Решение № 12488 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2014 г.

Решение № 12488 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград срещу решение № 2159 от 04.12.2013 г. по адм. дело № 819/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен издадения от органа акт № 24/11.09.2013 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Шербетов - М" ООД със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Пейо Яворов" № 1Б, за сумата 11 826,00 лева, представляваща такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. по издаденото на дружеството Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610260/17.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите. Направено е оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски. Ответното дружество " Шербетов - М" ООД със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Пейо Яворов № 1Б е направило възражение срещу касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, приема от фактическа и правна страна следното: Не са спорни установените по делото факти: Дружество "Шербетов - М" ООД със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Пейо Яворов" № 1Б е получило право на водовземане на минерална вода от КЕИ № 17 "Тасков гъол" на НМВ "Огняново-Гърмен" № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Водовземането е с цел - за отдих, с обект на водоснабдяване - хотелски комплекс в поземлен имот № 53326.500.63 по картата на землището на с. Огняново, община Гърмен, собственост на "Шербетов-М" ООД. Съгласно разрешителното количеството разрешен воден обем е 15 768,00 куб. м., с Първа категория на водата Според условията на разрешителното ползвателят е длъжен да заплаща годишна такса за правото на водовземане на база разрешения за ползване воден обем, считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени с Тарифата на МС по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата За визирания в акта период, 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., дружеството не е заплатило дължимата сума от 11 826,00 лв., поради което е уведомено с писмо изх. № ПО-02-145/06.12.2012 г. за открито производство за установяване на публично държавно вземане. Към уведомлението е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ и справка за дължимата сума за периода. След изтичане на посочения в поканата 7 - дневен срок за плащане, директорът на басейновата дирекция е издал акт № 24/11.09.2013 г. за установяване на публично държавно вземане, в размер на 11 826,00 лева, представляваща такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., по издаденото на "Шербетов - М" ООД разрешително за водоползване от минерални води. Административният съд - Благоевград приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила. Приел, че дружеството не дължи такса за водовземане, тъй като има несъответствие между компонентите във формулата за изчисляване на таксата, предвидена в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г., отм. ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г. в сила на 01.01.2012 г.) и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.), според която таксата се определя на базата на разрешения за ползване воден обем и температурата на минералната вода. Поради това противоречие, тарифата като по - нисък по степен нормативен акт се счита мълчаливо отменена. Тъй като в изчислението на таксата, възприето от административния орган, не бил включен компонента " температура на водата ", издаденият акт за установяване на публично държавно вземане бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за водите за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет. Както е посочил и административният съд, за периода на действие на разрешението за водовземане на дружеството "Шербетов-М" ООД. таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г., отм. ДВ бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила на 1 януари 2012 г.). Според чл. 3, ал. 1 от тарифата, за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата на ал. 2 . С изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите ( ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2011 г. ) се създава нова разпоредба, според която таксата за водовземане от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. Неправилен е изводът на съда, че таксата не се дължи, тъй като има противоречие между елементите, включени в изчислението й съгласно тарифата и тези, записани в закона. При постановяване на решението не е било съобразено, че Законът за водите не урежда таксите за ползване на водите и водните обекти, а предоставя на Министерския съвет тяхното определяне. При положение, че Министерският съвет разполага с правомощие да уреди с подзаконов нормативен акт неуредени от Закона за водите отношения, преценката на съда за противоречие между единия и другия нормативен акт е погрешна. Несъобразен със закона е и изводът, че тарифата била мълчаливо отменена с изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Отмяната на нормативен акт се осъществява само с изрична правна норма. Както гласи чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Дори да се сподели излаганото в теорията мнение, според което е възможна мълчалива отмяна на нормативен административен акт, и в този случай е необходимо да се установи, че новият нормативен акт съдържа различни по същността си предвиждания от тези, които са действали до момента. Такова различие, що се отнася до определяне размера на таксата за водоползване от минерални води с оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, няма. Основателно е възражението на касационният жалбоподател, че регламентираният с изменението на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите нов критерий за определяне на дължимата такса за водовземане от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн. ДВ бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм. ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г.), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от ""Шербетов-М" ООД такса за водовземане от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода ( I категория ) е определена в издаденото на дружеството разрешително № 01610260 от 17.09.2009 г. На последно място, изводът на съда, че такса не се дължи поради това, че не била приета нова тарифа, сам по себе си, противоречи на Закона за водите, който установява задължението на водоползвателите - титуляри на разрешителни за заплащане на съответната такса. В предвид на изложеното дължимата за водоползване такса за периода на действие на разрешителното на "Шербетов-М" ООД. ЕООД законосъобразно е била изчислена в съответствие с Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Оспореният акт № 24/11.09.2013 г. на директора на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б от Закона за водите. Съгласно този текст вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, въз основа на писмени доказателства - справка на дължимата сума, констативен протокол, уведомление за започване на производство за събиране на държавно вземане, покана за доброволно изпълнение. Поради това Върховният административен съд приема, че решението на Административния съд - Благоевград следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с оглед изхода на делото, в полза на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, която е защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 884 /осемстотин осемдесет и четири/ лева съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд