Решение № 14804 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2019 г.

Решение № 14804 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Генев, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ковачев, срещу решение № 6702 от 15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7992/2018 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед за изземване и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Слатина", Столична община, чрез юрк. Дъбов като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - П. Генева не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. Генев и П. Генева срещу заповед № РСП18-РД09-245 от 11.07.2018 г. на кмета на район "Слатина", Столична община, с която е наредено изземване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], № [номер], [жилищен адрес] като държано без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Основателен се явява касационният довод за нарушено процесуално право на защита на жалбоподателя поради непроизнасяне от съда по отправеното до него искане за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството по делото. Искането му за ползване на служебен адвокат по Закона за правната помощ (ЗПП) е заявено с молба от 21.08.2018 г., тъй като е пенсионер, с 97 % неработоспособност и не разполага със средства за заплащане на адвокат. С разпореждане от 3.09.2018 г. съдията – докладчик е разпоредил препис от заявлението да се изпрати на ответника за становище в 7- дневен срок. На 9.10.2018 г. е направено ново искане от оспорващите за допускане на правна помощ по делото, с приложено към него ЕР на ТЕЛК № 2443/18.09.2017 г. С разпореждане от 12.10.2018 г. съдът ги е задължил да представят доказателства по чл. 22 ЗПП в 7 – дневен срок от съобщението. С жалба от 22.10.2018 г. отново е направено искане от тях за допускане на правна помощ с приложена декларация за материално и гражданско състояние. На 25.10.2018 г. съдът е разпоредил жалбата да се докладва в открито съдебно заседание. Видно от протокола от проведеното на 05.11.2018 г. съдебно заседание съдът е докладвал подадената жалба срещу заповедта за изземване, искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и искането за разпит на свидетел. Приети са представените от страните доказателства, допуснат е воденият от жалбоподателите свидетел и е разпитан. Молбата за предоставяне на правна помощ не е докладвана и по нея липсва произнасяне. В това съдебно заседание е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество. Правната помощ при вече образувано съдебно производството е такава за процесуално представителство - чл. 21, т. 3 ЗПП и се предоставя от съда по искане на лицето на основание чл. 23, ал. 2 ЗПП. Такова в случая е направено. Въз основа на представените към него доказателства съдът е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт съгласно чл. 95 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като извърши преценка на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 и чл. 24 ЗПП. Като не се е произнесъл по искането за допускане на правна помощ, съдът е нарушил правото на защита на касатора, поради което е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът на първо място следва да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ и едва след влизане на определението в сила, да пристъпи към извършване на последващите процесуални действия по събиране на доказателствата и разглеждане на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,