Решение № 9401 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. Ч. против решение 595 от 16.04.2025 г., постановено по адм. д. 47/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отхвърля жалбата на П. П. Ч. против заповед 1983к-49/08.01.2025 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с която, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на младши инспектор П. П. Ч. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "водач на специализиран автомобил ІІ степен, той и пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Стралджа към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Ямбол, при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че служителят извършва описаните в заповедта нарушения на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Прави извод, че тежкото пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на мотоциклетист, става достояние на гражданите и оценката за това поведение е негативна и уронва престижа на службата. Констатира, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са обусловени едно от друго, поради което приема, че влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъпление не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. В оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган приема, че служителят извършва нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като на 05.02.2022 г. в гр. Сливен, в извънработно време младши инспектор Ч. в качеството си на водач на лично моторно превозно средство участва в пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинява смъртта на мотоциклетист. В заповедта административният орган се позовава на влязлата в сила присъда 12 от 29.06.2023 г. по нохд 48/2023 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Прието е, че служителят с поведението си нарушава т. 15 държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 16 стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество; т. 19 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си и т. 28 държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а/ на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че неспазване на правилата на ЗДвП води и до нарушение на цитираните по-горе норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Налице и позоваване на сигнал от З. Я. Ц., като е прието, че изложеното в сигнала обосновава извод, че с нарушението на етичните правила е уронен престижа на службата. Посочено е, че нарушението на служителя е станало достояние на граждани, включително в качеството им на вещи лица, служители на МВР, представители на съдебната власт, медицински лица и оценката за поведението на Ч. е негативна. Несъмнено с поведението си служителят нарушава цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но от събраните по делото доказателства и от изложеното в заповедта не може да се направи извод, че в случая е уронен престижа на службата. Изложените в заповедта фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание изцяло възпроизвеждат мотивите на влязлата в сила присъда, наличието на която е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и в случаите по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство е обсъждано единствено ПТП, за което на младши инспектор Ч. е наложено наказание с влязла в сила присъда, като липсват конкретни факти, установяващи, че поведението на служителя уронва престижа на службата. Освен преповтаряне на фактическата обстановка, така както е изложена в наказателното производство в заповедта не са описани конкретни други действия или бездействия на Ч., уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение съгласно чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР, предвид, че наказанието не е наложено за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Единственото, конкретно позоваване в заповедта е на сигнал, подаден от З. Ц., от който е направен извод, че нарушаването на етичните правила са довели до уронване на престижа на службата. Съдържанието на сигнала не може да обоснове наличието на действия, уронващи престижа на службата. Видно от същия е, че като действия уронващи престижа на службата се твърди, че Ч. в показанията си пред Окръжен съд гр. Сливен прави изявление, че работи като пожарникар, без това да има значение за спора. Фактът, че жалбоподателят работи като водач на специален автомобил II степен и пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Стралджа, към РД ПБЗН Ямбол при Главна дирекция ПБЗН МВР е посочен в обвинителния акт и е известен, поради което със соченото поведение от подателя на сигнала, Ч. не уронва престижа на служба. В административната преписка липсват фактически установявания за поведение на жалбоподателя, уронващо престижа на службата. Доказателства в тази насока не са събрани и в съдебното производство. От фактът, че служителят причинява ПТП и на мястото на произшествието присъстват граждани, а впоследствие вещи лица, служители на МВР и органи на съдебната власт, не следва извод, че нарушенията на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са уронващи престижа на службата. Посочените лица са присъствали на място, предвид характера на местопроизшествието, като липсват твърдения и доказателства при настъпване на ПТП Ч. да се представя като служител на МВР и същият да е разпознат като такъв. Извършеното нарушение на ЗДвП е по непредпазливост, като по несъмнен начин е установено, че причините за настъпване на ПТП е предприетата технически неправилна маневра от Ч. за обръщане на посоката на движение, без да пропусне движещия се направо мотоциклетист, както и движението на мотоциклетиста със скорост над максимално разрешената за населеното място. В мотивите на приложените по делото решения, постановени в производство по обжалване на постановената присъда изрично е прието, че за ПТП е налице и съпричиняване от пострадалия. От факта, че с поведението си служителят нарушава правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не следва извод, че е уронен и престижа на службата. Посоченото в заповедта основание по чл. 213, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква наличието на две дадени кумулативно предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за налагане на дисциплинарно наказание уволнение" поведението на служителя да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и със същите да се уронва престижа на службата. В случая, няма данни с поведението си служителят да уронва престижа на службата, а както бе посочено по-горе от приложената по делото присъда е установено, че престъплението е по непредпазливост, наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, липсват данни за употреба на алкохол или упойващи вещества, както и шофиране с несъобразена скорост. При тези данни изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен и необоснован. Следователно като отхвърля жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, както и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 8, ал. 2 т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се осъди Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи да заплати на П. П. Ч. сумата 1500 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, да заплати сумата 80 лв., представляваща заплатени държавни такси за първоинстанционното и касационно производство, както и сумата 2500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство или общо сумата 4080 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,