каква е съществената разлика, особено за правото, между родител, който отглежда сам дете и самотен осиновител. При пълно осиновяване за правото няма разлика между родено и осиновено дете, респективно между биологичен родител и осиновител, поради това положението на самотния родител от асистирана репродукция е напълно еднакво относно законовата и житейска невъзможност да получат помощ при отглеждането на детето, вкл. финансова издръжка. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост и основателност на касационните жалби. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, но неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Неправилно е приложил материалния закон. След служебна проверка, КЗД е установила, че по отношение на Т. Т. е осъществена пряка и непряка дискриминация по признак семейно положение, по чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. На основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр е препоръчано да се предприемат съответните действия за изменение на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, която касае ползването на месечни помощи за деца от самотни осиновители. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 47 от ЗЗДискр. - КЗД, в предвидената по чл. 66 от ЗЗДискр. форма. Според чл. 66, решението на КЗД е писмено и съдържа: 1. наименованието на органа, който го е издал; 2. фактическите и правните основания за издаването му; 3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага; 4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. Актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Спазена е процедурата по чл. 61 и сл. от ЗЗДискр. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него. Според чл. 65 от ЗЗДискр., с постановеното решение заседателният състав: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4. прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. Доказателствената тежест е разпределена по чл. 9 от ЗЗДискр., според който в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Основателни са подадените касационни жалби, с които се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. За да е осъществен състав на нарушение по ЗЗДискр., трябва да е установено неравно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл е необходимо да се установи, както по-неблагоприятно третиране на лицето, така и че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците в посочената разпоредба. В случая жалбоподателката (ответница по касация) не е показала конкретни факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Не е налице неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на ответницата. Направеният анализ за сходство между самотни родители и самотни осиновители е неправилен. Крайният извод на съда за осъществена чрез разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД пряка и непряка дискриминация по признак семейно положение установено нарушение по чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр, спрямо Т., е материално незаконосъобразен. Предлага отмяна на съдебното решение и оспорения акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, касационните жалби за допустими, като подадени от активнолегитимирани страни, в срок и срещу съдебен акт, който ги засяга неблагоприятно. Разгледани по същество, са неоснователни. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От Т. М. Т. е подадена жалба вх. 44-00-1984/26.05.2023 г., срещу чл. 7, ал. 20 от ЗСПД (ДВ, бр. 102/23.12.2022 г.). Намира, че разпоредбата поставя нея и детето й в положение на пряка и непряка дискриминация, в качеството й на самотен родител на дете, заченато чрез асистирана репродукция от донорски материал. Сочи, че при условията на тази разпоредба, месечната помощ за деца, които се отглеждат от техните самотни осиновители се предоставя независимо от дохода на семейството, в размер определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗСПД. Докато в нейния случай, попадайки в групата на самотните родители, за да й бъде отпусната помощта по чл. 7 от ЗСПД, за нея се прилага доходен тест (изискване за определено ниво на доход), за разлика от самотните осиновители, за които помощта се отпуска без оглед на доходите. По подадената жалба е образувана преписка 125/2023 г. с разпореждане 410/60.06.2023 г. на председателя на КЗД. С разпореждане 473/11.07.2023 г. на председателя на КЗД е определен докладчик по преписката. Изпратени са уведомителни писма с искания за становище и доказателства до Председателя на НС (изх. 60-00-42/03.08.2023 г.), до Министерския съвет (изх. 80-00-75/03.08.2023 г.) и до министъра на труда и социалната политика (изх. 90-15-65/03.08.2023 г.). Представени са: становище АД-49-320-00-27/10.08.2023 г. на НС; становище изх. 06-00-492/14.08.2023 г. на МС; становище вх. 90-15-68/17.08.2022 г.; от министъра на труда и социалната политика; становище вх. 37-129/17.08.2023 г. от Т. М. Т.; Приложен е доклад-заключение от докладчика по преписка 125/2023 г. КЗД на свое заседание от 31.01.2024 г. е приела доклада-заключение и е обявила преписката за решаване. Въз основа на изложеното и доказателствата в преписка 125/2023 г., е издадено процесното решение 223/26.07.2024 г. на КЗД. Според чл. 1, ал. 1 от ЗСПД, този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и редът за тяхното предоставяне. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че семейните помощи по този закон са еднократни и месечни. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗСПД месечните семейни помощи са: 1. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година; 2. месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 3. месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане; 4. месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител. Съгласно чл. 3 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, при условията на ал. 1 месечната помощ за деца, които се отглеждат от техните самотни осиновители, се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната. В чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Съгласно чл. 4а, ал. 2 от ЗСПД, в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Съгласно чл. 4а, ал. 3 от ЗСПД, размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 в зависимост от определения доход по ал. 2, т. 1 и т. 2 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. С оглед така изложената нормативна рамка и установената фактическа обстановка по делото, касационният състав намира за неоснователни наведените касационни възражения. Неоснователно е касационното възражение за конституиране на Министерския съвет като заинтересована страна в съдебното производство. Правилен е изводът на АССГ, че Министерският съвет е вносител на законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПД. Същото се потвърждава от приложена разпечатка на сайта на Комисията по труда и социална политика към НС, на л. 52-53 от адм. дело 8757/2024 г. по описа на АССГ, като част от административната преписка. Същата съдържа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца 48-202-01-1, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 17 ноември 2022 г.. Законопроектът внесен от МС, е обсъден от Комисията по труда и социалната политика в НС, и като част от него, по инициатива на трима народни представители е добавена нова ал. 20 на чл. 7 от ЗСПД. Поради това, правилен е изводът на АССГ, че в случая законодателната промяна е инициирана със законопроект, внесен от МС. Съдът правилно се е позовал на чл. 86-87 от Конституцията, според които Народното събрание осъществява законодателната дейност, а законодателната инициатива принадлежи на МС и на всеки народен представител. Съгласно чл. 1а, ал. 1 от ЗСПД, Министерският съвет определя държавната политика в областта на семейните помощи за деца. МС е адресат на процесния акт, тъй като е ангажиран по силата на закона с изпълнението на проекта за изменение и допълнение на ЗСПД. За него се създават пряко и непосредствено правомощия и задължения, свързани с реализирането на залегналите в разпоредбите на закона политики и процедури. Поради това, правилно е бил конституиран като страна в производството по оспорване на разпоредбата. Правилно КЗД е тълкувала разпоредбите на АПК, ЗСПД и ЗЗДискр., относно конституиране на страните в съдебното производство, поради което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е потвърдил решението на КЗД относно конституирането на МС като страна в производството, съдът е тълкувал и приложил правилно процесуалните правила. Съгласно чл. 47, ал. 1 от КРБ, отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Според чл. 47, ал. 4 от КРБ децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото. Действително, грижата за децата е закрепена в Конституцията, Семейния кодекс, Конвенцията на ООН за закрила на децата, Закона за закрила на детето, ЗСПД и др. законови и подзаконови актове. Същевременно, съображенията по целесъобразност, не бива да надделяват и да поставят под съмнение законосъобразността на съответните разпоредби, както и конституционно закрепените принципи на равно третиране на гражданите. Не се оспорва необходимостта от засилено внимание и грижа на осиновените деца и децата без родителска грижа, като в случая се въвежда и допълнителен признак за уязвимост деца на самотни осиновители. Същевременно, следва да се има предвид, че за да бъде допуснато осиновяване се изисква осиновителят, бил той семейство или самотен осиновител, да разполага с достатъчно средства, за да може да се грижи пълноценно и да обслужва нуждите материални и емоционални на едно дете. Не се отрича уязвимостта на децата лишени от родителски грижи, но изискването за достатъчно доходи е едно от основните в процедурата за осиновяване. При това положение, разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, с която се елиминира изискването за определен размер на доходите на самотните осиновители, ги поставя в по-приоритетно положение от общата хипотеза на самотните родители, както и на самотните родители с деца родени от репродуктивна процедура. Не се установява съответствие между нуждата от закрила на уязвимата група осиновени деца и целта на приетата разпоредба. В ЗСПД са уредени семейните помощи за материално подпомагане на семейства, самотни родители и техните деца, като основният принцип е недостигът на материални средства за издръжка на децата (били те родени, осиновени, близнаци или настанени при роднини и близки), а не дали децата растат в семейна или несемейна среда, каквито доводи излагат касаторите. Следва да се има предвид, че при провеждане на процедурата по осиновяване с направено обстойно проучване на кандидата, се обсъждат представите и желанието му за осиновяване, както и плановете за отглеждане на дете. Изясняват се отношенията на кандидата с близкия му роднински кръг (баща, майка, братя, сестри), образованието, трудовата заетост, жилищните условия и здравословното му състояние и едва след това се дава положително становище относно възможностите на кандидата да осинови, да отледа и да се грижи за детето в дългосрочен план. Също така кандидат-осиновителите сами вземат решение и кандидатстват за осиновяване на дете. Не е в интерес на обществото, на децата лишени от родителска грижа и на осиновените деца, същите да бъдат осиновявани от лица, които разчитат на финансова или друга помощ от държавата или от други лица и/или организации. В този смисъл е относимо възражението на ответника по касация Т., че съгласно Наредба РД-02-06-46/2024 г. за вписването на лице като кандидат за осиновител, същото представя данни за доходите, материалното си състояние и жилището си. Това е критерий за пригодност на осиновителите съгласно СК. Също така основателно е възражението на ответната страна, че в нормативната уредба не се прави разлика между родител и осиновител, както и между осиновено дете и останалите деца. Това е така, защото всеки конкретен случай е различен, като има родители и деца от всяка категория семейства, които се нуждаят от подкрепа, финансова или друга. Сегментирането на твърде много уязвими групи може да постигне и обратния ефект а именно пренебрегване на родителите и децата, които не са осиновени и/или родени чрез асистирана репродукция. Например семейства с деца сираци родени по естествен път, отглеждани от овдовелия родител (хипотеза премахната с отмяната на чл. 7, т. 9 от ЗСПД), или деца на разведени родители отглеждани от самотен родител, които също може да се намират в крайно неблагоприятно положение. Действително самотните осиновители и техните деца следва да бъдат подпомагани, но така също следва да бъдат подпомагани и самотните родители на деца, заченати чрез репродуктивни методи, както и самотните родители на деца родени по естествен начин, и самотните родители на деца с увреждания и техните деца. Необосновано с процесната разпоредба се дава приоритет на самотните осиновители и техните деца, пред всички други категории самотни родители и техните деца (посочени по-горе). Всички те, макар и по различен начин, представляват уязвими групи. Даването на превес на една уязвима група пред друга уязвима група има за резултат неравноправно третиране по критерий семейно положение. Това е белег за наличие на пряка и непряка дискриминация. Изискването за определено ниво на доходите, за предоставянето на месечна семейна помощ или трябва да отпадне за всички уязвими групи, или да съществува по отношение на всички тях, за да има равно третиране. Според чл. 2 от ЗЗДискр., целта на закона е да осигури на всяко лице правото на: 1. равенство пред закона; 2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; 3. ефективна защита срещу дискриминацията. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗДискр., този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България. Според чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е предвидено, че непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В чл. 6 от ЗЗДискр., е закрепен принципът, че забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр., относим към процесния случай, при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Решението на КЗД представлява индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за Министерския съвет, Народното събрание и министъра на труда и социалната политика, доколкото с него Комисията установява по жалба на Т. М. Т., че разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД е в нарушение на принципа за равно третиране, като с нея се осъществява пряка и непряка дискриминация по признак семейно положение. В аналогичен смисъл е определение 447 от 15.01.2024 г. по адм. дело 12322/2023 г., V отд. на ВАС. С решението си КЗД не налага административно наказание, но препоръчва на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. на субектите притежаващи законодателна инициатива по силата на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на РБ, да предприемат съответните действия по изменение на разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД /ДВ, бр.102 от 23.12.2022 г./, с цел обезпечаване достъп до правото на ползване на месечна помощ за деца за завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за самотни родители независимо от дохода на семейството. На основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр., КЗД дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове. Правилно е установил първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, приет от КЗД, в разширен петчленен състав, с необходимия кворум и мнозинство, след получаване на становища от МС, министъра на труда и социалната политика, НС и Т. Т.. Оспореният акт е приет в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В становището на НС, изразено, както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно производство се посочва, че с направените промени в ЗСПД (обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) е въведен облекчен режим за отпускане на месечни семейни помощи, независимо от доходите на семейството за децата, които се отглеждат от техните самотни осиновители чл. 7, ал. 20 от ЗСПД. Съгласно § 1, т. 5а от ДР на ЗСПД, самотни осиновители са лица, които при осиновяване на детето не се намират в граждански брак. Осиновителите изпълняват мисия, с голяма социална функция, изправени пред предизвикателството самостоятелно да се грижат и възпитават детето, както и да осигурят доходи, необходими за нормална житейска среда на детето, което са осиновили. Именно тук, според НС е ролята на държавата да подкрепи осиновителите, които отглеждат сами осиновените си деца, като им гарантира получаване на месечни помощи за дете до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Така посоченото като цел на въведената разпоредба на чл. 7 ал. 20 от ЗСПД е достоен за целта на разпоредбата аргумент, но се отнася със същата сила и за останалите случаи на самотни родители, отглеждащи деца. Именно поради това, с оглед на тази разпоредба, без да е била такава целта й, се получава едно по-благоприятно третиране на самотните осиновители и техните деца, спрямо останалите самотни родители и техните деца. За пълнота на изложението заслужава да се отбележи, че в чл. 7, ал. 2 от ЗСПД по подобен начин е уредена хипотезата за деца, настанени в семейства на близки. Съгласно тази разпоредба, при условията на ал. 1 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставя независимо от дохода на семейството. Правилен е крайният извод на КЗД, че по отношение на Т. Т. и нейната дъщеря, в контекста на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, е допуснато по-неблагоприятно третиране, което се нарича пряка дискриминация по признака семейно положение, спрямо групата на самотните осиновители. Това е така, тъй като в случая от Т. Т. се изисква да бъде поставена на доходен тест, за да получи подпомагане чрез месечна помощ за дъщеря й, зачената чрез метод на асистирана репродукция. В сравнение с групата на самотните осиновители, за които не се изисква такъв тест съгласно чл. 7, ал. 20 от ЗСПД, Т. Т. се оказва в по-неблагоприятно положение. Правилно от КЗД е установена и непряка дискриминация отново по признака семейно положение. Отново съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 20 от ЗСПД и в контекста на по-голямата група на самотни родители, жалбоподателката Т. Т. се явява в по-неблагоприятно положение. Поради това, че е заченала и родила детето си от донорски материал, детето й не може да бъде припознато и тя не може да претендира издръжка от другия родител. Тоест, отново по признака семейно положение, като поставена в привидно неутрална ситуация, Т. всъщност търпи още по-неблагоприятен ефект от разпоредбата. Тя понася неравно третиране в по-голям обем и степен от негативите претърпявани от самотните родители като по-широка група. Т. Т. не може да разчита да узнае кой е донорът на репродуктивен материал, не може да иска припознаване на детето си и съответно да претендира издръжка и грижа за детето й от другия родител. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, с което е потвърдено решението на КЗД, следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, на ответника по касация КЗД следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер от 150 лева за касационната инстанция. На адв. Д. П. Станев от Софийска адвокатска колегия като пълномощник на ответника Т. М. Т., съгласно договор за правна помощ на л. 195 по адм. дело 8757/2024 г. по описа на АССГ, следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. Изм. - ДВ, Бр.14 от 2025 г.). Не е основателно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради това, че същото се присъжда в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1/09.07.2004 г. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,