Решение № 6585 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16107/2009 г.

Решение № 6585 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16107/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, по характера си касационна жалба, подадена от община Генерал Тошево, представлявана от кмета на общината, чрез процесуалния му представител адвокат Русева-Минчева, против решение № 133 от 09.10.2009 г., постановено по адм. дело № 317/2009 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на кмета против заповед № РД-10-091 от 08.04.2009 г. на и. д. директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич за одобряване, на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, на протоколно решение № 2 от 19.03.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на община Добрич. В касационната жалба са развити доводи за нищожност на постановеното решение поради липса на мотиви, евентуално за неговата неправилност поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Процесните имоти имат характер на такива общинска собственост. Иска се отмяна на съдебно решение и постановяване на ново по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Добрич не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Влаевска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Държавна агенция по горите също не изразява становище по касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като не е изяснен въпроса дали КВС е влязла в сила. След като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич се е развило по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45в от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 от АПК. Същото е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против протоколно решение № 2 от 19.03.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-10-091 от 08.04.2008 г. на и. д. директора на ОД "Земеделие" гр. Добрич, за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Добрич, обхващаща териториите на цитираните 19 села. Твърденията са, че процесните земи са станали общинска собственост още преди изменението на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/2007 г., поради което за същите не следва да се провежда процесната процедура, съответно недопустимо е отново на земите да се дава статут на такива по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да достигне до този резултат Административният съд - Добрич е приел, че безспорно са установени фактите, че плановете за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с тези данни, като е посочила начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в землищата на селата в община Добрич. Съдът е приел, че протоколното решение и одобряващото го решение са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законово регламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" - Добрич, решението е в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и нарушения на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а и в жалбата не са конкретизирани имоти, които се счита, че не са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложим е реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след изменението от ДВ, бр. 13/2007 г., с които разпоредби решението е съобразено. Така постановено решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На първо място постановеното решение не е нищожно - не страда по порока по чл. 209, т. 1 от АПК. Същото е валидно, тъй като е издадено от надлежния съд, заседавал в надлежен състав, както и в пределите на правораздавателната му дейност, издадено е в писмена форма и е подписано от състава. Несъстоятелно е възражението, че в решението липсват мотиви. Съдът е обсъдил твърденията на страните, както и е изложил доводите си по приложението на относимите правни норми - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в от ППЗСПЗЗ, като волята му е ясно изразена. Постановеното решение не страда и от порока необоснованост и материална незаконосъобразност. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и не е спорна. Правилно е прието, че оспорените актове - заповед на и. д. директора на Дирекция "Земеделие" - Добрич и одобреното с нея протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобщават по реда на АПК и подлежат на обжалване по реда, визиран в разпоредбата на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Добрич и в състава й са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Правилен е и изводът, че е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и актовете са съобразени с целта на закона, защото определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона. Правилен е и изводът на съда, че оспорените актове не са в противоречие с материалноправни норми. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Добрич, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По делото не е било спорно, че КВС е влязла в сила и извлечението от регистъра към нея по начина на възстановяване на земите й съответства, поради което е неоснователно и възражението на прокуратурата в тази насока. При тези данни правилно е прието, че по отношение описаните кадастрални единици - поземлени имоти, меродавно е отразяването във влезлите в сила карта на възстановената собственост, в това число и по плановете за земеразделяне. Що се касае до приетото от съда, че жалбоподателят не е уточнил имотите, които счита, че не отговарят на изискванията за определянето им като такива по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то съдът е имал предвид, че жалбата, така както е заведена е по отношение на всички имоти от землищата на всичките деветнадесет села от община Добрич, като в този смисъл действително не е уточнена дали за всички тези имоти се счита, че са станали общинска собственост. Независимо от липсата на уточняване, съдът е разгледал спора, съгласно предвиденото в нормите на чл. 19, ал. и 2 от ЗСПЗЗ, в приложимата им редакция, като на практика възраженията на жалбоподателя, понастоящем касатор са по-скоро против законодателното разрешение, относно определянето на характера на земите като такива по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Посоченото противоречие не може да бъде разрешено от съда. Съгласно закона, дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, още по-малко може да се произнася по въпроса за собствеността на посочените земи, както се иска от касатора. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на Закона за горите, както и чия собственост е същият. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение