Решение № 3369 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията/АВ/, чрез юриск. Иванов, против Решение 5016/03.07.2024 г., постановено по адм. дело 687/2024 г. по описа на Административен съд Бургас /АС - Бургас/, с което Агенция по вписванията/АВ/Агенцията/ е осъдена да заплати на ищеца А. А. сумата 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от това, че ответника, в качеството му на администратор на лични данни по възлагане от закон, е обработвал и публикувал незаконосъобразно лични данни на ищеца в регистър БУЛСТАТ за периода от 15.04.2019 г. до 15.04.2024 г. В останалата част, за разликата до 5000 лв. съдът е отхвърлил иска. С решението Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на ищеца А. законната лихва за забава върху сумата 2 500 лв. за периода от 15.04.2024 г. до окончателното й изплащане. АС - Бургас е отхвърлил иска за присъждане на законна лихва за забава за периода от 12.10.2023 г. до 14.04.2024 г. и е осъдил Агенция по вписванията да заплати на ищеца А. сумата от 310.50 лв., представляваща разноски по делото. Не е постъпила касационна жалба срещу съдебното решение в отхвърлителната му част, поради което в тази му част същото е влязло в сила. Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи оспорва решението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са съображения за недоказаност на претендираните претърпени неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел, че е осъществен фактическият състав за ангажиране на отговорност на Агенция по вписванията. Иска касационната инстанция да отмени решението и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът А. А. в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да остави решението в сила. В съдебно заседение ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е бил подаден иск с правно основание чл.39, ал.2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, във вр. с чл.82 §2 от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския съвет и на Съвета/ОРЗД/, като А. твърди, че в период от пет години преди предявяването на иска, а именно - от 15.04.2019 г. до 15.04.2024 г. Агенция по вписванията като администратор на лични данни, който въз основа на възлагане от закона е управлявал системата на регистър БУЛСТАТ, противозаконно е оповестявала чрез този регистър негови лични данни- електронна поща, име и адрес. АС - Бургас е приел за установено, че на 01.02.2013 г. ищецът А. е подал в Агенция по вписванията заявление за регистрация в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващо се лице вещо лице към Окръжен съд Бургас, което е било уважено и регистрацията е била извършена. Данните на А. са били въведени в публичния регистър имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефон. Със заявление 20180506080608/06.05.2018 г. А. е поискал заличаване на регистрацията. Това заявление е било квалифицирано като нередовно от разглеждащия го служител по регистрацията, при което с Указания 2118051011033901/10.05.2018 г. е изискано заявителят да представи декларация по чл.9, ал.4 от Закона за регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/, подписана собственоръчно от него. Указанието не било изпълнено, при което последвал Отказ по заявлението 2018051712350953/17.05.2018г., издаден от служителя по регистрацията. Срещу този отказ А. подал жалба до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията. Приложен е препис от Решение РД-01-235/25.06.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията, с което жалбата на А. е оставена без разглеждане, поради оттегляне на жалбата с молба Вх. 94-00-393/31.05.2018 г. На 13.09.2019 г. А. отново подал по електронен път заявление за заличаване на регистрацията. Това заявление е било уважено от служителя по регистрацията, като в публичния регистър БУЛСТАТ било отбелязано, че лицето е заявило отказ от дейността, но останалите данни за А. не били заличени. Липсата на заличаване на останалите данни не е спорна по делото и се установява от приложени екранни разпечатки от 17.09.2019 г. и по-късни такива. На 02.10.2019 г. А. подал по електронна поща искане до АВ да му бъдат заличени личните данни от регистъра. Приложено е писмо-отговор рег. 94-00-393/18 от 03.09.2019 г. от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което ищецът е уведомен, че данните му следва да продължат да се съхраняват в регистъра. С писмо от 04.10.2019 г. А. отново е настоял имейла и телефона му да бъдат заличени от публичния регистър с твърдения, че съхранението на данните в регистъра не следва да се приравнява на публичното им оповестяване. На 08.10.2019 г. и на 09.03.2020 г. А. подал до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ жалби срещу Агенция по вписванията във връзка с отказа на последната да прекрати оповестяването на личните му данни. С писмо от 23.10.2019 г., изпратено до А., с копие до Министерство на правосъдието и