Решение № 12433 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Д. М., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 18160/28.05.2025 г., постановено по адм. д. 3926/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователностѝ на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 886/24.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. Д. М. поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.08.2024 г. З. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, гр. Халеб, етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст], неженен, е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ. От проведеното интервю на 24.09.2024 г. е установено, че чужденецът е напуснал нелегално страната си на произход през ноември 2023 г. и е пристигнал в Турция, където е останал за около една година и четири месеца за лечение на рана от шрапнел. На 22.08.2024 г. нелегално преминавайки границата чужденеца напуска Турция и преминава на територията на Република България, където е заловен от властите. При интервюирането си касаторът разказва, че е напуснал Сирия заради войната и общата обстановка на несигурност. Последният му адрес е в [населено място], обл. Идлиб. Семейството му е останало в Сирия, за да не завземат жилищата им. Заявява, че в страната си по произход не е арестуван и не е осъждан, не е имал проблеми с етническата си принадлежност, не е участвал във въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия или мероприятия, не е получавал повиквателна за военна служба, тъй като плащал на групировките, за да не го закачат . Поддържа, че не желае да се завърне в Сирия, тъй като може да го принудят насилствено да служи в армията или да продължи да плаща на групировките. Иска закрила в България. Не са му стигнали средствата, за да стигне до Германия. Административният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и личната история на заявителя, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ нито по отношение на Сирия, нито по отношение на Турция като трета сигурна държава . Следователно законосъобразно административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М., тъй като е установено, че в случая чужденеца е напуснал страната си по произход, а впоследствие и Република Турция, по лични икономически причини и не е лице, нуждаещо се от международна закрила. При тези съображения и при липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу процесното решение като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на оспореното съдебното решение. Съдържанието на съдебния акт отговаря на чл. 172а, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилни са изводите на решаващият съд относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на З. М.. От събрания доказателствен материал се установява, че липсват данни за осъществено преследване на чужденеца по смисъла чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От проведеното интервю е установено, че спрямо чужденеца в страната му произход не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, както и не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Следва да се посочи, че са налице несъответствие в историята за раняването му, дадени в интервюто пред административния орган, и впоследствие в открито заседание пред първоинстанционния съд. Не се споделят касационните оплаквания на касатора, че съдът неправилно е приел Република Турция е трета сигурна държава . Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в т. 9, § 1 от ДР на ЗУБ трета сигурна държава е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. В оспорения административен акт, предмет на контрол за законосъобразност пред първа инстанция, административният орган, с оглед на събраните в административното производство доказателства, е направил задълбочен анализ, че в конкретния случай за чужденеца Република Турция отговаря на условията на трета сигурна държава . Правилни са изводите както на първоинстанционния съд, така и на административния орган, че с оглед личната бежанска история на чужденеца- живял на територията на Турция една година и четири месеца, липсват данни същия да е преследван по каквито и да било лични и/или политически причини или да се изпитвал опасения за живота или свободата си, не съществува опасност от тежки посегателства по смисъл а чл. 9, ал. 1 - 3 ЗУБ при завръщането му Турция. Допълнително следва да се посочи, че с Решение на Министерски съвет 247 от 03.04.2024 г., издадено на основание чл. 98, ал. 1 ЗУБ, са актуализирани списъците на сигурни страни на произход и трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. В Приложение 2 Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила е включена Република Турция. Неоснователни са касационните доводи за необсъждане на информацията от представените справки от ДАБ относно общата обстановка в Сирия. Обстановката на територията на Сирия може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Вземайки предвид и статута на Република Турция като трета сигурна страна за чужденеца, както се посочи по-горе, не съществува реална опасност от тежки посегателства при завръщането му в третата сигурна страна , следователно отказа от предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен, тъй като липсват материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решението е валидно, допустимо и правилно, като поставено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение