Решение № 2908 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 112/2010 г.
ВАСI отделение04.03.2010 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 174/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 285 от 2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин. Осъжда началника на Митница гр. Лом да заплати на "Лабекс - Митническа агенция " ЕООД, направените по делото разноски пред ВАС в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2908 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 112/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Видин /сега Митница Лом/, чрез пълномощника юрисконсулт Светлана Илиева, срещу решение № 174/20.11.2009, постановено по адм. дело № 285/2009 г. на Административен съд - гр. Видин. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че при осъществения последващ контрол от РМД Русе и Агенция "Митници"е установено, че неправилно началникът на митница Видин е възстановил съответния митен сбор без да са налице изискванията на чл. 214, ал. 2 ЗМ. Освен това се твърди, че при приключване на режима "транзит" митните сборове са били изчислени в значително по-малък размер и съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗМ възстановяването не може да се разреши. Поради допуснати грешки митническото задължение е било възстановено и на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМ, то следва да бъде взето отново под отчет, тъй като е станало отново изискуемо. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Ответникът по жалбата - "Лабекс-Митническа агенция" ЕООД оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Видин е отменено Решение № 28/1.09.2009 г. на началника на Митница Видин, потвърдено с решение № У-4405-0201/1.10.2009 г. на РМД гр. Русе. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е обосновал този извод след като е анализирал доказателствата по митническата преписка и мотивите изложени в обжалваното решение на административния орган, от които обаче не става ясно в какво се изразява допусната "грешка" по смисъла на чл. 219 от ЗМ, довела до възстановяване на митните сборове, както и в какво се състои "недобросъвестното" поведение на заинтересованото лице. Съдът е изложил съображения, че непосочването на мотиви относно елемент на фактическият състав на нормите от ЗМ на които се позовава административния орган съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможността да установи дали оспорения акт е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК и този порок в случая обосновава незаконосъобразността на акта, тъй като законодателят е предвидил няколко хипотези на "грешка" и без да е описано в какво се състои тази "грешка" за конкретния случай, както и в какво се изразява "недобросъвестното" поведение на жалбоподателя акта не отговаря на изискванията за законосъобразност, поради което е отменен от съда. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите които е направил са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. За да се издаде оспорения акт началника на Митница гр. Видин и директора на РМД гр. Русе са се позовали на разпоредбата на чл. 214, чл. 216 и чл. 219 от ЗМ. Приели са, че неправилно с предишно решение № 16/18.06.2007 г. по повод подадено искане до началника на Митница гр. Видин е разпредено възстановяване на вносни митни сборове, като е посочено, че е допусната "грешка" и е налице "недобросъвестно поведение" от страна "Лабекс-МА" ЕООД, без обаче да са изложени мотиви в какво се състои грешката, както и недобросъвестното поведение. Неизлагането на мотиви от страна на административния орган и непосочването в какво се състои грешката, както правилно е посочил първоинстанционният съд са попречили да бъде осъществен контрол върху акта във връзка с това дали правилно е приложен материалния закон от страна на административния орган приемайки, че са налице основанията на чл. 219 ЗМ. Според тази разпоредба когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо. След като в акта липсват мотиви както и доказателства за допуснати грешки при възстановяване на митните сборове във връзка с осъществения внос на лек автомобил от страна на ответника по касационната жалба, то правилно обжалваният акт с който отново тези задължения са обявени за изискуеми е приет от съда за незаконосъобразен. Не са обосновани също така от административния орган и не са събрани и доказателства за "недобросъвестно" поведение от страна на отговорното лице, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1 ЗМ, според която възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице. Недопустимо е тези пропуски в административното производство да се допълват с изложения и твърдения в касационната жалба, поради което като е отменил обжалвания акт като незаконосъобразен съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение да се остави в сила. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,