Решение № 10152 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16409/2009 г.

Решение № 10152 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16409/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -198 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Калинка Николова Димитрова от гр. София срещу заповед № ЧР- П- 198 от 27.11.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 268/2009 г., считано от 01.12.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като служебните й функции продължавали да се изпълняват от служители на ответника. Моли съда поради изложеното в жалбата да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът, в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, че жалбодателката е заемала длъжността "главен експерт" с ранг III младши в отдел "Реституция", в Дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция" при МИЕ. С обжалваната заповед № ЧР- П- 198 от 27.11.2009 г. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е прекратил служебното правоотношение на жалбодателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с ПМС № 268/2009 г. в сила от 24.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С постановление № 268 от 12.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г. е отменен Устройствения правилник (УП) на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), приет с ПМС № 206 от 2005 и е приет УП на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Съгласно чл. 25 от последния специализираната администрация е организирана в тринадесет дирекции, между които липсва Дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция". Съгласно чл. 11, ал. 2 от УП на МИЕТ общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на министерството е 651 щатни бройки, като съгласно ал. 3 разпределението на общата численост е посочена в приложението. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на МИЕТ в сила от 01.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД -16-1366 от 23.12.2008 г. в структурата на МИЕ е съществувала дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция" с численост 17 щатни бройки, оглавявана от директор и организирана в два отдела, между които и отдел "Реституция" с предвидени 5 щатни бройки, от които 2 такива за длъжността "главен експерт", заемана от жалбодателката. С длъжностното разписание на МИЕТ, утвърдено със заповед № РД-16-1010 от 27.11.2009 г. в структурата на министерството е липсва дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция". От изложеното се установява, че дирекцията в която е заемала длъжност Димитрова не съществува, като не съществува и отделът, в който е заемала длъжност същата и съответно и самата длъжност. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От изложеното дотук следва, че с приемането на УП на МИЕТ, в сила от 24.11.2009 г. дирекцията и отделът, в които е заемала длъжност жалбодателката са закрити, а щатната численост на персонала е редуцирана от 709 щатни бройки на 651 такива- т. е. налице е реално съкращение на щатни бройки, включително и длъжността, заемана от жалбодателката. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение