Решение № 6385 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 188/2017 г.

Решение № 6385 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 188/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. М. и Ц. М. М., действаща със съгласието на баща си М. М., срещу Решение № 6840/07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1544/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от касационния жалбоподател Маринов заповед на кмета на Район "И." - Столична община. Ответникът - кметът на Район "И." - Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Фаик взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на М. М. против заповед № 986/12.10.2010 г. на кмета на Район "И.", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването на държан без правно основание от жалбоподателя и семейството му недвижим имот, общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Д.". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а именно - касае се за имот, частна общинска собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, а жалбоподателят го заема без основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационните жалбоподатели отменителни основания. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично съдът е обсъдил и наведените от страните доводи. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страната с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. Не е спорно по делото, че имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване, е недвижим имот, като собствеността на Столична община върху него е доказана по делото с акт за частна общинска собственост и не се оспорва. При безспорно установеното право на собственост на общината правилен е и извода на съда в обжалваното решение, че този имот се държи без правно основание от касационните жалбоподатели. Правото им да държат имота е възникнало по силата на наемен договор и е отпаднало след прекратяването му по установения в закона ред. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че общинския имот се държи въз основа на годно правно основание, а именно, решение на съд, с което, след прекратяване на брака между адресатите на заповедта К. Д. и М. М. жилището е предоставено за ползване от касационните жалбоподатели. Предоставянето за ползване на семейното жилище при прекратяване на брака, което в случая е общинска собственост, не променя характера на съществуващите наемни отношения, установени с настанителна заповед и сключеният договор за наем. Наемните правоотношения са прекратени с влязла в сила заповед на кмета на Район "И.", след оспорването и по съдебен ред. Неоснователно е и соченото в касационната жалба нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената пред съда заповед, основани на съставянето на констативен акт в отсъствие на касационния жалбоподател Маринов и неуведомяването му за започване на административното производство. Фактическите констатации в акта са такива, възпроизвеждащи известни на касационния жалбоподател факти, свързани с прекратяване на наемното правоотношение, произтичащо и от съдебни производства, в които той е участвал. Правото му на защита не е нарушено при надлежното упражняване на правото на жалба пред съд. Изложените доводи относно наличието или не на предпоставките на закона за предоставяне на друго общинско жилище, при установеното по делото, че е направено такова искане, са неотносими към конкретното производство. Това искане подлежи на разглеждане в самостоятелно административно производство. При установените по делото предпоставки, основаващи приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС правилно с обжалваното решение е приета законосъобразност на оспорената пред съда заповед. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение