Решение № 6106 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2014. г.

Решение № 6106 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2014. г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 455/28.02.2014 г. по адм. д. № 2773/2013 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен РА № 031204318/21.02.2013 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 205/18.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, за отменени задължения по ЗДДС установени във връзка с непризнат ВОД към "Асикс Дистрибюшън", Унгария, и от непризнат данъчен кредит по доставки от "Куминяно Фрут" ООД. Обжалвано е решението и в частта за присъдени разноски в размер на 1 450 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването на РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в допълнение към касационната жалба. Ответникът - "Деком-Т" ООД, гр. Варна, в представен писмен отговор чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила в обжалваната част по изложени съображения и претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за отговор по касационната жалба и процесуално представителство пред Върховния административен съд, за което представя фактура и извлечение по сметка. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. I/ По отношение на допълнително определения ДДС за д. п. м. 08.2009 г. в размер на 1160, 35 лв. от непризнат ВОД към дружество "Асикс Дистрибюшън" от Унгария съдът е обосновал изводи за незаконосъобразност на РА, като се е позовал на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и свързаните с изискванията на тази разпоредба представена международна товарителница от трето лице - превозвач, както и представено писмено потвърждение от получателя на доставката. Изводите на съда в тази част от решението са неправилни. Ревизиращият орган е приел, че процесната ВОД не е реално осъществена, поради неустановеност на реалното получаване на стоката по ВОД от унгарското дружество и на реалното й превозване до него от посочения в документа превозвач. Съдът, въпреки констатацията, че представената международна товарителница не отговаря на изискванията на съответните нормативни актове, позовавайки се на представена по делото декларация, за която се твърди, че изхожда от получателя е приел, че доставката е осъществена и незаконосъобразно е обложена по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС със ставка 20 на сто, за което незаконосъобразно е начисления ДДС с РА. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в действащата редакция към съответния данъчен период - м. 08.2009 г., датата на издаване на инвойс-фактурата и отразяването на ВОД в съответните регистри. Съобразно относимите правни разпоредби, първият правно релевантен факт е установяване, че получателя е регистриран за целите на ДДС в друга държава - членка. По този факт не се спори. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В хода на административното производство е представена международна товарителница на л. 286 от приложенията и потвърждение за доставка от 6.02.2012 г. от управителя на получателя - унгарското дружество, с превод на български на л. 289 от приложенията. Правилно тези документи, като несъдържащи относимите към спора данни не са приети като надлежни документи, съпътстващи доставката, поради което е прието от ревизиращите органи, че ВОД не е доказана и е доначислен ДДС на основание чл. 12 и чл. 25 ЗДДС. Изводите на съда са изцяло на база същите доказателства - международна товарителница и декларация-потвърждение, но в противоречие с изводите на ревизиращите органи, от съда е прието, че тези документи установяват ВОД. Решението в тази част е неправилно. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя, както е в случая, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им, съдържащо посочените задължителни реквизити. Оспорва се осъществяването на ВОД, поради липсата на доказателства за транспортирането на стоката от територията на РБългария до територията на Унгария. Представената международна товарителница не съдържа отбелязване в графата - получател на стоката. Липсват каквито и да е доказателства за транспортиране на стоката от територията на България до територията на Унгария. Алтернативният документ, съобразно цитираната правна разпоредба е писмено потвърждение от получателя на стаката. Представеното в случая писмено потвърждение съдържа единствено посочване на фактурите и че транспорта е за сметка на получателя. Липсват каквито и да е данни за място на доставяне на стоката и начина на осъществяване на транспорта - вид на транспортното средство и името на лицето, предало стаката. След като декларацията от получателя, представена от ревизираното лице е с дата 6.02.2012 г., по същата следва да отговаря на изискванията на относимата към датата на съставянето й правна разпоредба чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. В случая тези изисквания не са спазени в представената декларация от получателя, при това - в същата е посочена фактура, различна от осчетоводената от ДЗЛ. При оспорен транспортен документ, представеното писмено потвърждение от получателя на стоката следва да удостоверява освен, че стоките са получени на територията на друга държава членка, но и данни за осъществения транспорт на същите. Представеният документ, изходящ по твърдение на жалбоподателя от дружеството - получател в Унгария, не съдържа данни за осъществения транспорт. Разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС дава еднаква доказателствена стойност на документите за извършен транспорт и на представено писмено потвърждение от получателя, но при оспорена международна товарителница, като неотговаряща на изискванията на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, писменото потвърждение следва да е със съдържание, удостоверяващо начина на транспортиране на стоката. При оспорено писмено потвърждение с незачитането му от органа по приходите като документ с доказателствена стойност, в тежест на жалбоподателя в хода на оспорване на РА е да ангажира други относими доказателства за установяване на транспортирането на стоката от територията на РБългария до територията на другата държава-членка, която в случая е Унгария. Предвид изложеното, поради непредставяне на документи, съгласно разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС, по делото не е установено, че е осъществена ВОД и с РА в тази част законосъобразно е начислен ДДС, вследствие непризнат ВОД. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение с изводи в противния смисъл в тази част, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорването в тази част на РА да се отхвърли. II/ По отношение на отменения непризнат данъчен кредит по доставки от "Куминяно Фрут " ООД, решението е правилно. С решението е отменен РА по оспорените доставки на "череши", обработени и консервирани, а в частта за доставките на "части за машини" оспорването е отхвърлено, като в тази част решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила. Непризнат е данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 06, м. 07, м. 09., м. 11.2008 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06.2009 г. по фактури, издадени от "Куминяно Фрут" ООД с предмет на доставки: "череши двойно обелени" и "консервирани череши". В хода на съдебното оспорване на РА е приета ССчЕ, неоспорена от страните и са разпитани свидетели. На база приетото експертно заключение, което е извършило проверка в счетоводството, както на жалбоподателя, така и на доставчика "Куминяно Фрут" ООД, съпоставено с останалите писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал извод за доказани реални доставки на фактурираните череши в обработен вид. Налице е счетоводно отразяване - заприходяване, съответно изписване на стоката. Плащанията са по банков път. Отчетени са приходи от продажби и при доставчика и при получателя, вследствие на последваща реализация на стоката. Доставчика "Куминяно Фрут" ООД има кадрови и технически потенциал за осъществяване на доставките. По заключението на вещото лице доставчика "Куминяно Фрут" ООД има регистрирани 113 трудови договора, има заприходени активи - производствен цех, машини и др. активи за обработка на череши, описани в заключението на вещото лице. Има осчетоводени разходи за гориво, пътни листи с изминат пробег и автомобил, с който е осъществявал транспорта, подробно описани в заключението. Обосновани са изводите на съда за незаконосъобразност на отказания данъчен кредит, при установените факти относно взаимоотношенията доставчик/получател на стоката, установени с писмени и гласни доказателства, както и неоспорено заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Доказването на действително осъществени доставки по процесните фактури, обосновава наличието на законовите предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на получателя по процесни фактури. Решението в тази отменителна част, следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на спора, присъдените разноски от първоинстанционния съд на дружеството-жалбоподател следва да бъдат намалени със 180 лв. На касатора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 470 лв. На ответника по касация се дължи съответния процент от заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената касационна жалба и за изготвяне на отговор по касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, определено в размер на 645 лв., при което по компенсация, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 175 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение