Решение № 10200 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2013 г.

Решение № 10200 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния представител по делото адв. Колева против решение № 6101/08.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6053/2013 г. по описа на Административен съд София- град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира прекомерност на представените от касационния ответник разноски по делото. Ответникът - Боянка Георгиева Попова оспорва касационната жалба. В представен по делото писмен отговор моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД 01- 553/14.05.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на Боянка Георгиева Попова е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат, Административен съд - София град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В случая тези реквизити в заповедта липсват. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. В оспорената заповед не е посочено кога са извършени нарушенията, обстоятелствата при които е извършено и в какво конкретно се изразяват същите. Следователно в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените от Попова нарушения с дата и място и обстоятелствата при които са допуснати, не са посочени и служебните задължения, който са били виновно нарушени. Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, т. 4 и т. 5. от ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. за налагане на дисциплинарно наказание, както и нарушаване на правото на защита на държавния служител, още повече, че през проверявания период и друг служител е изпълнявал длъжността директор на дирекция "Социално подпомагане"-Самоков. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган не е представил доказателства, че служителката е била изслушана преди налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд - София град е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,