Решение № 9219 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 199 от 08.01.2024 г. по адм. д. 5893/2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен отказ на ИД на НАП да заличи Д. С. С. от регистъра по чл.10г, ал.1 от Закона за хазарта/ЗХ/, обективиран в писмо с рег.94-Д-376#1/05.05.2023г., и преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Д. С. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмена молба и писмени бележки. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен орган, при условията на заместване, в предвидената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. От анализа на разпоредбите на чл.10г, ал.4 и ал.5 ЗХ, съдът е достигнал до извод, че мярката за защита по чл.10, ал.3 ЗХ е със срок минимум две години, като заявеният период на вписване от страна на искателя може да бъде по-дълъг, но не и по-кратък от две години. АССГ е счел, че вписването в конкретния случай е извършено въз основа на заявление, съобразно волята на жалбоподателя, и не е спорно, че срокът за който се иска вписването е от 23.02.2023г. до 30.04.2023г. Съдът е приел, че след като в заявлението е записан по-кратък от минимално предвидения в закона срок, АО не е трябвало изобщо да приема така подаденото заявление, доколкото същото е погрешно попълнено, и е следвало да даде указания на лицето за това, че срокът, който посочва не може да е по-кратък от две години. Според съда приемането на заявлението и удължаването на срока, за който същото е подадено, без съответното уведомяване на заявителя неминуемо ограничава неговите права. Съдът е намерил, че неправилното вписване в регистъра, в разрез със законовите изисквания, както и със свободната преценка, която е предоставена на лицата да се впишат в този регистър, има за резултат постановяване на незаконосъобразен отказ за заличаване. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.10г, ал.4 ЗХ (в приложимата редакция ДВ. бр.61 от 2 август 2022г.,), в искането за вписване в регистъра на лицата по чл.10в, ал.3 ЗХ може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от две години. Според изискването на чл.10г, ал.3 ЗХ (в приложимата редакция) писменото искане трябва да е по образец и да е подадено от лицето или негов представител до ИД на НАП. В конкретния казус не е спорно, че ответника по касация е инициирал производство по чл.10г, ал.3 ЗХ(в приложимата редакция), като е подал до ИД на НАП на 23.02.2023г. искане по чл.10г, ал.3 и ал.5 т.1 ЗХ(в приложимата редакция) относно вписване в регистър/заличаване от регистър на уязвими лица, с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри, попълвайки утвърдения образец по см. на чл.10г, ал.3 ЗХ(в приложимата редакция). В Част I-Данни за искането искателя е посочил период, за който се извършва вписването: 02.2023г. до 04.2023г., и дата от която да се извърши вписването: 23.02.2023г., както и дата, от която да се извърши заличаването: 30.04.2023г. Тези дати са попълнени от искателя въпреки изричното отбелязване в образеца, че периода, за който се завършва вписването съгласно чл.10г, ал.2, т.3 ЗХ(в приложимата редакция), не може да бъде по-кратък от две години. При тези данни, приемайки искането за откриване на производството, и установявайки попълването на данни относно периода на вписване, които не удовлетворяват изискването на императивната норма на чл.10г, ал.4 ЗХ (в приложимата редакция), административния орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 АПК като уведоми заявителя да отстрани този недостатък по реда и в срока, посочени в цитираната норма, с указание, че неотстраняването му ще предизвика прекратяване на производството. Опущението на органа да стори това е довело до вписване в регистъра при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, защото редакцията на действалата към този момент норма на чл.10г, ал.4 ЗХ(в приложимата редакция) не допуска в искането да фигурира период, за който да се извърши вписването, по-кратък от две години. Противно на тезата на касатора това императивно законово изискване не може да се коригира с правила, съдържащи се в посочения от него вътрешно ведомствен акт-Указания за задълженията и отговорностите на длъжностните лица, свързани с регистъра по чл.10г от Закона за хазарта. С оглед изложеното крайният извод на АССГ за отмяна на оспорения акт е верен, но по съображения, че в случая при подаване на заявлението за заличаване, предвид незаконосъобразното вписване в регистъра относно посочения по-горе параметър, е налице хипотезата на чл.5, ал.5 ЗХ ( в приложимата редакция) за заличаване от регистъра-искане на вписаното лице за заличаване и изтекъл посочен от лицето срок за вписване. В касационната жалба не се съдържат конкретни твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на първостепенния съд кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение