Решение № 6853 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2016 г.

Решение № 6853 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. О. М. е подал касационна жалба срещу решение № 337 от 26.02.2016 г. по адм. дело № 1210/2015 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, с която исковата му претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на лошите хигиенно-битовите условия в Затвора - Б. е била отхвърлена за разликата на присъдения размер от 500 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, настъпили поради неосигуряване на медицинско обслужване, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано е да бъде отменено в отхвърлителната му част с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло, и се присъдят направените разноски. Решението се обжалва и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието в частта, в която е осъдена да заплати на Н. О. М. обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди, понесени в периодите 23.04.2012 г . - 30.06.2013 г. и 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г ., в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на дирекцията да изпълнят задълженията си за осигуряване на нормални хигиенно-битови условия в Затвора - Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2013 г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено в осъдителната част и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а тази на Н. О. М. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на Н. О. М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени два обективно съединени иска: първият - за сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 23.04.2012 г. - 30.07.2012 г. и периода 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г., като последица от неизпълнението на задълженията на отговорните длъжностни лица за осигуряване на нормални хигиенно-битови условия в З.-Б., и вторият- за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за същите периоди вследствие неосигуряване на медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.10.2012 г. до окончателното им изплащане. С решение от 25.06.2014 г. по адм. дело № 804/2013 г. по описа на Административния съд- Б. предявените от Н. М. искове били отхвърлени. С решение от 24.06.2015 г. по адм. дело № 11387/2014 г. по описа на Върховния административен съд решението на административния съд било отменено и делото било върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане административният съд установил, че в периода 23.04.2012 г. - 30.06.2013 г. и в периода 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г. Н. О. М. изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора- Б.. С. престой в приемното помещение, на 09.05.2012 г. бил настанен в трета група, килия № 211, с обща жилищна площ от 28,97 кв. м., с още 20 лица, при средно полагаща се площ на човек 1,45 кв. м. На 06.06.2012 г. Н. М. бил преместен от трета в девета група и бил настанен в килия № 510, с обща жилищна площ от 18,98 кв. м., заедно с още 11 лица, при средно полагаща се площ на човек от 1,73 кв. м. По-късно е бил преместен в килия № 508, с обща жилищна площ от 18,63 кв. м., с общ брой 12 настанени лица, при което на човек се полагало 1,55 кв. м. На 30.07.2012 г. ищецът е бил освободен от Затвора - Б.. На 20.08.2012 г. М. отново е постъпил в Затвора- Б. за изтърпяване на определеното по ЧНД № 2283/2012 г. по описа на Районния съд- Б. общо наказание и е бил настанен в килия № 508.Във всички спални помещения, в които ищецът пребивавал, осветлението било недостатъчно, нямало изградени санитарни възли и течаща вода. През нощта, когато лишените от свобода нямали достъп до общите санитарни помещения, те удовлетворявали физиологичните си нужди в кофа. Въз основа на събраните доказателства съдът направил извод, че предявения от М. иск за обезщетяване за неимуществени вреди, настъпили в резултат на лошите битови условия, бил основателен. Тъй като изискванията, според които лишените от свобода трябвало да разполагат с необходимата жилищна площ, да имат пряк достъп до дневна светлина и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, не били изпълнени, следвало да се приеме, че ищецът търпял унизително отношение. Поради това административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати обезщетение в размер на 500 лева за понесените от него неимуществени вреди за периода 23.04.2012 г. - 30.06.2013 г. и периода 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г., като за разликата до пълния предявен размер на обезщетението от 35 000 лева претенцията била отхвърлена. При определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид характера на увреждането, краткия период (около четири месеца), през който ищецът пребивавал в затвора, липсата на други, извън обичайните негативни преживявания, недоказването на твърдението му, че предлаганата храна била недостатъчна и с ниско качество. Съдът отхвърлил изцяло втората искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди вследствие неосигуряване на медицинско обслужване за периодите 23.04.2012 г. - 30.06.2013 г. и 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г., като отбелязал, че в З.- Б. има обособен медицински център, който се посещава от лишените от свобода по график, а при необходимост им се осигурява медицинско обслужване от външен специалист. От събраните по делото доказателства е било установено, че на ищеца не му е била отказвано медицинска помощ, напротив, той получавал такава, за което били представени писмени доказателства. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо. При извършената проверка беше констатирано, че административният съд неточно е възприел съдържанието на исковата молба относно периодите, за които се претендира обезщетение за вреди. Неточно са били възприети и данните в представената от ответника справка, поради което направените в решението фактически констатации относно времето, през които ищецът е пребивавал в З.-Б. и за които му се дължи обезщетение, не са верни. Вместо за обезщетяването на вреди, настъпили за периода 23.04.2012 г. - 30.07.2012 г., както се твърди в исковата молба, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за времето от 23.04.2012 г. до 30.06.2013 г., както и за времето от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г. или за период, който се включва в първия посочен период. Тъй като определеното обезщетение за вреди в размер на 500 лева е присъдено общо за двата периода, отменителното основание засяга и тази част от решението, в която съдът се е произнесъл за коректно посочения период 20.08.2012 г. - 19.10.2012 г., през който ищецът отново постъпил в затвора. При условията на недопустимост първоинстанционният съд е присъдил и законната лихва, считано от 27.03.2013 г. или от датата на исковата молба, въпреки че ищецът е поискал лихвата върху главниците да се присъди от 19.10.2012 г. Тъй като административният съд не е дал отговор на исковите претенции, както са предявени, постановеното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Макар делото да е за втори път пред касационната инстанция, тя не може да реши делото по същество, при положение, че административният съд се е произнесъл по отношение на различен от действителния предмет на спора. Тъй като разглеждането на делото не е приключило, в това производство не се присъждат разноски на страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд