Решение № 601 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2017 г.

Решение № 601 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "В. с." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление област В., община Б. С., гр. Б. С., ул. "И." №..., представлявано от управителя А. И. Н., подадена чрез адвокат И. Й.. Оспорва се Решение № 292/11.08.2017 г., постановено по административно дело № 389/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000415006799-091-001/1.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 161/20.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения за допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, както и се твърди приложимост на срока по чл. 109 ДОПК. На следващо място се оспорват правните изводи на съда по съществото на спора, свързани с преценката за нереалност на процесните доставки на стоки и услуги. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се отмени и ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ралчева, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. От ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново чрез процесуален представител юрисконсулт Ушилова е постъпило писмено становище, с което се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, която счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на посочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт са определени задължения по ЗДДС в резултат на отречено в полза на "В. с." ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 531,60 лева за данъчни периоди м. 0, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., като за невнесените в срок данъчни задължения са начислени лихви. Административен съд - В. Т. е отхвърлил подадената пред него жалба, след като е отговорил мотивирано и обстойно на всички поддържани пред него възражения от дружеството - жалбоподател. Установено е, че процесното ревизионно производство е започнало през 2014 г., като първата по време заповед за възлагане на ревизията е връчена на 15.12.2014 г. Както правилно е определил съдът именно това е меродавната дата, считано от която е започнал да тече срокът по чл. 109 ДОПК. Съгласно посочената норма, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Или за установените задължения за 2009 г. този срок е започнал да тече на 1.01.2010 г. и е следвало да изтече на 1.01.2015 г. Преди посочената дата е било образувано ревизионното производство, поради което твърдяната от касатора хипотеза по чл. 109 ДОПК, не е налице в случая. Следващият довод за допуснато в хода на ревизионното производство нарушение, правилно не е приет за основателен от съдебния състав. Действително не са били спазени дадените от решаващия орган указания при провеждането на повторната ревизия за извършване на насрещни проверки на трети лица. Това обстоятелство обаче не може да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт на собствено основание, доколкото за съда съществува задължението за произнасяне по съществото на спора, който в случая е да установи възникнало ли е право на приспадане на данъчен кредит по оспорените фактури. Освен това по настоящия правен спор основната доказателствена тежест за установяване на материалните предпоставки за упражняване на право на признаване на данъчен кредит лежи върху ревизираното лице. Именно то е следвало да представи или ангажира при условията пълно насрещно доказване доказателства, свързани с установяване на твърдяното от него реално получаване на стоките и услугите по издадените му фактури, независимо от това дали ревизиращите органи са извършили съответните насрещни проверки на трети лица. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е възприел изводите на приходната администрация за това, че от представените от страна на ревизираното дружество документи не може да се установят реални доставки на стоки и изпълнение на услуги от дружествата, сочени като доставчици в спорните фактури. Правните изводи, до които е достигнал съдебният състав се споделят от настоящата инстанция, тъй като съответстват на съдържащите се по делото доказателства, както и на приложимия материален закон. В съдебното решение обстойно са обсъдени спорните моменти по отделните доставки на стоки и услуги по доставчици, описани са документите, които са представени към спорните фактури. Относно фактурите, издадени от "Д." ООД имащи за предмет рекламни услуги, са представени още сключените договори и фискални бонове. Две от фактурите са с предмет "по договор", а в останалите осем фактури са посочени и датите на договорите. При така посочения предмет на фактурите, който е неконкретизиран голяма част от същите не могат да се обвържат по несъмнен начин с представените договори. Установено е, че представените фискални бонове са издадени от фискално устройство, което е дерегистрирано. Съгласно сключените договори за реклама, "Д." ООД предоставя срещу заплащане на "В. с." ЕООД рекламно участие в посочени в договорите мероприятия, което рекламно участие би следвало да включва - излъчване на спонсорски заставки по време на шоуто на видеостени, обявяване на спонсор и организиране на презентационен щанд; телевизионна реклама в предаване по М-САТ и лого на рекламодателя на барабана на предаването. Следва да се отбележи, че наличието на сключени договори установява единствено възникнали облигационни отношения между страните, но не доказва реалното престиране на услугите по тях. По делото не са ангажирани доказателства за механизма и начина на изпълнение на договорените услуги, както и реалното им получаване. Изискани са данни от търговския пълномощник на "В. с." ЕООД относно това по какъв начин и с кои лица е договарял условията по договорите, както и дали е присъствал на самите мероприятия, на които е следвало да бъдат извършени рекламните услуги. В отговор пълномощникът е представил отговор, че не разполага с документи, както и не може да потвърди своето присъствие на мероприятията. С изключение на едно от мероприятията, не са представени доказателства за реалното провеждане на всички останали събития. В тази насока правилно съдът е приел, че е следвало да бъде установено провеждането на всяко едно от събитията, посочени в договорите, наличието или изработването на спонсорски заставки, поставяне на спонсорските заставки на посочените в договорите събития, излъчването на заставките в телевизионното предаване и излъчване на лого на дружеството във финалните надписи на предаването. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат доказани от ревизираното дружество в съвкупност, така, че да се установи реалност на фактурираните услуги, което не е сторено по делото. При тези факти, обоснован е изводът, както на приходните органи, така и на първостепенния съд за липса на реално получени от ревизираното дружество услуги по процесните фактури, издадени от "Д." ООД. Към фактурите, издадени от "Е. п." гр. П. за доставка на 25 тона пипер, са приложени единствено 2 броя складови разписки и 2 броя кантарни бележки. Както при предходната, така и при повторно проведената ревизия не са били представени приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по доставката. От своя страна, складовите разписки и кантарните бележки не могат да бъдат ценени като годни доказателства за реалното предаване на стоките в разпореждане на получателя, не само поради вътрешнофирменото им предназначение, но и поради съдържащите се в тях несъответствие с данните, отразени в самите фактури относно посочените дати на доставките. Не са представени и доказателства за начина на придобиване от доставчика на посочените количества стока, не се установява дали тази стока е произведена от него или е закупена с цел продажба или посредничество. Липсват и доказателства за транспортиране на стоките. Разпитаните по делото свидетели са дали противоречиви показания относно претеглянето на стоката. Съдът е приел за недоказан и фактът на последващата реализация на закупената продукция в стопанската дейност на дружеството. Действително представените производствени листи и счетоводни справки, не могат да установяват, че процесният пипер е използван за производство на консерви, без да е извършена цялостна проверка на счетоводството на лицето, включваща технология и рецепта на всеки продукт, налични количества суровина и произведено количество. По тези съображения, правилно съдът е приел за недоказано получаването на стоките по фактурите, издадени от "Е. п." ООД и използването им в икономическата дейност на предприятието, поради което за "В. с." ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, респективно ревизионния акт и в тази част е постановен в съответствие с материалния закон. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 1 650,68 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,