Решение № 8600 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2011 г.

Решение № 8600 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП и на Сдружение с нестопанска цел "Автомобилен спортен клуб Унигруп" със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от управителя Иван Тодоров Маринов, против Решение № 579 от 5.05.2011 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 899 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е прогласена нищожността на РА № 200900010/27.02.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град Сливен, потвърден с решение № РД-10-101/30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при НАП град Бургас, в частта, с която за данъчни периоди 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г.; 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г.; 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.; 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и 1.06.2004 г. - 30.06.2004 г. по приложение на ЗДДС са определени задължения: ДДС за внасяне в общ размер на 299 628,10 лв. и лихви в общ размер на 186 446,40 лв., в частта му, с която е изменен РА № 200900010/27.02.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град Сливен, потвърден с решение № РД-10-101/30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при НАП град Бургас в частта, с която за д. п. 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г.; 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г.; 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.; 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и 1.06.2004 г. - 30.06.2004 г. по приложение на ЗКПО са определени задължения за внасяне в размер на 328 356,68 лв. и лихва в размер на 177 033,79 лв, като са определени задължения по ЗКПО за тези данъчни периоди в размер главница на 206 113,13 лв. и лихва в размер на 111 085,69 лв. и в тази, с която жалбата против РА в останалата й част е била отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на директора на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП се твърди, че АС град Бургас е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, поради което съдебният акт страда от пороци по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимо решение и по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частта, в която АС град Бургас е потвърдил РА в частта му относно определени задължения за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. по КСО за ДОО, ДЗПО и УПФ, както и вноски по ЗЗО решението е недопустимо, тъй като в жалбата на сдружението по административен ред тези задължения не са обжалвани, респективно в решението на директора на Дирекция "ОУИ" не са изложени мотиви относно тях. Неправилно съдът е приел, че по отношение на д. п. 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г.; 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г.; 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.; 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и 1.06.2004 г. - 30.06.2004 г. РА е нищожен, тъй като страда от порок - липса на компетентност на органа, възложил ревизията. Неправилно в диспозитива на решението на стр. 31 е посочен размерът на лихвите по ЗДДС /отм./, като е посочен размер 186 446,40 лв., вместо 184 523,33 лв., както е в РА. Неправилно съдът е изменил РА в частта на определените задължения по ЗКПО за 2004 г.

Ответникът по тази касационна жалба "Автомобилен спортен клуб Унигруп" град Сливен не взема становище по жалбата.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че в останалата му част съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон и необоснованост. Не се сочат конкретни пороци на решението. Иска се отмяната на решението и на РА, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС град Бургас.

Ответникът по тази жалба - директорът на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

По жалбата на директора на Д "ОУИ" Бургас.

1. Относно доводите за недопустимост на решението, в частта, с която е потвърден РА в частта му относно определени задължения за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. по КСО за ДОО, ДЗПО и УПФ, както и вноски по ЗЗО жалбата е неоснователна. Действително в изложението на жалбата данъчно задълженото лице е навело подробни доводи по отношение на определените му задължения по ЗДДС. В разгледаната жалба от директора на Дирекция "ОУИ", административният орган се е произнесъл само по отношение на определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Това не означава, обаче, че актът е обжалван само в тази му част. Видно от приложена по делото жалба на сдружението до директора на "Дирекция "ОУИ" град Бургас /л. 68 - 71/ РА е обжалван изцяло, като и е посочен пълния размер на определените задължения. Ето защо правилно административният съд е приел, че ревизираното лице обжалва изцяло РА, а не само в определени негови части, както е приел органът по приходите. В тази част жалбата се явява неоснователна.

