Решение № 3077 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2017 г.

Решение № 3077 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление (РУ) – Велико Търново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново срещу решение № 396 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 457/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменен негов отказ за подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № 1739 р-12297/31.05.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 50 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) кореспондира със Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и по-конкретно чл. 2 ЗЧОД. Излага, че разпоредбата на чл. 50 ЗОБВВПИ не елиминира изискванията на ЗЧОД по отношение на лицата, извършващи дейност по охрана. Намира за необосновани твърденията на "Васта – 96" ЕООД за посегателства върху собствеността му, неподкрепени с доказателства, което неправилно е послужило за мотиви на решаващия съд. Касаторът излага, че в първоинстанционното производство не е доказано наличието на реална опасност спрямо имуществото на дружеството. Не е изследван въпросът как се осъществява охраната на имотите на дружеството, при положение, че нивите се намират в землищата на различни населени места, както и дали са ползвани безрезултатно други начини за охрана от страна на управителя на дружеството, което да обоснове необходимост от осъществяване на такава посредством употребата на огнестрелно оръжие като крайна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него се отхвърли жалбата на дружеството. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – "Васта – 96" ЕООД - Велико Търново оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на "Васта - 96" ЕООД е издадено Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие за късоцевно огнестрелно оръжие пистолет "Аркус - 94", валидно до 25.05.2017 г. От дружеството на 26.04.2017 г. е подадено заявление за подновяване на срока на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевното огнестрелно оръжие. Като основание за продължаване на срока за разрешенията е посочено самоотбрана и охрана на лична собственост на дружеството, извършващо дейност производство на земеделска продукция. В допълнително изискани писмени обяснения от управителя на дружеството е заявено, че притежаваната от него техника е на висока стойност, като обработките на земята налагат оставянето й на полето, когато е възможно посегателство върху нея. Въз основа на така установеното административният орган е приел, че са налице основанията чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради което е постановен оспорения пред административния съд отказ. В хода на съдебното производство нови доказателства не са били представени. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Счел е за несъответно на закона становището, че самоохраната, като дейност по чл. 5, т. 5 ЗЧОД, се извършва само от лицензирани лица. Изложено е, че в нито един текст на ЗОБВВПИ не е предвидено ограничение по отношение на юридическите лица за притежаване на огнестрелно оръжие, обвързано с ЗЧОД. В тази връзка е прието, че материалният закон допуска юридическо лице да притежава огнестрелно оръжие без да извършва охранителна дейност и без правно значение за производството по ЗОБВВПИ е вида на дейността на дружеството, и заявената основателна причина самоохрана сама по себе си не води до постановяване на отказ. При преценка на наличието на реална опасност спрямо имуществото на жалбоподателя съдът е взел предвид новонастъпилите обстоятелства, заявени от управителя на дружеството в хода на съдебните прения, а именно данните за посегателства върху обработваните ниви и унищожаване на посеви, за които е уведомяван районният инспектор, превантивно извършване на самоохрана на техниката по време на жътва, предотвратяване на кражби на гориво, твърдения за ограбена продукция. Прието е, че самият факт на притежание на оръжие е въздействал възпиращо на част от крадците, а след постановения отказ нищо не препятства набезите им. При тези данни първоинстанционният съд е направил извод, че в хода на съдебното производство е доказано наличието на реална опасност спрямо имуществото на ЕООД "Васта - 96". Изложено е, че охраната на земеделска продукция от една страна е специфична дейност, тъй като е необходима единствено в определен период от време, а от друга страна в този период от време се изисква охраната на различни места /ниви/, които са с голям обхват и разпръснати на различни места. Прието е, че обстоятелството, че заявителят извършва този вид дейност, води до извод за повишен риск от посегателства и извод за наличие на реална опасност и основание за използване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, подкрепено от данните за вече извършени посегателства върху собствеността на дружеството. Съобразено е и заявеното от управителя на дружеството психологическо въздействие върху крадците на факта на притежание на пистолет, с което, според съда, се изпълнява целта на закона за превантивно въздействие и самоохрана. По изложените съображения постановеният отказ е отменен и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. Решението е неправилно. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от ЗОБВВПИ - служебни цели - чл. 6, ал. 2 и граждански цели - чл. 6, ал. 3. В първата хипотеза, разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. В случая заявителят е обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели, свързани с охрана на имуществото си. И в заявлението си до органа, и в жалбата до съда заявителят твърди само и единствено, че основанието за направеното искане е свързано с дейността на дружеството. Неправилен е изводът на съда, че е налице доказана конкретна или потенциална опасност за сигурността и имуществото на заявителя. Приетите за установени от съда обстоятелства не презюмират и не обосновават наличието на самоотбрана като основателна причина за постановяване на положителен за заявителя акт. Осъществяването на търговска дейност само по себе си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове издаване на разрешително като процесното. В противен случай би следвало всеки търговец в сектора, в който упражнява дейност жалбоподателят, автоматично да получава разрешително за притежание и съхранение на огнестрелно оръжие само в това си качество. Основателни са доводите в касационната жалба, че опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителна дейност. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност на земеделски производител. При липсата на доказателства за конкретни актове, застрашаващи имуществото на заявителя, необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон не е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това, подадената жалба срещу постановения от административния орган отказ бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции се явява основателна, с оглед на което същата следва да се уважи и на касатора, на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, седмо отделение,