Решение № 112 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 725/2010 г.

Решение № 112 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 725/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. С. Г., срещу решение № 389 от 11. 11. 2010 г. постановено по ВНОХД № 604/10 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата по същество, са направени оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание, като се прави искане изпълнението на същото да бъде отложено. Подс. Г. и защитата му не се явяват за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 171 от 11. 05. 2010 г. постановена по НОХД № 1469/2010 г. по описа на Софийски градски съд, касатора Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 354а, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 1 от НК, като при условията на чл. 55 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода, за срок от осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С атакуваното решение № 389 от 11. 11. 2010 г. постановено по ВНОХД № 604/10 г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата на СГС в частта й касателно подс. Г., е била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание и е неоснователно. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че съдебното следствие пред СГС е протекло по реда на глава 27-ма от НПК и законосъобразно, наложеното на подс. Г. наказание е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Сторено е било съобразяване и с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК - наказанията на подсъдимите като размери, включая и на касатора, са били определени при условията на чл. 55 от НК. Неоснователно е искането за отлагане изпълнението на наложеното на подс. Г. наказание с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, поради липса на законовите предпоставки за това. Такова оплакване е било релевирано и пред въззивната инстанция, като САС е изложил аргументирани съждения досежно неприложимостта на института на условното осъждане по отношение на наложеното на подс. Г. наказание, споделяни и от касационната инстанция. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение