Решение № 9476 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Т. Рамаданов, подадена чрез адвокат Р. Станчев, против Решение 292/21.03.2023 г., постановено по административно дело 167/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3398/30.09.2022 г. на Заместник кмета Община Бургас, нареждаща му да премахне незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационният жалбоподател и ответника Заместник кмета на Община Бургас, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Т. Рамаданов е наредено да премахне строеж индивидуализиран по следния начин : Едноетажна постройка обект 2 по схема, с приблизителна застроена площ 28 кв.м., изградена към североизточната фасадна стена на едноетажна постройка обект 1 по схема, в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 07079.654.297 по КК на гр. Бургас, откъм границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.644 по КК на гр. Бургас. Строежът е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, са установени посредством събраните по делото доказателства и не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съдът е развил подробни мотиви защо счита, че нареденият за премахване обект не представлява преместваем такъв. Освен, че процесната постройка според техническите й характеристики не може да бъде определена за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, доколкото при отделянето й от повърхността и преместването й на друго място, би загубила своята конструктивна цялост, то същата и по предназначение не представлява такъв обект. Безспорно постройката няма някое от изчерпателно изброените предназначения съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселение, административни, търговски или други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия и свързани с отбраната или сигурността на страната, а е за частно ползване, поради което и по този критерии, не може да се квалифицира като преместваем обект. Установено е, че постройката е изпълнена от дървена конструкция, с двускатен покрив, покрит изолационен материал, монтирани прозорци и в същата се съхранява каравана, поради което не би могла да бъде определена и като лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за изграждането на която не се изисква издаване на разрешение за строеж. На следващо място и след анализ на събраните доказателства, съдът правилно е приел, че строежът е изграден след 2018 г., поради което е изключил приложното поле за търпимост, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,