1. Относно възраженията по отношение изводите на съда за нищожност на РА в частта по отношение на установени задължения по ЗДДС за д. п. 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г.; 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г.; 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.; 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и 1.06.2004 г. - 30.06.2004 г. жалбата също се явява неоснователна. Съдът е приел, че влезлите в сила ДАПВ, издадени по реда ДПК (отм.) са данъчни актове по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), поради което изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 155 и чл. 116 ДПК (отм.), съответно чл. 133 и чл. 134 ДОПК, в сила от 1.01.2006 г. В случая ревизията е започнала при действието на ДОПК, поради което единствено компетентния орган да я възложи за периода, за който има влязъл в сила ДАПВ е териториалният директор. Като е приел, че ревизията не е възложена от надлежен орган, съдът е счел, че липсата на материална компетентност на органа, възлагащ ревизията, води до нищожност на издадения РА в тази му част, за съответния данъчен период, поради което с решението си е прогласил тази нищожност. Оплакванията на касатора са относно правилността на правните изводи на съда и конкретно относно вида на издадения ДАПВ и последиците от него. Позовава се на действието на нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. Оплакванията се неоснователни. ДАПВ, издадени при действието на ДПК са стабилни административни актове, чиято правна сила и последици следва да бъдат зачитани. Няма предпоставки за приложение на изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Приложимият закон е тълкуван правилно, изводите на съда са законосъобразни, съответстващи на преобладаващата практика на ВАС по сходни казуси. Вярно е, че с изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., не се зачита извършването на възстановяване/прихващане, тъй като се предвижда установяване на задължения за данъци само с ревизионен акт. С това изменение законодателят, занапред, не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. За приложение на новоустановеното правно положение следва, както АПВ, така и акта за възлагане на ревизия, да са издадени след 19.12.2007 г. В случая, установяването на задължения с ревизионен акт, за периоди, за които са издадени и влезли в сила ДАПВ, следва да се извърши само по реда на чл. 134 от ДОПК - чрез възлагане от териториалния директор, каквото в случая безспорно няма. Ревизионното производство за горепосочените данъчни периоди не е започнато и съответно проведено надлежно. Липсата на компетентност на издателя на заповедта за възлагане на ревизия е неотстраним съществен порок, чиято последица е нищожност и на издадения ревизионен акт за съответните данъчни периоди. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира жалбата на директора на Д "ОУИ" Бургас в тази част Варна за неоснователна, а решението на АС Бургас в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

1. Относно възражението за неправилност на съдебното решение в частта с която е изменен РА при определяне на задълженията по ЗКПО за 2004 г. жалбата е основателна. В тази част съдебното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Мотивите на съда се свеждат единствено до констатацията, че неправилно органа по приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя за 2004 г. по ЗКПО, по фактури, издадени от "Дани 2003" ЕООД и "Данбор " ЕООД, приемайки, че щом за д. п. д. п. 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г.; 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г.; 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.; 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и 1.06.2004 г. - 30.06.2004 г. Доколкото има издадени ДАПВ и има възстановени суми с тях, то въпроса за реалността на доставките е решен с влязъл в сила данъчен акт. Не става ясно кои факти съдът е намерил за доказани, за да приложи правилно материалния закон, приемайки, че следва РА да бъде изменен в тази част. Следва да се отбележи, че определянето на данъци по ЗКПО /отм./ е различно и не е свързано пряко с отказа на право на данъчен кредит по ЗДДС, във връзка с което са издадени ДАПВ. Определянето на задълженията по тези два закона е обвързано от различни факти и обстоятелства, като е възможно относно една и съща доставка по фактура да бъде определен данък по ЗДДС, а да не бъде определен данък по ЗКПО /отм./ и обратно. Различни са и периодите за определяне на двата данъка. Всичко изложено налага отмяна на първоинстанционното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1. Относно възражението за допусната грешка в диспозитива на решението на ст. 31 при определяне размера на лихвите по ЗДДС следва да се отбележи, че допусната грешка, ако такава има установена се отстранява по друг процесуален ред, а не по реда на касационното обжалване.

По жалбата на ревизираното лице.

Жалбата е неоснователна. С подадената жалба, касационният жалбоподател се е ограничил единствено до това да изброи приетото от административния съд и да посочи касателните основания на чл. 209 от АПК. Няма конкретни оплаквания по отношение на това в какво счита, че се изразяват пороците на решението. Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Изложил е подробни мотиви за всеки един от данъчните периоди, които настоящата инстанция напълно споделя и не смята за нужно да преповтаря. Постановеното съдебно решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение