Решение № 14307 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2009 г.
ВАСVI отделение26.11.2009 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 37 от 1.04.2009 г. по адм. д. № 258/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14307 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на пълномощника на "МБАЛ Доктор Тота Венкова" АД гр. Габрово и на пълномощника на Емилия Михайлова Станева от с. Дамяново, Габровска област срещу решение № 37 от 1.04.2009 г. по адм. д. № 258/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. В първата касационна жалба са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във втората касационна жалба се сочат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество се явяват основателни. С решение № 37 от 1.04.2009 г. по адм. д. № 258/2008 г., Административен съд - гр. Габрово е прогласил за нищожен Протокол № 4 от 30.01.1996 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания към ПОБ "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово като издаден от некомпетентен орган. Обжалваното решение не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания. Оспореният административен акт е от 30.01.1996 г. Към този момент е действала Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания, издадена от Министерството на народното здраве, обн. ДВ, бр. 5 от 18.01.1985 г., отм. ДВ, бр. 33 от 4.04.2001 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба здравните заведения, към които се създават диагностични комисии и обслужваният от тях район, се определят със заповед на министъра на здравеопазването. Констатациите на Диагностичната комисия за потвърждаване на професионални заболявания към ПОБ "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово са за белодробно заболяване с професионален характер. Видно от т. 7 на Заповед № РД - 09-530 от 1.11.1995 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания за установяване на професионалните белодробни болести за общините от бившия Габровски окръг е определена ДББ - Велико Търново, не ПОБ "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово. Само този факт е достатъчен с оглед липсата на компетентност. Освен това в абзац предпоследен на цитираната заповед изрично се посочва състава на видовете медицински специалисти, които трябва да участват при диагностиката на професионалните белодробни болести. Видно от Заповед № 63 от 1.02.1996 г. на Директора на Обединена районна болница "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово, състава на назначената диагностична комисия не отговаря на изискванията на Заповед № РД -09-530 от 1.11.1995 г. на министъра на здравеопазването за комисия, която да установява професионални белодробни болести. Наред с казаното, независимо от обстоятелството, че в Заповед № 63 от 1.02.1996 г. на Директора на Обединена районна болница "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово е посочено, че се издава на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания, в определения с тази заповед състав липсват профпатолог и дерматолог, също изискващи се по този текст от Наредбата. С оглед на изложеното правилен е извода на първоинстанционния съд, че диагностичната комисия при ПОБ "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово не е била компетентна да се произнася по професионални белодробни заболявания. Този порок не може да бъде саниран и води до нищожност на решението на посочената диагностична комисия, което решение е обективирано в Протокол № 4 от 30.01.1996 г. Стигайки до същия окончателен правен извод, Административен съд - гр. Габрово не е нарушил материалния закон. С оглед на казаното за нищожността на решението, както и пред вид наличието на Заповед № РД - 09-530 от 1.11.1995 г. на министъра на здравеопазването и на Заповед № 63 от 1.02.1996 г. на Директора на Обединена районна болница "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово не е било необходимо разпитването на свидетели относно наличието на протоколна книга, как се е извършвало освидетелстването и каква е била процедурата. В тази връзка делото не е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като такива доказателства биха били периферни по отношение същността на спорните правоотношения. Неоснователен е и довода, че диагностичната комисия при Обединена районна болница "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово е била компетентна да се произнесе, тъй като в конкретния случай заболяването било от алергичен тип. Никъде в действащата към момента на освидетелстването нормативна уредба не се прави разлика дали белодробното професионално заболяване е от алергичен или неалергичен тип, с оглед определяне на комисията, която освидетелства. Говори се за комисия за диагностика на професионални белодробни заболявания. При преценката на съдебния акт настоящият състав на ВАС съобразява, че с оглед текста на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания диспозитивът на решението на първоинстанционния съд не е прецизен. На обжалване подлежат не протоколите на диагностичните комисии, а решенията на тези комисии, които протоколите само обективират. В тази връзка е трябвало да се прогласи нищожността на решението на диагностичната комисия при Обединена районна болница "Доктор Тота Венкова" гр. Габрово, обективирано в Протокол № 4 от 30.01.1996 г. Тази неточност не се отразява на правилността на решението. По изложените в настоящите мотиви съображения касационните жалби се възприемат като неоснователни, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 14, ал. 1