Решение № 4863 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2011 г.

Решение № 4863 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 11902/14.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1667/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Българската федерация по вдигане на тежести, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Васил Левски" № 75 срещу заповед № РД-10-7 от 30.12.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Българска федерация вдигане тежести" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "В. Левски" № 75, представлявано от Антон Коджабашев с твърдение, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Съдът бил допуснал нарушение на чл. 17б, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 34, 35 от АПК, чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в РБ и чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или спорът решен по същество, като оспорената заповед бъде отменена. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Министърът на физическото възпитание и спорта, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Маринов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана съгласно чл. 220, във връзка с чл. 218 от АПК - неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес в законоустановения срок (видно от пощенското клеймо върху плика). Разгледана по същество на релевираните в касационната жалба възражения за наличие на отменителни основания е неоснователна. Тричленният състав е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и в мотивите на обжалваното решение е отговорил обосновано на всички поставени от страните въпроси. По делото не се оспорва факта, че Федерацията по вдигане на тежести със седалище гр. София и президент Антон Коджабашев е притежавала спортна лицензия, валидна до 19.06.2009 г. и поради изтичането на срока, е предприела действия по реда на чл. 17б от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) за нейното подновяване. Съгласно цитираната норма - лицензираните спортни организации подлежат на атестация за подновяване на лицензията. Заявлението за подновяване на спортната лицензия и документите към него се подават не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащата лицензия по ред, определен с наредбата по чл. 17, ал. 1. Безспорен факт по делото е, че касаторът е следвало да подаде необходимото заявление до 19.04.2009 г., а той е сторил това на 11.05.2009 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок. Касационният жалбоподател възразява в жалбата до настоящата инстанция срещу правните доводи на тричленния състав, че пропускането на двумесечния срок за подаване на заявление за подновяване на лицензията е самостоятелно основание за отказ от подновяване. Твърденията му се основават на обстоятелството, че заявлението е подадена преди окончателното изтичане на срока на лицензията, освен това, Комисията по лицензиране и атестиране към министерството е разгледала подадените документи. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на страната да представи доказателства за наличието на уважителни причини и не е изследвал факта - защо Комисията е разгледала заявлението. С подаване на заявлението по реда на чл. 17б от ЗФВС за подновяване на спортната лицензия, федерацията е сезирала министъра за образуване на административно производство по искането. Пред този орган е следвало да се развие и производството за установяване на уважителни причини за пропускането на установения в нормата срок "не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащата лицензия". След като този безспорен факт е залегнал в мотивите на оспорения административен акт и е основание за постановения отказ, съдът не е задължен служебно да изследва причините за просрочието. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК - съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване. Следователно, задължението на тричленния състав в случая се свежда до проверка наличието на законово изискване за определен срок при подаване на заявление за подновяване на лицензия и фактическото действие на жалбоподателя по изпълнение на условието. Съдът е преценил приетите по делото писмени доказателства и изложил обосновани мотиви по тези факти. В защита на своите интереси, при спазване на принципа за доказателствената тежест в процеса, жалбоподателят е следвало да представи на съда доказателства за наличие на уважителни причини по чл. 11, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на спортните организации в Република България, обн. ДВ бр. 87/07.10.2008 г. След като твърденията на федерацията относно причините за пропускане на срока не са подкрепени с убедителни доказателства и не са установени с допустими процесуални средства, правилно съдът не ги е кредитирал и възприел просрочието като основание за постановения отказ за законосъобразно. В съответствие с релевантните материалноправни норми са анализирани в мотивите на обжалваното решение и последвалите действия на Комисията. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че разглеждането на заявлението не санира пропускането на срока, който по своя характер е процесуален. Освен това, за да бъде подновена една спортна лицензия, е необходимо наличието и на други условия, като съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата - заявлението се разглежда по реда на раздел III. Настоящият петчленен състав счита, че в хода на административната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на федерацията. Със заповед № РД-09-135 от 10.11.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта е наредено на инспектората извършването на извънпланова проверка на дейността на спортната федерация за периода 01.01.2007 г. - 01.09.2009 г. За проверката е изготвен доклад, в който подробно са изложени констатираните нарушения и неточности в работата на федерацията. Проверяваната страна своевременно е била запозната с резултатите и е разполагала с възможност да защити интересите си. На 18.12.2009 г. е проведено заседание на Комисията по лицензиране и атестиране. Видно от приложения по делото протокол от заседанието № 9, в т. 2.4., комисията (със 7 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържал се"), предлага на министъра да откаже подновяване на лицензията. Мотивите за това предложение са: подаване на заявлението след срока, резултатите от доклада на инспектората, некомплектоване на заявлението с исканите документи, наличие на просрочени задължения, нарушения на принципите на олимпийската подготовка, антидопинговите правила и спортната етика. Въз основа на предложението на Комисията за лицензиране и атестиране, на доклада на инспектората и на основание чл. 8, ал. 3, т. 12, чл. 17, ал. 1, чл. 17б, ал. 3, т. 1, 6 и т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, б. "а" и "д" и чл. 41, ал. 1, т. 1 и 5, чл. 45, ал. 1 и 2 и чл. 64 от ЗФВС, министърът е издал оспорената заповед № РД-10-7 от 30.12.2009 г., с която мотивирано е отказал подновяване на лицензията. Тричленният състав мотивирано е изследвал законосъобразността на акта с оглед формата, съдържащите се реквизити и компетентността на органа. Настоящата инстанция не приема твърдението в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите в обжалваното решение относно наличието на просрочени финансови задължения към държавата и общините - чл. 17б, ал. 4, т. 6 от ЗФВС. Сключването на споразумение от 17.02.2010 г. между БФВТ и Министерството на физическото възпитание и спорта за разсрочване на финансови задължения по погасителен план до 30.12.2011 г. са потвърждение за наличието на просрочени задължения, без значение на техния произход. Законът не е приравнил оформяне на погасителен план за разсрочване на финансови задълженията към липса на просрочени задължения. Поради това, правилно съдът е приел за доказано и това основание за постановяване на отказа за продължаване на лицензията. Касационният жалбоподател не е представил доказателства, оборващи констатациите за липса на приет бюджет от общото събрание на федерацията, каквото е изискването на чл. 17б, ал. 4, т. 5 от ЗФВС. Развитите в касационната жалба доводи за липса на нарушение поради обективни предпоставки, както и нарушение на процедурата от страна на административния орган, който не е поискал обяснения в тази връзка, са несъстоятелни. Правно обоснован е доводът на съда, че федерацията не отговаря на изискването по чл. 17б, ал. 2, т. 2, б."г" от закона - да е спазвала и популяризирала хуманните принципи на спорта и спортната етика и е осъществила необходимите действия за недопускане употребата на допинг и насилие преди, по време на и след провеждане на спортни мероприятия. Касаторът не оспорва обстоятелството, че през 2008 г. федерацията е допуснала употреба на допинг от свои състезатели. Приетата оздравителна програма не заличава наличието на нарушението и правилно този факт е приет като едно от основанията за отказ от продължаване на лицензията. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,