Решение № 9556 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2009 г.

Решение № 9556 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (Зздискр.). Образувано е по жалба на кмета на община Попово срещу решение № 266 от 30.12.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 196/2007 година. Излагат се съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител, както и заинтересованата страна Божидарка Иванова Йорданова, която се явява лично, оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни "Областна инспекция по труда" гр. Търговище и Общински съвет гр. Попово не се представляват по делото и не са изразили становище по спора. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Преписката пред КЗД е образувана по жалба на Божидарка Иванова Йорданова - социален асистент на трудов договор с община Попово, съдържаща твърдения за упражняван сексуален тормоз на работното й място от страна на обслужваното от нея лице Илия Илиев Ангелов. Като ответник в производството е конституиран кметът на общината д-р Людмил Димитров Веселинов, в качеството му на работодател на "социални асистенти" по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" (НП "АХУ"). След проведеното разследване комисията е приела за установено, че ответникът в това си качество, не е извършил незабавно, а и впоследствие необходимите действия съгласно изискванията на чл. 17 и чл. 18 от Зздискр. за прекратяване и предотвратяване на сексуалния тормоз на социалната асистентка, нито я е уведомил за предприетите от него мерки в съответствие с изискванията на закона, въпреки наличието на значително количество косвени доказателства за основателност на оплакванията. Също е прието за установено, че кметът като ръководител на общинската администрация, е допуснал по отношение на жалбоподателката Йорданова да бъдат предприети от подчинени негови работници и извършени, включително и при неговото пряко участие поредица от действия, които на основание чл. 5 във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от Зздискр. представляват дискриминация под форма на "преследване", за която се носи административна отговорност на основание чл. 19 от закона. С оглед на тези констатации, на основание чл. 80, ал. 1 и 3 от Зздискр. на кмета е наложена глоба в размер на 500 лева и му е дадено задължително предписание в качеството на ръководител на юридическото лице - работодател да предприеме мерки за търсене на дисциплинарна отговорност на подчинените му длъжностни лица Росица Минкова Бакалова и Иванка Стоянова Веселинова, администрирали НП "АХУ" и извършили по отношение на жалбоподателката Йорданова действия, представляващи дискриминация под формата на "преследване", и уведоми комисията в 30 дневен срок за предприетите мерки. По фактическата обстановка няма спор между страните и същата не следва да бъде преповтаряна в настоящото съдебно решение. Всъщност оплакванията са единствено по отношение на правните изводи на комисията, които след преценка на събраните доказателства съдът счита за частично неправилни и незаконосъобразни. Споделя се заключението на КЗД, че работодателят в лицето на кмета на общината е бил длъжен да предприеме конкретни мерки, за да установи дали реално е извършен сексуален тормоз или не от страна на бенефициент на програмата, а не формално да презюмира, че поради определени възникнали финансови отношения между свидетеля Илия Ангелов и жалбоподателката Божидарка Йорданова, последната сама е предлагала сексуални услуги. Ответната страна не се е съобразила и с указанието на Агенцията за социално подпомагане да се установи дали свидетелят Ангелов страда от точно диагностицирано психическо разстройство - старческа деменция с параноични настроения. Ако беше направил това, кметът би следвало да търси конкретни мерки за осигуряване на социалното обгрижване на това лице, без да подлага своите служители - жени на сексуален тормоз, при условие, че по програмата работят и мъже социални асистенти. Затова в тази й част - по отношение на пункт първи от диспозитива на оспореното решение на КЗД, жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Що се касае до другия установителен диспозитив на решението, обосновал както размера на наложената глоба, така и даденото на кмета задължително предписание, жалбата е основателна. По преписката има достатъчно данни, които опровергават извода на комисията, че кметът е работодател на Росица Минкова Бакалова и Иванка Стоянова Веселинова. Последната е управител на "Дружество за заетост" ООД, а първата е негов служител. Обстоятелството, че и двете изпълняват функцията на организатор и отговорник за дейността на социалните асистенти по НП "АХУ" съвместно с община Попово (при неизяснен в правен аспект начин за това), не означава, че те са в трудовоправни или служебни правоотношения с кмета, за което няма и писмени доказателства. Ето защо, те не са негови подчинени и той не е техен работодател, който следва да носи отговорност за предприетите от тях действия съгласно Зздискр., квалифицирани от комисията като дискриминация под формата на "преследване". Така че предприетите от тях опити за принуждаване на Йорданова да оттегли жалбата си пред КЗД, едновременно подадените жалби от други бенефициенти срещу нея, които са послужили да й бъде наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", както и това, че не е била поканена на екскурзия заедно с останалите социални асистенти, са ирелевантни за спора, тъй като не могат да ангажират отговорността на настоящия жалбоподател по чл. 19 от Зздискр., както и да обосноват даването на задължително предписание към него да предприеме мерки за дисциплинарно наказване на тези две лица. Не се установява и пряко негово участие във взаимоотношенията между тях и Йорданова, поради което решението по пункт трети и четвърти от диспозитива подлежи на отмяна като постановено в нарушение на материалния закон. Що се касае до размера на наложената глоба, съдът счита, че с оглед на горните съображения липсва основание за налагане на такава по чл. 80, ал. 3 от Зздискр., а само по ал. 1 на разпоредбата. Ето защо сумата от 500 лева следва да бъде намалена на 250 лева, какъвто е определеният от закона минимален размер на глобата за неизпълнение на задължение, произтичащо от него. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение