Решение № 13739 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2016 г.

Решение № 13739 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 1378 от 7.07.2016 г. на административен съд - П., постановено по адм. дело № 1883/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 161105879 от 20.03.2012 г. издаден от орган по приходите на НАП и частично потвърден с Решение № 595/23.05.2012 г. на директора на дирекция ОДОП П. при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 82442,16 лв. по доставки от "Таби груп" ООД, за данъчни периоди м. декември 2010 г. и месеците, януари, февруари и март 2011 г. както и по доставките извършени от "Атланта кар 1" ЕООД за сумата от 107280,07 лв. за данъчни периоди месец април и май 2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Стонико" ЕООД" ООД срещу обжалваната част от РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С огледа изхода на спора моли да се вземе предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба - "Стонико" ЕООД, чрез адв. С. и адв. А., оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна. Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд. С решение № 8742/15.07.2015 г. по адм. дело № 12762/2014 г. на ВАС, Първо отделение, частично е отменил Решение № 1831 от 4.08.2014 г., по адм. дело № 2055/2012г, като е обсъдил процесиите доставки от "Таби груп" ЕООД, "Амурас" ЕООД, "А. К. 1" ЕООД и "Форсис лиз" ЕООД и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е изложил мотиви относно незаконосъобразността и реалността на част от процесиите доставки. В мотивите на решението на ВАС е прието, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви за обосноваване извода, че са доказани реално осъществени доставки по процесните фактури от "Таби груп" ООД и "Атланта кар 1" ЕООД, с предмет на доставките дърва за огрев, плод шипка, суха лайка, ябълки и бъз. Съдът не е изложил мотиви по какъв начин е станало предаването на тази стока, като се е позовал единствено на свидетелските показания на А. С. и М. М. ВАС е приел, че делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в своето решение за обсъждане на доказателствата, свързани с тези доставки, включително и относно твърдението за транзитна доставка относно дървата за огрев и едва след съвкупната преценка на доказателствата, да се постанови решение по съществото на спора. Относно доставките дърва за огрев съдът не е изследвал различията между мястото на предаване на стоките по приемателно-предавателните протоколи и мястото, отбелязано в превозните билети, както и твърденията на ревизиращите органи, че липсват превозни билети, с които да се установи, че дървата за огрев са стигнали до "Стонико" ЕООД. Директното превозване (доставяне) на стоките от предходните доставчици до следващия купувач, което фигурира в писмените обяснения на доставчика в хода на ревизията въобще не е било предмет на обсъждане. След повторно разглеждане на делото и съобразяване с указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона, задължителни за него съгласно чл. 224 от АПК, административният съд - П. е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната част. За да постанови този резултат, съдът е анализирал подробно приложените по делото писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи. Приел е за доказано реалното извършване на доставките от "Таби груп" ЕООД и "Атланта кар 1" ЕООД, предмет на процесните фактури, съответно, че незаконосъобразно приходният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е обосновал мотивите си изцяло основа на приетата по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. След като се запозна с приложените по делото доказателства, настоящия съдебен състав намира посочените от страна на касатора оплаквания за основателни. Заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ е оспорено от процесуалният представител на ОДОП П. поради факта, че е основана на документи / счетоводни журнали: "материали" 401; "Доставчици" 601; "Разходи за материали" и др./ които не са били представени нито в хода на ревизионното производство, нито при административното обжалване нито пред първоинстанционния съд. Същите следва да се намират в ревизираното лице и в негов интерес е да бъдат представени на органите по приходите. Ответникът по касационната жалба не е дал логично обяснение защо представя тези документи едва пред съда, от което обстоятелство представителите на приходната администрация обосновават логичен извод, че същите са съставени за целите на съдебното производство. В заключенията и на двете счетоводни експертизи, вещото лице е посочило, че при тяхното извършване не е посетило счетоводствата на преките доставчици "Таби груп" ЕООД и "Атланта кар 1" ЕООД, в съдебно заседание уточнява, че не е посетил и счетоводството на "Типикал интернешънъл" ЕООД - предходен доставчик на "Таби груп" ЕООД. Вещото лице е обосновало представените по делото и изцяло кредитирани от съда заключения единствено въз основа на счетоводството на ревизираното лице и представените по делото документи. В заключението е посочено също, че ревизираното дружество е получавало идентични билки от множество доставчици в посочения период и не може да се твърди, че отразените като "продадени" от жалбоподателя билки са именно процесните билки. На лице са и несъответствия относно представените товарителници. В РД органът по приходите е констатирал, че на една и съща дата един и същ автомобил е извършвал транспорт до различни населени места. Съгласно представените товарителници, автомобил ДАФ, с рег. № СА7673 НТ е извършвал курсове - 330 км. В едната посока от Е. П. до С. и в същото време 150 км. от С. до С. или 270 км. от В. до С. Касационните възражения за неправилната преценка на събраните доказателства, несъобразяване на тяхната доказателствена сила и значението им към спорните по делото факти, както и неправилно позоваване изцяло на изводите на изготвените съдебно-счетоводни експертизи са основателни. Механизмът на облагане с ДДС изисква реално осъществяване на всяка доставка, като в самия закон, както и в общностното право, не се свързва упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит с доказване произхода на стоката и с наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. По повод на фактите относими към възможността да осъществи доставката, както и относно прехвърлянето на правото на разпореждане с вещта като своя и престирането на услугите, включително и транспортиране на движимите вещи, тяхното предаване, респ. за приемането на извършената услуга, то същите се преценяват конкретно по делото и във връзка с това е налице различна съдебна практика. Тя се обосновава преди всичко от конкретността на спора относно определянето на допълнителни данъчни задължения. Счетоводното отчитане на доставките при издателя на процесните фактури и при получателя - ревизирания субект не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Р. воденото счетоводство, без категорични доказателства за реалното предаване на стоката, не е достатъчно основание, за да се приеме, че е съществена реална доставка (предаване) на стока, а е основание да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е и в настоящия казус. С оглед изложеното, решението като неправилно следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9384 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради липса на възражение за прекомерност от страна на процесуалния представители на ответника по касация. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,