Решение № 6725 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2018 г.

Решение № 6725 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кооперация "Организация на производителите - Кооперация "Градинар и млад Фермер", с. Н. В., общ. С., представлявана от прокуриста П. В., подадена чрез пълномощника й адв. Петрова, срещу Решение № 534/22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 598/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е изпълнил указанията на ВАС, дадени с отменителното решение по адм. № 1178/2016 г., мотивите са противоречиви, а правните изводи не почиват на събраните по делото доказателства. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от касационния жалбоподател заповед на кмета на О. С. и да се присъдят направените разноски по делото. Ответната страна - Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител адв. А., в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи собствеността на процесния имот, както и държането му от касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кооперация "Организация на производителите - Кооперация "Градинар и млад фермер" с. Н. В., против Заповед № 886/03.07.2015 г. на кмета на О. С., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването на държан от кооперацията без правно основание недвижим имот публична общинска собственост, 1,131 дка от поземлен имот с идентификатор № 180111 и начин на трайно ползване - полски път. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а именно - касае се за имот - публична общинска собственост. Установено е, че имотът е предназначен за общо ползване и е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр. с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, а жалбоподателят го заема без основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. Неоснователни са твърденията на касатора, че процесният имот не е индивидуализиран в достатъчна степен и не е доказано безспорно, че имота е публична общинска собственост. От доказателствата по делото е установено, че поземленият имот, по отношение на който е наредено изземване, е достатъчно индивидуализиран като в заповедта е посочено, че същата се отнася за част с площ от 1,131 дка от имот с обща площ 1,534 дка, с идентификационен № 180111, находящ се в землището на с. Н. В., общ. С., представляващ публична общинска собственост с начин на трайно ползване - полски път, която е засадена от касатора с трайни насаждения - овошки. Към заповедта е приложена и скица на имота, съответстваща напълно на съдържанието на оспорения акт. При новото разглеждане на делото с оглед отменителното решение на ВАС, първоинстанционния съд, след като е съобразил задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона е приел за неоснователно становището на касатора, че правото на собственост на О. С. върху имот № 180111 не е доказано. Безспорно е, че за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост, както и че не е издавано решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквото основание за правото на собственост фигурира в представената по делото скица от 06.07.2015 г., но в оспорената заповед е посочено, че имотът е предназначен за всеобщо ползване и е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон, а според § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища (местните пътища в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 26 от 2000 г.) и др. От доказателствата по делото безспорно е установено, че имотът - общински полски път с идентификационен № 180111, се държи от Кооперация "Организация на производителите - Кооперация "Градинар и млад фермер", с. Н. В. без основание, което обуславя приложението на чл. 65 от ЗОС. Касаторът не е представил доказателства, от които да е видно, че същият е държател или владелец на процесния поземлен имот на валидно правно основание. Спазена е предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и оспореният акт съдържа всички изискуеми от закона реквизити, фактическо и правно основание за неговото издаване, посочена е нормативната уредба, регламентираща правомощията на административния орган, както правилно е приел съдът. При установените по делото предпоставки, основаващи приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС правилно с обжалваното решение е приета законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение не се споделят от настоящата инстанция. То съдържа необходимите и изискуеми се от закона фактически и правни съображения. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Установената по делото фактическа обстановка налага единствено възможният извод по приложението на закона. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,