Решение № 7424 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2011 г.

Решение № 7424 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница-Пловдив, чрез процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Бояджиева, против Решение № 1236/18.07.2011 г. по адм. дело № 286/2011 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - адв. Костов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представя писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил, по жалба на "Садат" ООД, Решение № 48/19.01.2011 г. на началника на Митница-Пловдив, като незаконосъобразно. С него, по отношение на дружеството, е определена нова митническа стойност на внесени стоки от Турция, по ЕАД № 10ВG 003000Н0049639/12.04.2010 г., в резултат на което е постановено доплащане на ДДС в размер на 6597.73 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Съдът е приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви, фактически основания, от които да е ясно защо органът е приел, че митническата стойност на внесените стоки е тази по представените от турските митнически власти търговска фактура и износна митническа декларация. Приел е, че при съществуващото противоречие в съдържанието на внесените стоки по представените от вносителя фактура и митническа декларация, с представените от турските митнически власти, относно стойността, същите е следвало да бъдат игнорирани и митническата стойност определена по чл. 30 и сл. от Регламент 2913/92 г., а не по реда на чл. 29, § 1 от същия Регламент, въз основа на договорената стойност, тъй като последната не е установена. Поради това е приел, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон- основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно като краен резултат, но по други съображения. Неправилен е извода на АС-Пловдив, че при така събраните противоречиви доказателства относно платената или подлежащата на плащане цена, митническата стойност на внесените стоки е следвало да се определи по реда на чл. 30 и сл. от Регламент 2913/92 г. на Съвета относно създаване на МК на общността, а не по реда на чл. 29, § 1 от същия Регламент. От данните по делото действително е установено, че в представените от вносителя документи - фактура № 382769/09.04.2010 г. и митническа декларация за осъществен внос по ЕАД № 10ВG003000Н0049639/12.04.2010 г., и в представените от турските митнически органи документи - фактура под същия номер и и износна турска митническа декларация на износителя - турското дружество "Когнис Кимия Сан. Ве Тикарет", са отразени различни стойности на внесените/изнесени стоки, но това не означава, че същите не е следвало да бъдат обсъждани, както се сочи от съда. При преценката на доказателствената им сила, органът, а също и съдът е следвало да съобразят, че писмото на турските митнически органи, с което се изпраща фактурата и износната декларация /които съдържат по висока стойност на цената на доставените стоки/, не удостоверява като официален документ стойността на износа. За разлика от тях, документите, представени от вносителя, макар и частни, не са били оспорени от касатора и установената с тях митническа стойност е реално платената, видно от приетото като доказателство писмо от 20.04.2010 г. на турската фирма-износител и издател на фактура № 382769/09.04.2010 г., на стойност 9141.12 евро, до "Садат" ООД, с което същата потвърждава плащането на цената по нея, в размер на 9141.12 евро. Тази цена съответства на сключения договор от 04.01.2010 г. и анекс към него от 18.06.2010 г., както и на уговорката в чл. 7 от този договор, че основание за заплащане е фактурата, получена от "Садат" ООД, а не фактурата, намираща се при износителя. При така събраните доказателства, се налага извода, че митническата стойност на внесените стоки е договорната им стойност, а именно платената цена на стоките по получената от ответника оригинална фактура, на стойност 9141.12 евро, на основание чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, а не подлежащата на плащане по-висока цена на стоките по същата фактура и износна декларация, представени от турската администрация, в размер на 33 782.40 щ. д., към която сума и на основание чл. 32, § 1, б."д" от МКО митническите органи са прибавили и транспортните разходи, в размер на 1 330 лв. За определяне на митническата стойност на внесените стоки по по-високата цена, на основание чл. 29 и чл. 32, § 1, б."д" от МКО, органът е следвало да докаже наличието на фактическите и правни основания за приложението им, с оглед разпределението на тежестта на доказване. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, не е поискана експертиза за счетоводното установяване на плащането, не е направено оспорване на писмото от износителя, установяващо извършено плащане, на договора и анекса, както и на фактурата при вносителя, установяващи по-ниската цена. В подкрепа на извода, че декларираната митническа стойност на внесените стоки е договорената и реално платена цена, в размер на 9141.12 евро, равняващи се на 17 878.48 лева, са и представените пред касационната инстанция от ответника писмени доказателства-извлечения от счетоводството му, за извършения внос, цена и начислен ДДС за тях. По изложените съображения настоящият състав намира, че при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон, е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 и чл. 32, § 1, б."д" от МКО, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства на вносителя се установява, че е реално договорената и платена цена, от което следва, че оспореното решение на началник Митница-Пловдив е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия правен резултат и го е отменил, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Поради непредставяне на доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция искането на ответника за присъждането на такива се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение