Решение № 11193 от 6.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Хайков" ЕООД със седалище гр. Пловдив, чрез адв. С. Бахчеванов и А1 България ЕАД със седалище гр. София, чрез юрк. Я. Захариев, против решение 1645 от 14.03.2022г., постановено по адм. дело 5397/2021г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касаторът - "Хайков" ЕООД обжалва съдебното решение, в частта му което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Решение ППН-01-455/2019г. от 29.04.2021 г. на Комисията за защита на личните данни. Излага доводи за неправилност на решението на АССГ и твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната му по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспореното решението е постановено при липса на мотиви, поради неяснота на съображенията на съда, липсата на анализ на доказателствата и оплакванията в жалбата в нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяна на решението и отмяна на Решението на КЗЛД в оспорената част, в условията на евентуалност иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът - А1 България ЕАД, оспорва съдебното решение, в частта с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППН-01-455/2019г. от 29.04.2021 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на дружеството са дадени задължителни предписания за допуснато нарушение на чл.23, ал.1 ЗЗЛД(отм.) Излага съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се допуснато нарушение на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК - поради липсата на мотиви в оспореното решение и необсъждане на наведените в жалбата възражения. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита оспореното решение за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от "Хайков" ЕООД адвокатско такова. Ответникът - Ф. Методиев в качеството му на едноличен търговец с фирма Червена джунгла Ф. Методиев не изразява становище по касационните жалби. Ответникът М. Стоилов не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни на посоченото основание, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, предвид чл.172а, ал.2 от АПК. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбите на А1 България ЕАД, [ЕИК], гр. София и Хайков ЕООД, [ЕИК] от гр. Пловдив срещу Решение ППН-01-455/2019г. от 29.04.2021 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му, с което е обявена за основателна жалбата на М. Стоилов по отношение на касаторите и за извършено нарушение на чл. 24, ал. 2 от ЗЗЛД /отм/ от Хайков ЕООД му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000лв. , на осн. чл.42, ал.9 от ЗЗЛД (ред. ДВ ,бр.81 от 2011г.), както и за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД /отм/ , допуснато от "А1 България" ЕАД е дадено задължително предписание на осн. чл.38, ал.2 ЗЗЛД (ред. Дв, бр.81/2011г.). За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, предвидени в чл.10, ал.1 вр. с чл.38 от ЗЗЛД и чл.57 от Регламент (ЕС) 2016/679. Намерил е, че актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират отмяната му само на това основание. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че и двамата касатори са администратори на лични данни, съгласно сключените и представени по административната преписка договори, обсъдил е хипотезите на чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 за допустимост на обработването на лични данни и е счел, че същите са обработвали личните данни на физическото лице Стоилов, съставляващи три имена и ЕГН във връзка с регистрирани три предплатени карти на дата 18.05.2018г. и дерегистрирани на 23.06.2019г. и 07.07.2019г. за обработването на които данни, лицето не е предоставило личните си данни и не е дал съгласие за обработването им. По тези съображения е счел, че оспореното решение в тази част е материалноправно законосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. В нарушение на чл.168, ал.1 и чл.172а от АПК, съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, както и да изложи мотиви. Съгласно разпоредбата на чл.172а от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Съдът е бил сезиран с три отделни жалби, сред които и жалби от настоящите касатори срещу Решение ППН - 01 - 455/2019г. от 29.04.2021г. на КЗЛД, с което жалбата на М. Стоилов по отношение на "Хайков" ЕООД и "А1 България" ЕАД е обявена за основателна (т.1 от решението). С това решение е ангажирана отговорността на първия касатор "Хайков" ЕООД за допуснато нарушение на чл.24, ал.2 от ЗЗЛД (отм.) и наложена съответната имуществена санкция на основание чл.42, ал.9 ЗЗЛД (т. 2 от решението), като от страна на КЗЛД са изложени подробни фактически и правни основания за извършеното нарушение и основанията за реализиране на отговорността на "Хайков" ЕООД ( стр. 15 - 18 от решението). По отношение на "А1 България" ЕАД с оспореното решение е констатирано нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД(отм.), съответно на осн. чл.38, ал.2 от ЗЗЛД в качеството му на администратор на лични данни е дадено задължително предписание ( стр.11- 14 от решението). В жалбите са изложени конкретни основания за незаконосъобразност на оспореното решение за всеки един от касаторите, относими към конкретно констатираното нарушение и наложената санкция по които липсва произнасяне от първата инстанция. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение, съдът най - общо е проследил и описал етапите на проведеното административно производство пред КЗЛД, дадените от страните становища, като е описал съображенията и изводите на административният орган, изложени в оспореното пред него решение. В мотивната част на решението е възпроизведено единствено даденото законово определение на понятието "лични данни" в чл.4 от Регламента, както и допустимите хипотези за обработването им, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679, като в заключение е прието от съда: "от данните по делото се установява, че "А1 България" ЕАД и "Хайков" ЕООД са обработвали личните данни на Стоилов, съставляващи три имена и ЕГН във връзка с регистрирани 3 предплатени карти с точно изписани номера на дата 18.05.2018г. и дати на дерегистриране на картите 23.06.2019г. и 07.07.2019г. Установява се и не се спори, че Стоилов не е предоставил личните си данни, както и че не е бил съгласен с обработването им". Най общо казано с това изречение, съдът е препратил към мотивите на административния орган в оспореното решение като кратко ги е обобщил. В нарушение на разпоредбите на чл.168 и чл.172а от АПК, съдът не е обсъдил освен събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, така и доводите и възраженията на всеки един от жалбоподателите, посочени в индивидуална жалба и не е изложил мотиви по вътрешно убеждение, кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът е следвало да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен в решението си да изложи мотиви и аргументи, кои твърдения и възражения приема за основателни или счита за неоснователни въз основа на кои доказателства, като подробно аргументира правните си изводи. В случая в обжалваното решение това не е сторено и същото не отговаря като съдържание на законовите изисквания. В него е възпроизведена дословно установената в обжалваното решение на КЗЛД фактическа обстановка и изложените мотиви от административния орган, описани са становищата на страните и част от събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база на събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона от приетото като фактическа обстановка, с което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение. При липсата на мотиви по съществото на спора, а именно за правилно приложение на материалния закон, касационният съд също не би могъл да извърши такава проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК. Допуснатите от първоинстанционният съд процесуални нарушения по чл.172а от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване указанията в настоящото решение. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,