Решение № 3767 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2013 г.

Решение № 3767 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област София, подадена чрез процесуалния представител Павлина Стаменова против решение № 3454/22.05.2013 г. по адм. д. № 1305/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 28 състав. Излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът необосновано е приел, че продължителността на втория период от принудителното изселване на Елисей Асенов Кръчмаров е различна от посочената в заповедта на областния управител. Този факт е установен от Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ и областният управител не разполага с оперативна самостоятелност да приеме различни факти от така установените от комисията. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата на Елисей Кръчмаров . Ответникът по жалбата - Елисей Асенов Кръчмаров, редовно призован, явява се лично. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на областния управител е обоснован с указанията, дадени с определение № 4818/24.10.2012 г. по адм. д. № 2966/2012 г. на АССГ и представените по делото доказателства. С посоченото определение съдът е указал на административния орган да се произнесе по направеното допълнително искане за изплащане на обезщетение за претърпяна репресия. Административният орган не е обсъдил представените от лицето документи и не е правил допълнително искане за проверка на периода. Решението на комисията е издадено преди направеното от лицето допълнително заявление. Оспорената заповед е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не съдържа произнасяне по цялото искане. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което правилно е отменена като незаконосъобразна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване от Елисей Асенов Крачмаров пред Административен съд - София-град е заповед № РЛ-292/15.12.2012 г. на Областен управител на област София, с която на основание чл. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ е признато правото на обезщетение на Кръчмаров за репресията "изселване" за срока от 1 /един/ месец и 25 /двадесет и пет/ дни. В мотивите е посочено, че по направено искане от 30.11.2009 г. за изплащане на обезщетение за репресия "изселване" на Кръчмаров е било признато право на обезщетение за 58 месеца за периода от 25.09.1948 г. до 01.08.1953 г. Кръчмаров е депозирал допълнително искане на 15.12.2011 г. и е поискал административният орган да се произнесе и за изселването му в гр. Елин Пелин. С решение по Протокол от 15.12.2011 г. на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ е прието, че репресията е продължила за следните периоди: 25.09.1948 г. - 01.08.1953 г. и от 29.11.1957 г. до 23.01.1958 г. Областният управител е посочил, че съгласно чл. 10 и чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона е обвързан от решенията на Централната комисия, поради което и постановил оспорената заповед според тези констатации. Административният съд е приел в мотивите си, че допълнително направеното искане е за обезщетение за периода от м. 10.1948 г. до м. 11.1957 г., за който правоимащият е твърдял, че е бил изселен. За претендирания период от 01.08.1953 г. до м. 11.1957 г. административният орган не се е произнесъл. Позовал се е на решение на Централната комисия, което е издадено преди разглеждането на молбата от 15.12.2011 г. Съдът е приел, че е налице изричен отказ за периода извън признатия за репресия. На това основание е отменил заповед № РЛ-292/15.12.2012 г. в частта, с която областният управител не се е произнесъл по цялото искане на лицето по допълнителната му молба от 15.12.2011 г. и е върнал преписката на административния орган за изпълнение на указанията. Изводите на съда по същество на спора са правилни с изключение на преценката му, че е налице изричен отказ на областния управител за част от искането. След като в диспозитива на издадената заповед не се съдържа изрично произнасяне с отказ за признаване на част от искането, то не може да се изведе и обоснове от мотивите на решението. Обосновани са констатациите на съда, че въпреки указанията на съда областният управител не се е произнесъл по цялото искане за периода на репресията. Непроизнасянето му представлява мълчалив отказ и той е бил предмет на оспорване в настоящото производство пред АССГ. Не е спорно по делото, че с искане вх. № 94ЕЕ/84 от 30.11.2009 г. Елисей Асенов Кръчмаров е поискал изплащане на обезщетение за изтърпяна от него репресия "изселване". Със заповед № РЛ-051/16.02.2011 г. на областен управител на област София му е признато право на обезщетение за периода от 25.09.1948 г. до 01.08.1953 г. С допълнително искане вх. № 94ЕЕ84/15.12.2011 г. Кръчмаров е поискал областният управител да се произнесе и по останалия период на репресията му до 29.11.1957 г. С писмо от 25.02.2011 г. зам. областният управител е сезирал Централната комисия по чл. 4 от ЗГПРРЛ за установяване на началната и крайната дата на репресията "изселване" от гр. Червен бряг в гр. Елин Пелин. С решение от 05.12.2011 г. комисията е приела, че осъществяваната по отношение Елисей Кръчмаров репресия "изселване" е продължила през следните периоди: от 25.09.1948 г. - 01.08.1953 г. и от 29.11.1957 г. до 23.01.1958 г. Неправилно е становището на областния управител, че той е обвързан от преценката на Централната комисия и няма право да приеме констатации, различни от посочените в нейното решение. И в чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, и в чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона /ДВ, бр. 35/2006 г./ е уредено правомощието на Централната комисия да се произнася по искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства. От това следва, че областният управител има право да прецени доколко представените доказателства установяват твърдените обстоятелства от правоимащото лице и едва след преценка, че те са непълни, да сезира комисията. При това комисията е помощен орган на правоимащите и на административните органи, на които изрично е предоставено правото да я сезират с искания. Нейното решение е част от процедурата по издаване на заповед за определяне на обезщетение от областния управител. Поради това, че самото произнасяне на комисията не подлежи на обжалване, правоимащият няма право да се защити срещу приетите в нея обстоятелства. Своите възражения той може да изложи едва в производството по обжалване на заповедта на областния управител, където да бъдат обсъдени всички факти и доказателства. В случая пред областния управител са били представени писмени доказателства, установяващи вида и периода на репресията. От удостоверението на община Елин Пелин от 12.10.2009 г. е видно, че цялото семейство на Елисей Кръчмаров, включително и той, са били вписани в регистрите на населението на гр. Елин Пелин. Удостоверение изх. № АО-94-00-117/11.09.2009 г. на Столична община, район Средец, се позовава на конкретни вписвания в семейните регистри на гр. Червен бряг и гр. Елин Пелин и съдържа данни, че Кръчмаров е бил изселен в гр. Червен бряг с писмо № 127/22.10.1948 г. до 29.11.1957 г. и с писмо № 7374/29.11.1957 г. отново цялото семейство е изселено в гр. Елин Пелин. Тези писмени доказателства категорично установяват непрекъснатост на периода на репресията "изселване". Изводът се потвърждава от приложения Протокол № 3/23.01.1958 г. на Софийски градски народен съвет, с който по молба от Асен Цанов Кръчмаров, баща на молителя, се разрешава софийско жителство. Посочените факти следва да се приемат за достоверни поради това, че се извеждат от оригинални писмени доказателства. При наличието на представените писмени доказателства, областният управител не е имал основание да иска произнасяне и на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Но дори и при наличието на това решението на Централната комисия, то не е задължително, а следва да се прецени ведно с всички доказателства по делото. Обосновани са изводите на съда, че направеното искане на областния управител до Централната комисия не е следствие от подаденото от Кръчмаров допълнително заявление от 15.12.2011 г., а е подадено много преди него и то след като Кръчмаров е приложил към заявлението си всички посочени по-горе доказателства. Изложените от областния управител възражения, че първоначално издадената заповед № РЛ-051/16.02.2011 г. е влязла в сила и не може да бъде изменяна, е неоснователно и няма отношение към производството по настоящото дело. Цитирането на определение № 1822/02.05.2011 г. по адм. д. № 2000/2011 г. на АССГ е неточно и непълно. В него изрично съдът е постановил връщане на преписката на областния управител на област София за произнасяне по допълнителното искане от 15.12.2011 г., като в мотивите си е посочил, че искането е за постановяване на допълнителна заповед с произнасяне за целия срок на репресията за периода октомври 1948 г. до 15.02.1958 г. В противоречие на дадените от съда указания, областният управител не се е произнесъл по искането за обезщетение за целия период на репресията. Неправилно е решението на съда по отношение на извода му, че е налице изричен отказ. Безспорно е, че в обжалваната заповед не се съдържа произнасяне на областния управител по отношение на част от периода, претендиран от правоимащия, което обуславя наличието на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Поради това решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Изложените по-горе съображения сочат, че жалбата на Елисей Кръчмаров срещу мълчаливия отказ на областния управител е основателна. Същият следва да бъде отменен. Въз основа на представените по делото писмени доказателства касационната инстанция приема, че искането на Елисей Асенов Кръчмаров за определяне на обезщетение за изтърпяна от него репресия "изселване" за периода от 01.08.1953 г. до 29.11.1957 г. е основателно. Поради изричните правомощия на областния управител на област София по чл. 5, ал. 3 от ЗГПРРЛ, преписката следва да бъде върната на административния орган за определяне на размера на дължимото за посочения период обезщетение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,