Решение № 3526 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2018 г.

Решение № 3526 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Османов, в качеството му на наследник на Р. Салидже действащ като ЕТ "Роко-Р. Османов", чрез адв. Обретенов против решение № 1692 от 14.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3276/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-03002716008305-091-001 от 25.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден и изменен с решение № 372 от 31.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") - Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда относно обезценката на стоково-материалните ценности като намира решението за необосновано в тази му част, по отношение на начислените амортизациите на дълготрайни активи твърди, че изводите на съда са в противоречие с материалния закон като обосновава твърденията си с житейската логика. Излага съображения и досежно непризнатите заеми от близки и роднини на ревизираното лице. Иска отмяната на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Г. Салидже не ангажира становище по спора. Заинтересованата страна - Е. Осман не ангажира становище по спора. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е бил РА, с който на Р. Салидже действащ като ЕТ "Роко-Р. Османов" са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 година, в размер общо на 8404. 19 лв. главница и лихви от 2994. 73 лева, задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012, 2013, 2014 и 2015 година, общо в размер на 338. 00 лв. главница и лихви от 135. 57 лева, задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2015 година в размер на 28266. 72 лева главница и лихви от 4383. 12 лв., както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 и 2015 година общо в размер на 9883. 59 лв. главница и лихви от 1534. 78 лв. Съдът правилно е определил спорните въпроси между страните. Те се сведени до три основни момента, а именно непризнаване на отчетените по счетоводна сметка 603 "разходи за амортизация" в размер на 7059, 24 лв. касаещи два недвижими имота – магазини; обезценката на стоково материални ценности и последващото им прехвърляне на "Роко капитал" ЕООД, както и наличните парични и предоставените заеми от страна на съпругата, сина, сестрата и приятел на ревизираното лице. От фактическа страна, установените задължения се основават на следното: За ревизирания период Р. Салидже е местно физическо лице, което осъществява дейност като едноличен търговец с предмет - търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, в два обекта - супермаркети, находящи се в гр. Шумен, ул. "Ген. Драгомиров" и ул. "Средна Гора" Допълнително определените задължения от стопанска дейност на касатора, в качеството му на едноличен търговец по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г -задължения, произтичащи от непризнати разходи за амортизации: За 2015 година органите по приходите установяват, че едноличният търговец е начислил разходи за амортизации в размер на 7059. 24 лева за два магазина, негова собственост, находящи се в гр. Шумен. Съгласно представения договор за заем за послужване от 2.01.2015 г., "Роко-Р. Османов" предоставя на "Роко кепитъл" ЕООД за неопределен срок безвъзмездното ползване на собствените си два недвижими имота - магазини. При действието на договора за заем за послужване, след м. 02.2015 г., когато "Роко-Р. Османов" спира да осъществява дейност, от ревизираното лице не са представени доказателства, че двата недвижими имота са използвани за реализиране на доходи от ЕТ, поради което ревизията приема, че те не се използват за икономическата му дейност, не носят икономическа изгода за търговеца. Позовавайки се на чл. 54 от ЗКПО за определяне на данъчния финансов резултат по отношение на годишните данъчни амортизации, административен съд Варна намира за законосъобразен отказа на органа по приходите да признае счетоводно отчетените разходи за амортизации за двата недвижими имота в размер на 7059, 24 лв. при образуване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК По отношение разходите за обезценка на материални запаси в размер на 130646, 71 лева: При анализ на представените от ревизираното лице счетоводни регистри, органите по приходите установяват, че по дебита на счетоводна сметка 609 "Други разходи" срещу кредит счетоводна сметка 304 "Стоки" е отразена обезценка на стоково-материални запаси в размер на 130646. 71 лв.. Във връзка с посочената счетоводна операция от ревизираното лице е представено писмено обяснение, съгласно което, във връзка със спиране на дейността на ЕТ от ЕТ "Роко-Р. Османов", на 26.02.2015 г. е направена инвентаризация на наличната стока и по негова преценка, предвид, че се касае за бързооборотни хранителни и нехранителни стоки е направена обезценка, съгласно Протокол № 1/26.02.2015 г. След обезценката, стоките са прехвърлени от ЕТ "Роко-Р. Османов" на "Роко кепитъл" ЕООД с фактура № 1/28.02.2015 г. с дан. основа 8040. 00 лв., и ДДС 1608. 00 лв., с предмет- стоки по опис, количество 1 бр. Безспорно е установено, че едноличен собственик и управител на "Роко кепитъл" ЕООД е Р. Салидже т. е. доставката на наличните към 26.02.2015 г. стоки е между свързани лица, съгласно пар. 1, т. 3, б. "г", б. "д" от ДР на ДОПК. От страна на ревизираното лице е представен Протокол за оценка на материални запаси - стоки № 1/26.02.2015 г., състоящ се от 190 листа, съдържащ данни за видовете стоки, брой, количество, възстановима стойност, балансова стойност и обезценка. Административен съд Варна намира, че извършената преоценка от едноличния търговец не е обоснована от каквито и да било релевантни факти и обстоятелства. Посоченото в писмените обяснения спиране на дейността на едноличния търговец не може да служи като основание за преоценка при изискването на чл. 11. 1 НСС 2 оценката на нетната реализируема стойност да се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. Доказателства за наличието и съобразяването на обективни данни с характера на изискваните не са представени както в административното производство, така и при съдебното оспорване. Доказателства за обосновано преоценяване не е налице и по отношение на хранителните, бързоразвалящи се стоки. При изложените съображения за неизпълнение от страна на едноличния търговец на изискването на чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството, да извърши счетоводното отчитане на преоценката на стоково-материалните запаси на стойност 130 646. 71 лв. при документална обоснованост, съдът намира възраженията му неоснователни. Този извод се подкрепя и от фактите, установени по отношение на реализацията на тези стоки. Безспорно доставката на наличните към 26.02.2015 г. стоки е извършена между свързани лица по смисъла на пap. 1, т. 3, б. "г", б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като едноличен собственик и управител на "Роко кепитъл" ЕООД е Р. Салидже. Въпреки отправеното искане до "Роко кепитъл" ЕООД, на ревизията не са представени счетоводни регистри относно заприхождаването на доставените стоки, контролни ленти от ФУДВ, с които са регистрирани продажбите. Доказателства не са ангажирани и при съдебното обжалване. Воден от това, АС Варна е намерил за обосновани изводите на органа по приходите за неотчетени приходи от продажба на стоки, при което по особения ред на чл. 122 от ДОПК, законосъобразно е определена данъчната основа за облагане на доходите от стопанска дейност и са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. Съдът е намерил за недоказани твърденията на ревизираното лице относно предоставени заеми от съпругата, сина, сестрата и негов приятел във връзка с наличните към 1.01.2012 г. парични средства, като мотивира решението си в тази му част, както с липсата на доказателства за разполагаемост на сумите у посочените лица, така и с противоречието в показанията на свидетелите по отношение на съществени факти като точен размер на дадените в заем суми, лихви, падеж или връщане. След обсъждане на доказателствата по делото първостепенният съд е приел, че законосъобразно, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, като данъчната основа е определена при спазване на изискванията на чл. 124 от ДОПК. Установяването на задълженията по ревизионния акт е в съответствие с приложимия материален закон, поради което е отхвърлил жалбата на Р. Салидже /респ. неговите наследници/. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ревизионния акт на Р. Салидже за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът относно необосноваността на Решението в частта касаеща обезценка на стоково- материалните запаси е неоснователен. Правилно в решението си административен съд Варна е приел, че както посочения НСС 2, така и Законът за счетоводството не съдържат конкретни правила и изисквания, при които да бъде извършена оценката на стоково-материалните запаси, но тя следва да бъде съобразена с общото изискване на чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството към текущото счетоводно отчитане, то да бъде осъществявано на основата на документалната обоснованост на стопанските операции. Това принципно изискване, предявено от закона към счетоводното отразяване на дейността на предприятието, наред с посоченото в чл. 12, б. "е" НСС 2 изискване за оповестяване на обстоятелствата, довели до намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси, налагат извод, че законосъобразното провеждане на преоценката на наличните към 26.02.2015 година стоки от едноличния търговец изисква наличието на документи, които да установяват както обстоятелствата, станали причина за намалението на отчетната стойност, така и действията, които са извършени във връзка с нея. В конкретния случай извършената преоценка от едноличния търговец не е обоснована от каквито и да било релевантни факти и обстоятелства. Посоченото в писмените обяснения спиране на дейността на едноличния търговец не може да служи като основание за преоценка при изискването на чл. 11. 1 НСС 2 оценката на нетната реализируема стойност да се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. Доказателства за наличието и съобразяването на обективни данни с характера на изискваните не са представени както в административното производство, така и при съдебното оспорване. Доказателства за обосновано преоценяване не е налице и по отношение на хранителните, бързоразвалящи се стоки. При изложените съображения за неизпълнение от страна на едноличния търговец на изискването на чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството, да извърши счетоводното отчитане на преоценката на стоково-материалните запаси на стойност 130 646. 71 лв. при документална обоснованост, съдът намира възраженията му неоснователни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и досежно отказа за признаването на амортизациите за двата имота - магазини за 2015 година в размер на 7059. 24 лева при образуване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Както вече е посочено от съда, нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО разпорежда, че при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от ЗКПО, регламентираща Данъчните амортизируеми активи, а нормата на чл. 50 ЗКПО, намираща се в приложимата глава десета, изисква данъчните дълготрайни материални активи да отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи, предвидени в Националните счетоводни стандарти. Изрично разпоредбата на чл. 54, ал. 2, предл. първо ЗКПО предвижда, че счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. Между страните не съществува спор, че в изпълнение на договор за заем за послужване от 2.01.2015 г. ЕТ "Роко-Р. Османов "предоставя за безвъзмездно ползване на "Роко кепитъл" ЕООД два недвижими имота / магазини/, находящи се в гр. Шумен на посочени по-горе адреси. От доказателствата е видно, че в счетоводството на ревизираното лице са налице само начислени разходи за амортизации без да има отчитане на постъпления от наем или други приходи във връзка с недвижимите имоти. Предвид посоченото в т. 2 от НСС 16 Дълготрайни материални активи, наред с другите посочени изисквания, съдържа изискване активът да носи за предприятието икономическа изгода, изразяваща се в увеличение на приходите или намаление на разходите. В тази връзка са неоснователни посочените в касационната жалба доводи, че е без правно значение, че не са получавани приходи при ползването на тези активи. При установените факти, след като не са изпълнени изискванията на специалните разпоредби на НСС 16, на основание ал. 2, предл. 1 на чл. 54 ЗКПО за търговеца не следва да бъдат признати амортизациите на двата недвижими имота в размер на 7059, 24 лв. при образуване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Доводът за неправилна преценка на свидетелските показания, също е неоснователен. Показанията на свидетелите съпруга, син, сестра и приятел на ревизираното лице предвид тяхната заинтересуваност не са кредитирани от съда на основание чл. 172 ГПК в съответствие с процесуалните правила. Правилно съдът е отчел липсата на доказателства за разполагаемост на сумите у лицата, противоречието в показанията на свидетелите по отношение на съществени факти като размер на дадените в заем и за послужване суми, лихва и др. Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. С оглед резултата по делото, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение като ответник по касационната жалба, определено съобразно материалния интерес и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 2 205, 20 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,