Решение № 7852 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16736/2013 г.

Решение № 7852 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16736/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Нафтимекс интернешънъл" ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 131389020 чрез адв. О. Мутев срещу Решение № 1799/18.03.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8534/2010 г., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от касатора срещу Столична община искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от търговското дружество в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД- 09-50-725/30.11.1999 г. на главния архитект на гр. София. С отменената заповед е одобрен частичен застроителен и регулационен план на кв. 42 и 42 А в м. "Витоша - ВЕЦ Симеоново". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или, евентуално, произнасяне от ВАС по същество, при което исковете на касатора да бъдат уважени изцяло.

По същото дело е постъпила и частна жалба от Столична община срещу Определение № 7141/25.11.2013 г. по делото, с което на основание чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 144 от АПК е оставено без уважение искането й за изменение на Решение № 1799/18.03.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8534/2010 г. в частта му за разноските

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател "Нафтимекс интернешънъл" ЕАД -гр. София се представлява от адв. Мутев, който поддържа предявената от дружеството касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата съображения. По отношение на частната жалба срещу определението, постановено от АССГ в частта за разноските, адв. Мутев развива доводи за недопустимост, евентуално - за неоснователност на същата.

Ответникът по касация, Столична община, редовно призован, се представлява от юриск. Щерева и адв. Лазарова, които оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно по съображения, изложени подробно в писмен отговор на жалбата. Същите поддържат частната жалба на доверителя си с твърдения за неправилност на обжалваното с нея определение на АССГ в частта за разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Допустима се явява и частната жалба на Столична община срещу атакуваното от нея определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и неблагоприятен за обжалващия го.

1. По касационната жалба на "Нафтимекс интернешънъл" ЕАД -гр. София срещу съдебното решение

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Исковата претенция на "Нафтимекс интернешънъл" ЕАД -гр. София срещу Столична община е за обезщетение в размер, както следва: за сумата от 298 436 лева, представляваща разликата в заплатената от дружеството цена на терена със статут на "урегулиран поземлен имот" /УПИ/ и цената на терена като "поземлен имот"; за сумата от 1 617 712.61 лева, представляваща стойността на направените разходи във връзка с изграждане на жилищната сграда към момента на спиране на строителството; за сумата от 35 821.02 лева, представляваща заплатените от дружеството през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; за сумата от 528 335.35 лева, представляваща наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от два договора за кредит и държавни такси за издаване на изпълнителни листове по двата договора за кредит; за сумата от 2 289 599.44 лева, представляваща стойността на нереализираните сделки с жилища в строящата се жилищна сграда и за сумата от 860 092.81 лева, представляваща законна лихва върху горните суми за периода от 12.06.2009 г. - до 15.10.2010 г. Всички тези суми дружеството - ищец претендира в качеството си на собственик на УПИ ХIV- 1054,кв. 42 по плана на гр. София, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново" за претърпените от него вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № РД-09-50-725/30.11.1999 г. на главния архитект на гр. София, с която е урегулиран процесния недвижим имот.

С обжалваното решение АС- София град е отхвърлил исковата молба на "Нафтимекс Интернешънъл" ЕАД- гр. София срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от цитирания по -горе отменен като незаконосъобразен административен акт, общо

в размер на 5 629 997.23 лв, ведно със законната лихва .

За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че исковата претенция е неоснователна, като е изложил мотиви за липсата на материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди за всеки един от обективно съединените искове. След като в мотивите на решението си съдът е визирал всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подробно е разяснил съдържанието на понятията "претърпени вреди" и "пропуснати ползи" и "пряка щета", съдът е заключил, че безспорното наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт не е достатъчно основание за ангажиране на тази отговорност, тъй като липсват други от задължителните предпоставки- реално настъпила вреда и/ или най-вече наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отменената заповед на главния архитект на СО.

Обжалваното съдебно решение е правилно.

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.

Правилно АССГ е приел, че нито една от исковите претенции на касатора не се намира в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед на главния архитект на СО № РД- 09 - 50-725/30.11.1999 г., от която се претендират вредите. Обосновано съдът е заключил, че по отношение претенцията в размер на 298 436 лв, явяваща се заплатената покупна цена на имота, не са представени каквито и да било доказателства, че стойността на имота при липсата на отменената заповед би била различна от платената, още повече, че към датата на изповядване на нотариалната сделка дружеството - ищец като купувач е било известено за оспорване на заповедта, видно от съдебно удостоверение от 31.01.2006 г. на СГС, издадено по а. х. д. № 880/2000 г. по описа на СГС. Обстоятелството, че купувачът се е доверил на съдържанието на това съдебно удостоверение и е сключил сделката, не води до извода, че претенцията му за платената по нотариалния акт за покупка цена съставлява вреда от отменената като незаконосъобразна заповед на главни архитект на СО. Ако за ищеца е настъпила вреда в размер на платената от него цена за процесния имот, то тя е по-скоро във връзка с невярното съдържание на съдебното удостоверение, а не с отменената заповед на главния архитект, а оспорване съдържанието на съдебното удостоверение е предмет на друго производство по общия исков ред.