КЗЛД, Изпълнителният директор на Агенцията отново посочва, че оповестяването в регистър БУЛСТАТ на личните данни на ищеца представлява законово задължение на Агенцията. А. подал заявление с Вх. 94-00-239/04.03.2020 г. до Агенция по вписванията с искане да бъдат заличени от регистъра посочени негови лични данни, а именно - телефонен номер и адрес на електронната поща, които са публично достъпни. С писмо от 02.04.2020 г. Изпълнителният директор отказал исканото заличаване. По делото е прието Решение ППН-01-504/08.02.2021 г. на КЗЛД, издадено в производство по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, във връзка с жалба на А.. С решението си КЗЛД обявява жалба на А. с рег. ППН-01-504/15.07.2020 г. срещу Агенция по вписванията, в качеството й на администратор на лични данни, за основателна. Разпоредено е на администратора на лични данни да заличи от публичната част на регистър БУЛСТАТ лични данни на А., а именно - мобилен телефонен номер и електронна поща, в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението, както и да преведе системата, в която се съхранява регистъра, в съответствие с изискванията на ОРЗД и в частност с изискването за изпълнение на задължение за изтриване на лични данни по чл.17, §1, б.б от ОРЗД в 3 - месечен срок от влизане в сила на решението. Представена е екранна разпечатка от регистър БУЛСТАТ от 30.03.2021 г., от която се установява, че задълженията за изтриване по цитираното по-горе решение на КЗЛД не е изпълнено, като в публичната част на регистъра са достъпни телефонен номер и електронна поща на А.. Видно от Решение ППН-01-161/31.03.2022 г. на КЗЛД, издадено в производство по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, с което е обявена жалба на А. с рег. ППН-01-161/25.02.2021 г., срещу Агенция по вписванията, в качеството й на администратор на лични данни, за основателна в частта относно твърдения за незаконен отказ за изтриване на лични данни - имена, административен адрес и електронна поща в раздел дело данни при отказ, постоянен или настоящ адрес в раздел общ статус адрес, от електронното дело на жалбоподателя в регистър БУЛСТАТ, публична част. Констатирано е извършено нарушение на чл.17, §1, б.б и б.г от ОРЗД. С решението е разпоредено на администратора на лични да заличи от публичната част на регистър БУЛСТАТ лични данни на А., съдържащи се в неговото електронно дело, както следва: в раздел дело данни при отказ: имена, административен адрес и адрес на електронна поща и в раздел общ статус адрес: постоянен и настоящ адрес. С решението Агенцията е задължена да предприеме действия съгласно чл.17, §2 от ОРЗД в 1 - месечен срок от влизане в сила на решението. С Решение 4275/24.06.2022 г. по адм. дело 3938/2022 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Агенция по вписванията срещу Решение ППН-01-161/31.03.2022 г. на КЗЛД. Това решение е оставено в сила с Решение 9580/12.10.2023 г. по адм. дело 7778/2022 г. на ВАС. За доказване претърпените имуществени вреди ищецът е ангажирал свидетелски показания, които АС - Бургас е кредитирал. Приета по делото е и съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че и към момента на приключване на делото в първата инстанция личните данни на ищеца А. не са изтрити от регистър БУЛСТАТ и са публично достъпни. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че искът се основава на обстоятелствата, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни по възлагане от закон, е обработвал и публикувал незаконосъобразно лични данни на ищеца за определен период от време, и въпреки многократните настоявания на ищеца и разпореждания, давани от компетентни контролни органи, отказвал да ги изтрие, с което на ищеца са били причинени неимуществени вреди, съответно за него е възникнало и правото на обезщетение за тези вреди. Приел е, че правната квалификация на иска е чл.82, §2 от ОРЗД, съгласно който администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. След анализ на установените по делото факти АС - Бургас е приел, че с описаното неправомерно поведение Агенция по вписванията е причинила на А. неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни притеснения, неудобства, страх от създадената от ответника възможност трети недобросъвестни лица да злоупотребят с неговите лични данни. В процесния случай е установено, че по отношение на част от данните в регистър БУЛСТАТ /посочени по-горе/ ищецът А. надлежно е упражнил правото си на изтриване по чл.17 от ОРЗД, при което продължаващите действия на Агенция по вписванията по обработване на лични данни по чл.25, ал.2 от Закона за регистър БУЛСТАТ не могат да бъдат квалифицирани като законосъобразни. В заключение съдът е приел, че са налице изискуемите в чл.82, §2 от ОРЗД три необходими условия, за да възникне право на обезщетение: обработване през процесния период от ответника на лични данни в нарушение на разпоредбите на този регламент /чл.6, §1, б.в, чл.17, §1, б.б и а и чл.58, §1,б.в и г от ОРЗД/, вреди, нанесени на субекта на данните и причинно - следствена връзка между това незаконосъобразно обработване и вредите. При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че незаконното обработване на лични данни от ответника е реализирано в продължителен период от време, през който ищецът неколкократно е отправял искания за преустановяване на нарушението, по които е имало откази. Това е наложило А. да провежда административни производства пред КЗЛД, както и две съдебни производства. До приключване на устните състезания по настоящото дело пред първата инстанция ответникът не е коригирал противоправното си поведение. По изложените по - горе съображения съдът е приел, че обезщетението следва да се определи в размер 2 500 лв. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основана на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съдът правилно е посочил, че правното основание на иска е по чл. 82, §1 от ОРЗД, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди, а процесуалният ред за разглеждането му е чл. 203 и сл. АПК. При обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимите правни норми изводът на съда, че са налице трите необходими условия, за да възникне право на обезщетение: 1. обработване през процесния период от ответника на лични данни в нарушение на разпоредбите на този регламент /чл.6, §1, б.в, чл.17, §1, б.б и а и чл.58, §1, б.в и г от ОРЗД/; 2. вреди, причинени на субекта на данните и 3. причинно - следствена връзка между това незаконосъобразно обработване и причинените вреди. Неоснователни са оплакванията на касатора за недоказаност на претърпените неимуществени вреди от ищеца неудобства и притеснения, страх от създадената от ответника възможност трети недобросъвестни лица да злоупотребят с достъпните лични данни, които са в пряка причинна връзка с бездействието на касатора. Правилно решаващият съд е посочил, че за да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тук трябва да се посочи, че материалноправните предпоставки на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, произтичат директно от наднационалния правен ред. В светлината на чл. 82 от ОРЗД предметът на доказване изисква: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент /ЕС/ 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. С оглед събраните по делото доказателства, както и отказът за изтриване на данни, и съответно неизпълнението на надлежно вмененото на ответника задължение представлява самостоятелно допълнително основание, обосноваващо извод относно наличието на обработване на посочените лични данни на ищеца в нарушение на ОРЗД. Въпреки надлежно установената противоправност в поведението на Агенцията, тя е отказала да се съобрази както със закона, така и с разпорежданията на компетентните органи за преустановяване на нарушението. По отношение на втория елемент - причинена материална или нематериална вреда, съдът е приел, че в случая ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищецът действително е преживял твърдените от него негативни емоции, които са резултат от нарушението на регламента. По делото е разпитан свидетел, като показанията на свидетеля са ясни, безпротиворечиви и отразяват собствените му възприятия относно поведението на А.. Същият е посочил, че А. е изпитвал продължителни притеснения, неудобства, страх от създадената от ответника възможност трети недобросъвестни лица да злоупотребят с достъпните лични данни. А. е бил угрижен, постоянно се оплаквал, че е загубил съня си и че трудно се концентрирал при подготовка за изпити. Същите са пряка последица от неизпълнението на надлежно вмененото на ответника задължение. В съображение 146 от ОРЗД е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да обезщетят всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на обработване на данни, което нарушава настоящия регламент. Администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Понятието "вреда" следва да се тълкува в по - широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност на личните данни, за което по делото са събрани доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на администратора на лични данни. Проявеното от ответника бездействие да изпълни задължението си, като заличи личните данни на лицето е в пряка причинна връзка с негативните усещания на ищеца. С оглед изложеното крайният извод на съда, че са налице предпоставките, за да възникне право на обезщетение е правилен и законосъобразен. При определяне размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като размерът на обезщетението е определен по справедливост, при съобразяване с характера и тежестта на претърпените от ищеца негативни емоции, тяхната продължителност и неблагоприятното им отражение в личната сфера на последния. С оглед изложеното постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение