Решение № 1440 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5170/2007 г.

Решение № 1440 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5170/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Eмил П. Е. по делото е обжалвал решението на Софийския апелативен съд от 28.03.2007 г. по гр.д. № 703/2006 г. в частта в която е оставено в сила решението на Окръжния съд в гр. М. от 10.01.2006 г. по гр.д. № 108/2005 г., отхвърлящо искът му за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 2 000 лева до 10 000 лева и за претърпени имуществени вреди в размер на 33 216 лева. Касационни жалби срещу решението на Софийския апелативен съд в уважената част на иска са постъпили от Прокуратурата на Р. Б. и от Окръжната с. с. гр. В.. И в трите касационни жалби се поддържа, че решението на Апелативния съд в гр. С. е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Представителят на Прокуратурата на Р. Б. е на становище, че касационната жалба на ищеца следва да се остави без уважение, а тези на Прокуратурата на Р. Б. и на Окръжната с. с. в гр. В. се уважат. Счита че решението в частта в която е уважен иска за претърпени неимуществени вреди е необосновано и че не са доказани търпени от ищеца вреди. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания и в трите касационни жалби, прие следното: По делото е било установено, че от края на 2000 г. - 23.11.2000 г. - до влизане в сила на оправдателната присъда, ищецът Е е бил под надзор и напрежение от органите на следствието и прокуратурата - т.е. до 29.07.2003 г. Той е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 22.11.2000 г. на ГКПП "Ф" гр. В. в съучастие с Д. Д. Й. като съизвършител бил пренесъл през границите на Р. Б. цигари на обща стойност 81 824 лева с автомобил "В" с регистрационен номер № 2* с ремарке с номер С ********** без знанието и разрешението на М., като предметът на контрабандата бил в големи размери и случаят - особено тежък, за което и на основание чл. 302 НПК В. районен съд по н.о.х.д. № 656/2002 г. го оправдал. В този случай, съгласно чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от незаконните действия на правозащитните органи - на дознанието, на следствието, на прокуратурата и на съда. В случая-исковете са били насочени към Окръжната с. с. гр. В. и срещу Прокуратурата на Р. България. Правилно съдилищата са приели, че ищецът е търпял неимуществени вреди. Това е било доказано от свидетелските показания на С. М. И. и на Е. П. Т., разпитани от Окръжния съд в гр. М. Съображението на Прокуратурата за отменяван е решението на Софийския апелативен съд в тази част в която са били присъдени 2 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради недоказаност, е несъстоятелно. Не може да се приеме и становището на Окръжната с. с. за липсата на причинна връзка между търпените вреди и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Именно свидетелите са установили, че в резултат на наказателното преследване-обвинение и предаване на съд, "беше съкрушен физически и психически и просто не беше този човек" - св. Светлана И. "Беше паднал физически и психически както той, така и семейството му" - св. Емилия Т. За тези болка и страдания, обосновано и съобразно разпоредбите на чл. 52 ЗЗД решаващият съд е определил обезщетение в размер на 2 000 лева. Съдът е съобразил фактът, че на ищецът на е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", че спрямо него не е била указвана някаква по-сериозна държавна принуда и че тази сума е достатъчна за да обезщети понесените от него вреди. Както Окръжният съд в гр. М., така и Софийския апелативен съд правилно са приели, че претенцията за претърпени имуществени вреди, не е била доказана. Не е имало категорични доказателства че в резултат именно на посочения случай с обвинение в извършване на престъпление, на ищеца не е била подсигурена работа като международен шофьор. През този период той е имал възможност да работи пак като шофьор, макар и не международен, но не органите на следствието и на прокуратурата са отнели международния му паспорт.това е било по нареждане вероятно на митниците или на граничните власти. След като не е имало доказателства, че отнемането е било по нареждане на ответниците и след като не са били доказани вредите по съответния законов ред, законосъобразно и искът за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди, е бил отхвърлен. В заключение, решението на Софийския апелативен съд както в уважената част на иска, така и в отхвърлените части за претърпени неимуществени вреди и на искът за претърпени имуществени вреди, е правилно постановен съдебен акт, който следва да остане в сила. Развитите в трите касационни жалби оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваните части са неоснователни и за това следва да се оставят без уважение. Ето защо и на основание гореизложеното, Върховният касационен съд,