Законосъобразен е и изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между отменената заповед на главния архитект на СО и претендираните от ищеца вреди, изразяващи се във вложените до момента на спиране на строителството средства за проектиране и извършване на СМР. Ако въобще за ищеца са настъпили подобни вреди, то те са в причинно-следствена връзка не с незаконосъобразния акт на главния архитект, а с издадената от упражняващата технически надзор на обекта специализирана фирма заповед за спиране на СМР № 27 от 10.05.2010 г. Тази заповед за спиране на строителството е без каквото и да било правно основание, доколкото строежът на сградата е извършен на база влязло в сила и неотменено от органите на ДНСК разрешение за строеж № 26/25.01.2007 г. Видно от констативен протокол изх. № АБ-70/10 от 29.02.2008 г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, построената от ищеца в процесния имот сграда е осъществена в груб строеж още през 2008 г. - много преди СО да бъде уведомена за отменената заповед за одобряване на ПУП на главния архитект на СО . Съгласно утвърдената практика на ВАС последваща отмяна на заповедта за одобряване на ПУП не се отразява на законността на реализиран вече строеж в съответствие с влезли в сила разрешение за строеж и инвестиционни проекти, издадени на база по-късно отменения ПУП. Неподкрепени с каквито и да било доказателства остават твърденията на ищеца на стр. 6 от исковата му молба за това, че, след отмяната на заповедта на главния архитект на СО, органите на общинската администрация са квалифицирали реализирания до този момент строеж в имота като незаконен и са отказвали издаването на каквито и да било документи, необходими за окончателното му завършване. Ищецът не ангажира доказателства да е предприел каквито и да било действия и да е отправил до органите на Столична община каквито и да било молби с цел финализиране на строежа след констативния акт по чл. 181, ал. 2/ ЗУТ от 2008 г. до предявяване на иска си. Дори да е налице твърдения от ищеца отказ от страна на общинската администрация, евентуално причинените на ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с този отказ, а не с отменената заповед от 30.11.1999 г. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства както за такъв отказ от страна на служителите на общината, така и за оспорването му от ищцовото дружество, съответно - за отмяната му като незаконосъобразен.

Предвид гореизложеното, обосновано АССГ е заключил, че липсва пряка причинно - следствена връзка между отменения административен акт и претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани сделки с непостроените апартаменти от недовършената жилищна сграда в процесния имот. На първо място - недовършването на сградата не е пряк резултат от заповедта на главния архитект на СО по изложените по-горе съображения. Отделно от това правилно съдът е приел, че пропуснати ползи са само тези, които сигурно биха настъпили в патримониума на ищеца, ако не беше издаден незаконосъобразния акт. В конкретния случай, дори да беше довършена сграда и, предвид настъпилия срив на пазара на недвижимите имоти, не е сигурно, че ищецът въобще би реализирал продажба, съответна печалба от построеното, дори заповедта на главния архитект да беше оставена в сила.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло като правилни и обосновани и развитите от административния съд съображения за липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претенцията на ищеца за вреди, изразяващи се в платен данък сгради за имота за 2008,2009 и 2010 г., както и претенцията за вреди, изразяващи се в невъзможността му да обслужва сключени от него два договора за банков кредит.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното нарушение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неуважаване на отвод по чл. 22 от ГПК. Изтъкнатите от ищцовото дружество основания за отвода - прекратяване на делото поради недопустимост на иска с определение, впоследствие отменено от ВАС, не съставлява основание за отвод по чл. 22 от ГПК. По неоснователността на останалите доводи в касационната жалба - за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост, съдът се е произнесъл в мотивите на настоящото решение.

1. По частната жалба, предявена от Столична община срещу Определение № 7141/25.11.2013 г., с което на основание чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 144 от АПК е оставено без уважение искането й за изменение на Решение № 1799/18.03.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8534/2010 г. в частта му за разноските

Частната жалба на Столична община е основателна.

Неправилно АССГ е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на съдебното решение в частта за присъдените разноски и неправилно не е увеличил разноските до пълния им предявен и реално заплатен размер от 19 500 лв заплатен адвокатски хонорар за един адвокат.

Основателни са оплакванията на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното определение по 248 от ГПК, доколкото съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и неправилно е занижил реално направените разноски поради прекомерност на 10 000 лв. Обосновани са развитите в частната жалба доводи за това, че при минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 113 050 лв и уговорен и реално заплатен хонорар в размер на 19 500 лв - т. е. много под минимума по Наредбата, липсва каквото и да било основание за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, дори изявлението на процесуалния представител на ищеца, направено в последното по делото заседание, да може да се тълкува като възражение за прекомерност. Предвид обстоятелството, че претендираното възнаграждение за един адвокат в размер на 19 500 лв е под установения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата минимум, АССГ няма право да намалява същото поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното Определение № № 7141/25.11.2013 г. на АССГ по делото следва да бъде отменено като неправилно а, вместо него, ВАС следва да осъди "Нафтимекс Интернешънъл" ЕАД- гр. София да заплати на Столична община допълнително сумата от 9 500 лв до пълния размер на заплатените съдебни разноски от 19 500 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение