Решение № 1641 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. П. П., чрез адв. И. Атанасов като процесуален представител, срещу решение 3087 от 03.04.2024г., постановено по адм. дело 1774/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба, респ. неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на разрешението за строеж с твърдения, че предмет на същото е основен ремонт на покрив на жилищна сграда, която не е в режим на етажна собственост и че разрешеното строителство не засяга съществено общи части на сградата, поради което е неприложима разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗУТ. Прави се искане за обезсилване на оспореното решение и прекратяване на производството по делото или за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът главният архитект на Район Централен Община Пловдив, не изразява становище по жалбата. Ответниците Н. Д. М. и Я. Д. М., чрез пълномощника си адв. А. Димитров, в писмен отговор и в писмени бележки, излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Претендират присъждане на разноски. Ответникът Н. М., чрез адв. В. Костова в качеството на особен представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. Ответницата Е. Г. М. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Д. М. и Я. Д. М. срещу Разрешение за строеж 38/31.05.2023 г. на главния архитект на Район Централен Община Пловдив, с което се разрешава на Н. Д. М., Е. Г. М., Я. Д. М., Н. М. и З. П. П. извършването на строеж основен ремонт на покрив на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 56784.523.1969, УПИ ХІІІ-1969, кв.478 по плана на Трета градска част на гр. Пловдив . Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, тъй като жалбоподателите са адресати на акта, заедно с останалите собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.523.1969.1 в процесния имот, което се установява от приложените по делото документи, удостоверяващи правата им на собственост, вкл. чрез наследяване. С обжалваното решение, съдът е отменил разрешението за строеж като незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.3 и т.4 АПК. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че органът не е установил фактите и обстоятелствата, относими към случая и конкретно дали разрешеното строителство засяга съществено общи части на сградата, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК. Обосновал е извод, че процесната сграда е в режим на етажна собственост и покривът е обща част на същата по см. на чл.38, ал.1 ЗС, която е засегната съществено от проектираното строителство, с оглед на което е приел, че при издаване на оспореното разрешение за строеж са приложими изискванията на чл.185, ал.2 вр. с чл. 149, ал.2, т. 4 ЗУТ, които в случая не са изпълнени, тъй като липсва съгласие на етажните собственици. В тази връзка съдът се е позовал на заключение на вещо лице, но обсъждайки го, е формирал предположение, че с проектираното строителство се предвижда и надстрояване на сградата, при което за издаване на РС би било необходимо подписване на договор за учредяване на право на надстрояване, какъвто очевидно липсва. Оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са наведените от касаторите доводи за недопустимост на съдебния акт. Производството пред административния съд е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалба, подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване. Оспорващите Н. Д. М. и Я. Д. М. са адресати на издаденото разрешение за строеж и като такива имат правен интерес да го оспорят. Правилен е изводът на административния съд за допустимост на жалбата, а постановеното по нея решение също е допустимо. Проверен на основанията по чл.209, т.3 АПК, оспореният съдебен акт е неправилен по следните съображения: Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган по чл. 148, ал.2 ЗУТ. Необосновани от събраните доказателства обаче, са констатациите в оспореното решение за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно е, че процедурата, приключила с издаване на процесното РС, е започнала по заявление на З. П. П., който е собственик на самостоятелен обект в сградата в ПИ с идентификатор 56784.523.1969 по КККР на гр. Пловдив, и е издадено на името на всички етажни собственици съобразно изискването на чл.148, ал.4 вр. с чл.161, ал.1 ЗУТ. Спазено е и правилото на чл.148, ал.4 вр. с чл.147, ал.1, т.3 ЗУТ, изискващо наличие на одобрен инвестиционен проект. Последният е внесен от З. П. първоначално със заявление от 12.07.2022 г., след което е оттеглен на 01.08.2022 г. и със заявление от 20.04.2023 г., е внесен повторно. Неоснователни са твърдения на жалбоподателите пред първата съдебна инстанция, че внесените от З. П. инвестиционни проекти имат различен предмет. Към административната преписка е приложен технически инвестиционен проект с проектантни арх. М. и инж. Д., който е разгледан и приет с решение по Протокол 10/27.04.2023 г. на РЕСУТ, а при проверката в община Пловдив - район Централен вещото лице по делото инж. Р., не е открила друг проект. Нанесените допълнения на първоначалния проект обясняват факта на изтеглянето му от вносителя и повторното му внасяне, като на ръка са отразени два размера в част Архитектура /височините на надзидовете на северната и южната фасади на сградата, според вещото лице/, но няма промяна на проектираното строителство. При горните данни, съдът необосновано подлага на съмнение кой е одобреният проект, послужил за издаване на РС. А обстоятелството, че подписът на Н. М. като възложител, не е положен от него, което е безспорно установено по делото с графологична експертиза, е без значение за надлежното провеждане на процедурата, тъй като подписът на възложителя З. П. е автентичен, от което следват изводи за надлежно сезиране на компетентния орган. Неправилни са изложените от административния съд съображения за съществени нарушения в административното производство във връзка със задължението за установяване на всички факти и обстоятелства, относими за случая. Сочи се, че органът се е произнесъл по проект, който е непълен и е останало неясно дали проектираното строителство засяга съществено общи части на процесната сграда, какъвто безспорно е покривът. От друга страна са изложени изводи за незаконосъобразност на РС поради нарушение на изискванията на чл.183, ал.2 и чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1, т.3 ЗУТ. Така формираните мотиви са противоречиви. От една страна се приема, че РС е издадено при неяснота на вида на проектираното строителство дали е надстрояване или основен ремонт, съотв. дали основният ремонт засяга съществено общи части на сградата. От друга страна се приема, че разрешеният строеж, макар и неясно какъв, нарушава посочените по-горе разпоредби на ЗУТ, относими за строежи в етажна собственост. Горните мотиви са вътрешно противоречиви и не съответстват на изискванията на чл. 172а, ал.2 АПК за съдържанието на съдебните актове, което е основание за неправилност на оспореното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен е и изводът на административния съд за противоречие на издаденото РС с материалния закон, а именно с разпоредбите на чл. 183, ал.2 и чл.185, ал.2 вр. с ал.1, т.3 ЗУТ. Същият е необоснован от събраните по делото доказателства. Предмет на разрешението за строеж е основен ремонт на покрива на жилищна сграда - етажна собственост и противно на приетото от съда, няма доказателства за проектирано надстрояване, поради което изискванията на чл.183, ал.2 ЗУТ са неприложими. От представения инвестиционен проект и от заключението на вещото лице се установява, че строителните дейности включват подмяна на покривни елементи с метална конструкция, както и замяна на износени материали, конструкции и конструктивни елементи с други, с които се възстановява експлоатационната годност на покрива, т.е. СМР, които покриват дефиницията за основен ремонт по см. на § 5, т.42 ДР ЗУТ и засягат обща част на сградата по см. на чл.38, ал.1 Закона за собствеността. С оглед на посочените обстоятелства, съдът е следвало да провери коя от хипотезите по чл.185, ал.1 или ал.2 ЗУТ е приложима при издаване на процесното РС, в зависимост от това дали с проектираното строителство се изменят съществено общите части на сградата, в случая на покрива. В мотивите на съдебното решение се съдържат необосновани фактически констатации за това, че с проекта се предвижда промяна в надзидовете на сградата и на кота било, с което се променя най-високата хоризонтална част на покрива, което води до изменение на площта на таванското помещение и в обема на общото застрояване, т.е. за съществено засягане на общите части на сградата, при което от правна страна се изисква съгласие на всички етажни собственици, изразено с нотариална заверка на подписите им съгласно чл.185, ал.2 вр. с ал.1, т.3 ЗУТ. Изложените изводи не се подкрепят от събраните доказателства, включително от заключението на СТЕ, и са в противоречие с материалния закон. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че с разрешения строеж не се изменя съществено покрива, представляващ обща част на сградата етажна собственост, поради което са неприложими изискванията на чл.185, ал.2 ЗУТ и издаденото разрешение за строеж е законосъобразно. От обяснителната записка към проекта в част архитектура , е видно, че основният ремонт е свързан с демонтиране на керемидите и амортизираната дървена покривна конструкция; демонтиране на два-три реда тухли от околовръстните зидове; кофриране, армиране и бетониране на обрамчващи пояси върху съществуващите тухлени стени; монтиране на стоманени покривни греди и столици и поставяне на покривни сандвич панели. От обяснителната записка към проекта в част конструкции е видно, че горната подмяна на покривните елементи няма да увеличи натоварването на конструкцията на сградата. Изложените обстоятелства в проектната документация, въз основа на която е издадено процесното РС, се потвърждават от вещото лице по делото, което при изготвяне на СТЕ е извършило оглед и измервания на място, наред с проверката на проекта. Според констатациите на в.л. инж. Р., неоспорени от страните, при реализиране на проектното намерение няма да се увеличи височината на подпокривното пространство; няма да се завишат котите на стрехите, а котата на билото ще се понижи; няма да се засегне носещата конструкция на сградата, тъй като не се премахват стоманобетонови елементи и тухлени зидове, не се предвижда направа на нови отвори; няма промяна в предназначението на общи помещения като се запазва съществуващото разпределение; не се засягат инсталациите в сградата; не се засягат носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата като цяло, а се възстановява експлоатационното годност на покрива. Анализирани в съвкупност горните факти опровергават правилността на приетото от съда изменение в площта и обема на застрояването, като обосновават извод в обратен смисъл- за това, че предвиденото строителство не засяга съществено общи части на сградата, поради което са неприложими изискванията на чл.185, ал.2 ЗУТ. От изложеното и по арг. от чл.185, ал.1 ЗУТ следва, че за издаване на разрешението за строеж не се изисква съгласие на всички етажни собственици, както основателно се поддържа в касационната жалба. Това изключва необходимостта да се преценява дали приложената по делото декларация съгласие на етажните собственици е във връзка с процесното строителство и не се дължи отговор на наведените в този смисъл доводи на ответниците Н. Д. М. и Я. Д. М.. При горните фактически констатации, настоящата инстанция приема, че издаденото разрешение за строеж е законосъобразно, а оспореното решение на административния съд за отмяната му е неправилно. Дължимо е произнасяне на основание чл. 222, ал.1 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на Н. Д. М. и Я. Д. М. срещу Разрешение за строеж 38/31.05.2023 г. на главния архитект на Район Централен Община Пловдив. С оглед изхода по делото и надлежно заявеното искане на касатора, в негова полза се присъждат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2195,00лв., платими от Н. Д. М. и Я. Д. М.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,