Решение № 15071 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2011 г.

Решение № 15071 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на здравеопазването чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Хр. Гавазова срещу решение № 10658 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 5858/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба Михаил Кондратиевич Шаповал чрез неговия процесуален представител адв. Свилен Димитров е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба Михаил Кондратиевич Шаповал от гр. Сливен против заповед № РД 09-86/10.02.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която на същия е отказано признаване на специалност "ортопедия и травматология", придобита в Руската Федерация. Административното производство е започнало по заявление с вх. № УДО-С-10/8.06.2009 г., подадено от Михаил Кондратиевич Шаповал, с представени към него документи за завършено от същия висше образование във Военномедицински факултет на Куйбишевския медицински институт - гр. Куйбишев, СССР и получена професионална квалификация "военен лекар". Видно от данните по административната преписка, специално назначената Комисия за признаване на професионална квалификация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър-фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването (чл. 79) от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е провела заседание на 11.12.2009 г. на което е взето решение след преценка на заявлението на жалбоподателя и документите към него да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на специалност "ортопедия и травматология" на Михаил Шаповал, което мотивира с експертното становище на д-р Искра Колева за наличие на съществени несъответствия с нормативните изисквания в Република България за придобиване на тази специалност. Решението на комисията е обективирано в протокол № 84/11.12.2009 г. Предложението на комисията е посочено като основание за издаване на оспорената заповед на министъра на здравеопазването, материализираща отказ за признаване на заявената специалност. Изложени са мотиви в заповедта, във връзка с обстоятелството, че не са налице предпоставките за признаване на специалността "ортопедия и травматология" поради същественото несъответствие между продължителността на преминалото обучение и продължителността на придобиване на същата специалност съгласно действащата нормативна уредба в Република България. Представено е свидетелство за повишаване на квалификацията - Регистрационен № 238/2009 г. от което е видно, че Михаил Шаповал повишава своята квалификация по специалността "ортопедия и травматология" в обем от 288 часа, а според свидетелство за повишаване на квалификацията Регистрационен № 1072 от 2008 г. квалификацията по специалността "хирургия" е повишена с 288 часа, докато в Република България срокът на обучението за придобиване на специалност "ортопедия" е 5 години. В приетия с Решение № 619 на Министерския съвет от 2009 г. списък по чл. 6, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗППК (Приложение № 10), с който са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО, също е посочена минимална продължителност на обучението по специалност "ортопедия и травматология" в държавите - членки 5 години. Изложеното в мотивната част на оспорената заповед, че несъответствието не може да бъде компенсирано с преминаване на допълнително обучение, полагане на изпити или провеждане на стаж поради голямата разлика в сроковете, както и че са неприложими разпоредбите по § 3 и § 3б от Допълнителните разпоредби на ЗППКИ е преценено от съда като противоречащо на материалния закон. По отношение компетентността на органа издал заповедта, съдът е приел, че тя не е засегната от пороци и че заповедта е издадена съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, в предписаната от закона форма. Наложен е обоснованият извод от съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е анализирал относимите за настоящия казус правни норми и правилно е отчел, че приложното поле на Законът за признаване на професионални квалификации е съобразено с изискванията на Европейския съюз (ЕС), като с нормите на националното ни законодателство изчерпателно са уредени правоотношенията във връзка с признаване на професионални квалификации както на държави - членки на ЕС, така и на граждани на трети държави. Правният анализ сочи, че с посочения нормативен акт е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Признаването на професионални квалификации се характеризира като правоотношение, динамично по своята природа, тъй като ръководното начало в случая е стремежа за облекчаване режима на свободата на движение на хора в рамките на Европейския съюз. Законът визира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК). На професията "лекар" съответства регламентацията за професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗППК, включена е в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение № 925/2006 г. на Министерския съвет. Уредбата на процедурата по признаване на професионалните квалификации се съдържа в глава V на ЗППК - чл. 77 и следващите, а досежно получаването от Михаил Кондратиевич Шаповал на професионална квалификация в трета държава, в конкретния случай са приложими нормите на Глава I на закона - чл. 24 и следващите. Конкретната нормативна рамка в изпълнение на мотивната част от Директивата се съдържа в разпоредбата на чл. 14. Тя предвижда компенсационни мерки в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия. Според § 1 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО за приемащата държава-членка няма пречка да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компенсационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. Като в случаите, в които държавата - членка се възползва от тази диспозитивна по своя характер норма и приеме съответните мерки в националното си законодателство за постигането на целите на общностното право за тези правоотношения, по силата на § 2 от директивата императивно съществува задължението да се предложи спрямо Михаил Шаповал възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност. При наличието на тази регламентация, правилно съдът е приел, че за да се спази процедурата по признаване на професионални квалификации, предвидена в Глава пета на ЗППК назначената от министъра експертна комисия е следвало да предложи на административния орган да предостави на заявителя компенсационните мерки, предвидени в чл. 83, ал. 1 ЗППК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗППК. Това в конкретния случай не е сторено, но предвид на това, че комисията по чл. 79, ал. 1 ЗППК е помощен орган, допуснатите от нея нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени от съда в контекста на неизпълнение на изискуемите процесуални действия от издателя на административния акт. Съдът е стигнал до обоснования извод, че неспазването на задължението по чл. 83, ал. 1 ЗППК от комисията не освобождава административния орган при направените констатации за несъответствие да приложи заместващите такива мерки, които, след като са въведени с норми на вътрешното право са задължителни за държавата-членка, респективно за органите по признаване на професионални квалификации. Министърът на здравеопазването не е предложил на Михаил Кондратиевич Шаповал да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност, което е отчетено от съда като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция от касатора. В касационната жалба се излага довод за незаконосъобразност на обжалваното решение предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Закона за здравето, но тъй като съдът при контрола за законосъобразността на акта е обсъждал фактическите и правни основания посочени в оспорената заповед, а таза разпоредба не е сред посочените правни основания за издаването на заповедта, това възражение е неоснователно. Настоящата инстанция изцяло възприема наложения извод от съда, имащ за последица постановяването на законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,