Решение № 4108 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2017 г.

Решение № 4108 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган при РУ-Гълъбово, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 146 от 17.05.2017 г. по административно дело № 139/2017 г. от Административен съд - Стара Загора. С него е отменена негова заповед № 35/24.03.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението поради необосноваността му се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Д. Милков в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно и му се присъдят направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като основание за задържане на Д. Милков, предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При това няма спор, че за приложението й не е необходимо същите да са достатъчни за да се обоснове извод, че лицето е извършило престъпно деяние и че е направило това виновно, както и да бъде посочена точната правна квалификация на деянието. За законосъобразността на налагане на предвидената в цитирания текст принудителна административна мярка следва в заповедта да бъде посочено по начин ясен и разбираем за задържания причината за задържането му и наличие на данни, т. е. на индиции, че това лице е извършило престъпление. Достатъчно е тези данни да обосновават предположение за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление и същите да са налични към момента на налагането на мярката. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява наличие на такива данни в момента на налагане на мярката. Противно на твърденията в касационната жалба такива нито от показанията на пострадалия от престъпление кражба (посочено като основание в заповедта за задържане за 24 часа) К. Желев, дадени в качеството му на свидетел по образувано ДП - 25/2017 г., нито в приложената докладна записка УРИ 4473 М-25/31.01.2017 г. се съдържат данни за съпричастност на Милков към извършената на 29.01.2017 г. кражба на лични вещи на Желев. При това обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500. 00 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение