Решение № 1274 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2010 г.

Решение № 1274 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова, от гр. София, против решение № 321 от 8.03.2010 г., постановено по адм. д. № 5149/2009 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова против заповед № 2284/4.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. За да постанови този резултат съдът е приел, че процедурата по атестирането е протекла при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Счел е също така, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което органът по назначаване законосъобразно е прекратил служебното правоотношение с касаторката. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е прието, че заключителна среща е проведена, като жалбоподателката собственоръчно е направила коментар на поставените й оценки, което обстоятелство е безспорно. Следователно оценяваната е запозната с оценката и е направила своя коментар. Фактът, че държавната служителка е отказала да подпише формуляра при провеждане на заключителната среща, не обосновава нито извод, че такава не е проведена, нито пък сочи на нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо доводите в касационната жалба за непровеждане на заключителна среща и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила изразяващи се в неподписване на формуляра от заключителна среща от страна на държавната служителка, са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. При периодичното оценяване на изпълнението на длъжността се отчитат професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на задълженията, както и изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Крайната обща оценка, получена в резултат на атестирането, показва степента на изпълнение на длъжността. В конкретния случай Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова е заемала длъжността "директор" на дирекция "Продажби" в Агенцията за държавни вземания и е получила възможно най-ниската оценка - 5, с което са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. В случая атестирането е извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции от страна на държавните служители, уредено съгласно чл. 76 ЗДСл. При оценяване на жалбоподателката е спазен редът за атестиране, а що се отнася до обективността и правилността на оценката, съдът не разполага с правомощие да се произнесе по същата, в какъвто смисъл са възраженията в жалбата. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е спазено изискването на чл. 4, ал. 1 от НУРАСДА. Правилно е прието, че след като длъжностната, заемана от жалбоподателката е на пряко подчинение на директора и зам. директора на агенцията, и предвид представените по делото писмени доказателства, то фактът, че работният план е одобрен и междинната среща е проведена от единия от преките й ръководители, а заключителната среща от другия не води до незаконосъобразност на проведеното атестиране и от там до незаконосъобразност на оспорената заповед. Изискването оценяващия да е непосредствения ръководил на оценявания е спазено, като смисъла на същото е, че непосредственият ръководител в най-голяма степен е запознат със задълженията на пряко подчинения му служител и съответно с тяхното изпълнение. Неоснователни са доводите на касаторката, че на оспорения административен акт било придадено обратно действие. Обжалваната заповед е издадена на 4.12.2007 г. и служебното правоотношение на Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова е прекратено на същата дата, от който момент административният акт е породил действието си. Датата на съобщаване респективно връчване на заповедта не е свързан с нейното действие, а с възможността за оспорването й. Именно от съобщаването на административният акт започва да тече срокът за обжалването му, поради което със съобщаването не може да предаде обратно действие на вече прекратеното служебно правоотношение. Законодателят е обвързал изпълнението на заповедта с връчването й при налагане на дисциплинарно наказание, но не и при прекратяване на служебното правоотношение на основанията, предвидени в чл. 107 от ЗДСл. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е спазил изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и нормите на чл. 170 и чл. 171 от АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 от кодекса, разпределил е доказателствената тежест в процеса и се е произнесъл с решение, в което е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства. Постановеният съдебен акт съдържа мотиви, обосноваващи заключението на съда за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При извършената съдебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,