Решение № 12469 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2014 г.
ВАСIII отделение23.11.2015 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5350/6.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10426/2013 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12469 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на "Еко-Стил" ООД гр. Пловдив против решение № 5350 от 6.08.2014 г., постановено по адм. дело № 10426/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Еко-Стил" ООД гр. Пловдив против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-160-2600/8742 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са оторизирани част от исканите суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ и изцяло тази по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/. За да откаже частично финансово подпомагане по СЕПП административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че при извършените административни проверки на заявените парцели, са установени площи, които не отговарят на изискванията за отпускане на помощ. Съответно по СЕПП е оторизирана сума в размер на 38180.73 лв. при искана такава от 45559.93 лв. Недопустимите за подпомагане площи по СНДП са определени като такива по чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - заявени повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Оторизирана е сума в размер на 18963.83 лв. при поискана такава от 22999.99 лв. Поисканата за оторизиране сума по НР2 в размер на 6845.3 лева е оторизирана изцяло. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е изслушана експертиза. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че административния акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. То съдържа необходимите и изискуеми се от закона фактически и правни съображения. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на жалбоподателя, относими към спора. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. В случая административни проверки на допустимостта на парцелите по подаденото заявление от кандидата за подпомагане са извършени съгласно закона, въз основа на които, при извършеното сравнение на заявените площи с допустимите за подпомагане такива е установено наличието на законовите предпоставки за отказ за подпомагане, съобразно установения обем на недопустимите за подпомагане площи. Изрично в оспореното уведомително писмо е прието, че недопустимите за подпомагане площи са установени по този начин, съответно отказът за финансово подпомагане се основава на така извършените проверки. Тази недопустимост се установява по делото и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Наличието на незначителна разлика, произтичаща от дешифрирането на ползвания материал не основава сочените от касационния жалбоподател последици, тъй като предмет на оспорване е размера на неоторизираната сума. С оглед изложеното съдът намира обжалваното решение за правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение