Решение № 7789 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 542/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на ПроектинвестООД, [ЕИК] със седалище: гр. Благоевград чрез адв.М.Кръстева против решение 1681/05.11.2020г. по адм. дело 534/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му, отмяна на издадения от Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ административен акт и връщане на преписката на БДЗБР за ново произнасяне при спазване указанията на съда. Претендират се разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Кръстева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът по жалбата, Басейнова дирекция Западнобеломорски район, редовно призован, не изпраща представител , не депозира писмен отговор на касационната жалба, нито писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ПроектинвестООД- гр.Благоевград срещу решение ПО-01-86 от 17.06.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР), с което на основание чл. 78, ал. 1 и 2, във вр. с ал. 3, чл. 52, ал.1, т. 4 от Закона за водите, чл. 43 и чл. 49, ал. 1 от Наредба за ползването на повърхностни води и чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ е отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане за производство на ел. енергия 411400209/08.08.2014 с титуляр жалбоподателя , воден обект и водно тяло : река Каменица/ десен приток на р.Места/ в землището на [населено място], поречието на Места. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материлноправни разпоредби. Базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на приетата по делото съдебно-екологична експертиза, административният съд е заключил, че са налице предвидените в чл.118, ал.1, т.4 забрани за удължаване срока на разрешителното за водоползване водният обект попада в границите на две защитени зони по см. на чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, което съставлява нормативна забрана за продължаване срока на действие на разрешителното по смисъла на чл.78, ал.1,т.2 от ЗВ. Решението е валидно и допустимо , но неправилно. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал .2 от с.з. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БД ЗР, по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му ПроектинвестООД- гр. Благоевград. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1 т. 4 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и засегнатия участък от водния обект попадат в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ Защитена зона Места за опазване на дивите птици, обявена с Решение на МС от 04.12.2007г. и с граници, конкретизирани със заповед РД-532 от 29.05.2010г. на министъра на околната среда и водите и Защитена зона Река Места за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в приетия с Решение на МС 802/04.12.2007г. списък от защитени зони. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, на която се основава оспореното пред съда решение на директора на БД ЗР, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая административният орган е приел, че заявлението на ПроектинвестООД- гр. София за продължаване на издадено му разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като би довело до нарушаване на нормативни разпоредби чл. 118ж, ал. 1 т. 4 ЗВ във вр. с чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ. Неправилен като противоречащ на материалния закон е решаващият извод на АС- Благоевград, за това, че е налице възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби, въвеждащи забрана за продължаване срока на издадено разрешително за водовземане. Разпоредбата на чл.118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в цитираните по-горе защитени зони Места и Река Места. Неправилен и несъобразен с изготвената и приета по делото като неоспорена съдебно-техническа експертиза, е изводът на съда за наличие на материалноправните пречки за продължаване на разрешителното за водовземане по см. на чл.118, ал.1, т.4 във вр. с чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ. Видно от заключението на вещото лице, самата дейност по водовземането с цел производство на ел.енергия чрез МВЕЦ на р.Каменица, землището на [населено място], община Гоце Делчев, не би могла да доведе до някакви отрицателни въздействия върху водни и водолюбиви птици, свързани с повърхностните води или видове, които са свързани със зависими от водата хабитати през някои етапи от жизнения си цикъл. В защитените зони Места и Река Места няма биологични видове, предмет на опазване, които обитават водите на зоната, няма и местообитания, предмет на опазване. Видовете птици, предмет на опазване в зоните, не обитават водите, не гнездят в тях, не търсят храна и партньори в тях , съответно- не са пряко зависими от състоянието на водите. Това са предимно горски птици или такива, обитаващи открити пространства, скалисти райони или населени места т.е. поддържането или подобряване състоянието на водите в защитените зони не са важен фактор за тяхното опазване. На база заключенето на вещото лице административният съд е следвало да приеме, че не е достатъчно мястото на водовземане да попада в защитени зони, а следва тези защитени зони да въвеждат забрани или ограничения на дейности, свързани със състоянието на водите в тях. Неправилно при така посочената нормативна уредба и при неприложимост в конкретната хипотеза на разпоредбата на чл.119, ал.1, т.5 от ЗВ първоинстанционния съд е приел, че след като в заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР за защитени зони Места / съответно Река Места, за която заповед за определяне границите и забраните за тази защитена зона въобще не е издавана /не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани, относими към тях, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тези зони, само по себе си се явява основание за прилагането на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Отделно от гореизложеното, още при издаване на първоначалното разрешително за водовземане от повърхностни води 41140209/08.08.2014г. вече са били одобрени и двете защитени зони, но към датата на издаването му директорът на БДЗБР не е констатирал законови пречки по смисъла на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Основателни са и развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради позоваване от страна на административния съд на забрани , съдържащи се в одобрен ПУРБ за изграждане на нови МВЕЦ, доколкото това е съвсем различна законова хипотеза, неразгледана от административния орган и на каквато същият не е основал отказа си. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно като противоречащо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменен и акта на административния орган, а делото да бъде върнато на същия за ново произнасяне при спазване указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. При този резултат по делото искането на касационният жалбоподател за присъждане на разноски пред касационната инстанция се явява основателно, а претенцията му за присъждане на разноски пред първата инстанция е неоснователна, доколкото, въпреки представения списък на разноските, в нито един момент по делото жалбоподателят не е отправил до съда искане за присъждането им. С оглед гореизложеното в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от общо 1370 лв. съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение