Решение № 2006 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12946/2012 г.

Решение № 2006 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12946/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Борислава Русева и Галина Русева от гр. София срещу решение № 3661 от 28.06.2012 г. по адм. д. № 8006/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Югозападен район, гр. София ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Мирчев, в писмено възражение мотивира неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касаторки срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-375/11.08.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат /възстановен по одобрения на 09.11.1999 г. проект/ незаконен строеж, съставляващ "основен ремонт на втори и трети /тавански/ етаж на двуетажна сграда" в УПИ VIII-17, кв. 63а, м. "ГГЦ", зона В-16 по плана на София, съставляващ "преустройство на тераса с размери около 5.00м на 1.60м пред северната стая на втория етаж с лека метална конструкция, изградено метално стълбище с рамо 1.00м от втория етаж към таванския, изградена стоманобетонова плоча на таванския етаж, частично изградени повдигнати фасадни зидове на таванския етаж, довършителни работи по таванското помещение за преустройство в жилищно и направен нов покрив с дървена конструкция, покрит с бардолин ". Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № КА-С4-2070-1А от 4.07.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключение на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателките както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, като строителни книжа не се представят. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, описан в точки параметри в мотивната част на заповедта, а именно: "преустройство на тераса с размери около 5.00м на 1.60м пред северната стая на втория етаж с лека метална конструкция, изградено метално стълбище с рамо 1.00м от втория етаж към таванския, изградена стоманобетонова плоча на таванския етаж, частично изградени повдигнати фасадни зидове на таванския етаж, довършителни работи по таванското помещение за преустройство в жилищно и направен нов покрив с дървена конструкция, покрит с бардолин ". От заключението на съдебно-техническата експертиза, кредитирана от съда във връзка с останалите доказателства по делото, се установява съответност на описаните в оспорената заповед СМР с извършените на място и липсата на надлежно заверени проекти и издадено разрешение на строеж. Изводите на административния съд за неприложимост на изключителните хипотези на чл. 151, ал. 1 ЗУТ е обоснован и съответен на изяснената фактическа обстановка по делото, тъй като се касае за нов покрив, а не подмяна на покривни материали /т. 2, ал. 1/ и преустройство на таванския етаж с промяна предназначението /т. 3, б. "б"/ и засягане конструкцията на сградата /т. 3, б. "а" и "б"/. Следва да се маркира и факта, че дори остъклявянето на съществуваща тераса съставлява строеж, за който съгласно чл. 147, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗУТ се изисква разрешение за строеж и конструктивно становище, като и в този случай не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 1987 г, поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решението следва да се остави в сила При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституиран съсобственика в сградата Мирчев. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК -Югозападен район, гр. София и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Третите лица, които не са адресати на заповедта не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера, т. е. не засяга пряко техни законни права и интереси. Предвид това, решението по отношение на Стоян Мирчев следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК