Решение № 3059 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2014 г.

ВАСI отделение19.03.2015 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 741 от 27.03.2014 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 3587/2013 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3059 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна срещу решение № 741 от 27.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 3587/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 271301681 от 01.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 524/17.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, относно определени на "Крис ойл 97" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС поради отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 19 682.52 лв. и лихви за забава в размер на 4659.42 лв. за данъчен период м. 02.2011 г. по фактури, издадени от "Вентори тръст" ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че АС гр. Варна неправилно не е възприел несъответствията между писмените доказателства, указващи на липса на реални доставки, както и липсата на плащане, поради което стоката "слънчоглед" не била доставена от доставчика "Вентори тръст" ЕООД. Посочва, че в пътно-прехвърлителните разписки (ППР) не са посочени превозвач и автомобил, дата на съставяне и място на разтоварване, лицата, съставител разписките. Посочените в ППР автомобили не били извършвали курсове на визираните дати, а в кантарните бележки некоректно са посочени имена на лицата, предали стоката. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите и съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА, като му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Крис ойл 97" ЕООД, гр. Каспичан, оспорва жалбата в писмен отговор от 16.05.2014 г. чрез адв. Светлин Стрелков. Поддържа наличие на реални доставки по спорните фактури, установена в хода на насрещната проверка на доставчика "Вентори тръст" ЕООД. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 271301681 от 01.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 524/17.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, на "Крис ойл 97" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 19 682.52 лв. - главница и 4659.42 лв. - лихви за забава в резултат на непризнато право на приспадане на ДК по доставки на слънчоглед от "Вентори тръст" ЕООД за м. 02.2011 г. по две фактури № 0...34/11.02.2011 г. и № 0..40/19.02.2011 г. Ревизиращият орган е приел, че по фактура № 0.. 34/11.02.2011 г. е налице несъответствие между документите - ППП от 23.03.2011 г. и кантарни бележки от 11.02.2011 г. и липса на данни за превоза на стоките. По фактура № 0...40/19.02.2011 г. имало несъответствие между кантарните бележки и пътно-прехвърлителните разписки. За плащанията по двете фактури били представени фискални бонове от нерегистриран по съответния ред ЕКАФП. Направен е извод за липса на реални доставки на стоки - основание по чл. 68, ал.1, вр. чл. 70, ал.5 и чл. 6 ЗДДС за отказ на правото на ДК. За да отмени РА в оспорената част административният съд е приел, че са представени писмени доказателства - кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, в които описаните количества слънчоглед съвпадат с посочените в спорните фактури и приемо-предавателни протоколи. Като е кредитирал приета по делото ССЕ и показанията на свидетелите Анжела Милкова Пенева - домакин, Елена Петрова Йорданова - технолог и Цветелина Тодорова Христова - счетоводител, съдът е формирал краен извод за изпълнение на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на ДК на ревизираното лице (РЛ), което е регистрирано и данъчно-задължено по ЗДДС лице (ДЗЛ), реално е получило стоката по процесните фактури, които са отразени в неговото счетоводство и в счетоводството на доставчика и е използвало получената стока в икономическата си дейност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. По делото са налице многобройни писмени доказателства, които правилно са обсъдени от съда в тяхната съвкупност и преценени като непротиворечиви, логични и взаимно свързани. ДФ № 0.. 34/11.02.2011 г. с предмет "слънчоглед реколта 2010" 45 180 кг е придружена с два броя пътно-прехвърлителни разписки № 25 и № 26 от 11.02.2011 г. съответно за 19 920 кг слънчоглед, доставени с товарен автомобил с ДК № Н5141 и за 25 040 кг слънчоглед, доставени с автомобил Н 6539. За да откажат право на ДК приходните органи се позовават на издаден по-късно ППП от 23.03.2011 г. и на непосочване в ППР на превозвач. Подобен приемо-предавателен протокол от 23.03.2011 г. придружава фактура № 32/09.02.2011 г., по която не е отказано право на ДК. Установено е при ревизията, че ППС с ДК № Н5141 не е извършвало транспорт на 11.02.2011 г., а ППС с и ДК № Н 6539 е извършило транспорт във връзка с фактура № 0.. 35/11.02.2011 г. Съгласно декларация на управителя на "Вентори тръст" ЕООД /л. 309 от преписката/ в цената на доставените на "Крис ойл 97" ЕООД количества слънчоглед по фактури № 32, 34, 35 и 36 са калкулирани транспортни разходи. ДК е отказан само по фактура № 34, въпреки че доказателствата, придружаващи превоза по всички горепосочени фактура, са напълно идентични, вкл. ППП от 23.03.2011 г. по фактура № 32/09.02.2011 г. и предаващите лица Евгени Любенов и Вълчо Велев по превоза от 11.02.2011 г., които фигурират и в други кантарни бележки. ДФ № 0.. 40/19.02.2011 г. с предмет "слънчоглед реколта 2010" 66 380 кг е придружена с три броя пътно-прехвърлителни разписки (една без дата и две от 18.02.2011 г.) общо за 66 380 кг слънчоглед, доставени с товарен автомобил с ДК № Н5141 и ДК № Н0146 АР. Едната ППР е без дата и отбелязване за автомобил, превозвач и място на разтоварване. Един от превозите (които общо са три) е извършен с камион с ДК № ТХ 4011 НХ, за който по тахошайба е установено, че на 19.02.2011 г. не е бил в движение. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че тези несъответствия са незначителни и се явяват преодолени от съвпадането на данните по предмет - количество и вид на стоката, по представени договори, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки, които са двустранно подписани. В хода на съдебното производство е представен Дневник за входящ контрол на слънчогледово семе (л. 62 - 67 от делото), по който е налице съвпадане на данните по дата, доставчик, номер на автомобил и количество на доставена стока с горепосочените данни по ППР. Посредством свидетелските показания на лицето Анжелина Милкова, вписана в документите като приемаща стоката, е изяснен механизма на постъпването на слънчогледа при ревизираното лице. Стоката пристига придружена с ППР/товарителница. След сравнение на данните за доставчик и регистрационен номер на автомобила, свидетелката се обажда на технолог за вземане на проба за качество на слънчогледа. Следва претегляне на камиона - бруто и тара, след което свидетелката издава кантарна бележка, подписана от нея и от шофьора. Свидетелката Елена Йорданова, която попълва дневника входящ контрол, установява неговото хронологично водене по дата на постъпване, превозно средство, показатели на слънчогледа и придружителни документи на стоката. Съдът правилно е дал вяра на съвпадащите данни за предаване и приемане на стоката по вид и количество. Частните диспозитивни документи нямат обвързваща съда доказателствена сила и обосновано са преценени съвкупно с останалите доказателства по делото. Правилно са ценени представените още по време на ревизията ППР и кантарни бележки като годни доказателства да установяват фактическото предоставяне на властта за разпореждане с процесната стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Не са налице твърдения за наличие на други доставчици на конкретните количества стока. Наличието на несъответствие в датите на ППП от 23.03.2011 г. и на ППР и кантарни бележки от 11.02.2011 г. не може да разколебае доказателствената стойност на документите при съвпадение на всички други данни за вид и количество на приета стока. Превозът не е бил за сметка на ревизираното лице, което не следва да бъде държано отговорно за констатираните при ревизията несъответствия. Правилно в тази връзка е позоваването в обжалваното решение на константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи наличието на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участвал в сделка, част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друго лице по веригата. ДЗЛ следва да е направило всичко необходимо, което разумно може да се изисква от него, за да се увери, че сделките не са част от измама (т. 42 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 Gabor Toth и т. 53 и 54 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11). В случая се касае за постоянен търговски партньор на ревизираното лице, стоката от когото е приета при спазване на търговската практика в дружеството - въз основа на пътно-прехвърлителни разписки, сравнение на данни за автомобил и превозвач, претегляне на стоката, издаване на кантарни бележки. При наличие на постоянни търговски взаимоотношения не може да се очаква от лицето да извърши проверка, дали издадените му от доставчика касови бонове за плащане в брой са от регистриран по съответния ред касов апарат. Доводите на приходната администрация за нередности в тази насока са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, споделят се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В конкретния случай не са установени обективни данни, че ДЗЛ лично е извършило неправомерни действия или е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. Ревизираното лице разполага с данъчни фактури, които съдържат всички изискуеми данни, коректно е отразило фактурите и заприходило стоката по фактурите в счетоводството си, респ. ползва същите в икономическата си дейност. Редовността на счетоводните записвания на страните по доставките е установена посредством съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която взетите счетоводни операции при ревизираното лице във връзка със спорните фактури са в съответствие със ЗСч и ЗДДС, доставените суровини са заприходени в складовете на "Крис ойл 97" ООД, като предметът на доставките "маслодаен слънчоглед" се използва в основната дейност на дружеството - изкупуване, преработка и търговия на селскостопанска продукция и производство на слънчогледово олио в собствена фабрика, находяща се в гр. Каспичан. По изложените съображения и като е достигнал до извод за реалност на спорните доставки при проведено от лицето пълно доказване на релевантните за спорното право на данъчен кредит обстоятелства при съвкупната преценка на всички доказателства по делото - писмени, гласни и експертни, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, но същият не е представил доказателства за такива. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

Цитирани разпоредби

4