Решение № 7334 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Гайдаров от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Н. Рангелов против решение 2337/26.11.2021 г. по адм. дело 1702/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С посочените в жалбата пороци се въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по делото директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез старши юрисконсулт К. Велева - Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 2337/26.11.2021 г. по адм. дело 1702/2021 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Гайдаров против решение Ц 2153-15-84/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/Протокол N 01499/11.12.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив и са присъдени разноски. Съдът е приел, че за спорния период от 12.04.1991 г. до 24.06.1992 г. по отношение на жалбоподателя не може да бъде признат като осигурителен стаж за пенсиониране, тъй като не е бил оформен надлежно в трудовата книжка, липсвали са ведомостите за посочения период и не са били представени доказателства, подкрепящи тезата на В. Гайдаров, че е бил незаконно уволнен с влязъл в сила съдебен акт. При тези правни и фактически констатации, Административен съд Пловдив е направил извод, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се следва на лицето при условията, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че след като по първо заявление от жалбоподателя му е било отказано отпускане на ЛПОСВ и актът за прекратяване на производството е влязъл в сила, Гайдаров е подал второ такова с вх. 2113-15-4718/30.09.2019 г. за отпускане на ЛПОСВ, като е приложил Удостоверение 5506-15-826#1/16.03.2017 г., Удостоверение 5506-15-1394#1/19.04.2016 г. за положен осигурителен стаж при осигурител Систембиоинжинеринг ЕООД Пловдив, Удостоверение 327/30.09.1975 г. за отслужена наборна военна служба, трудова книжка и осигурителна книжка. Гайдаров е бил уведомен с писмо изх. 2113-15-4718#2/05.10.2019 г., че към 30.09.2019 г. не му достига осигурителен стаж за придобиване на право на лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 02 години, 11 месеца и 24 дни. Било е посочено още, че периодът от 12.04.1991 г. до 24.06.1992 г. не е редовно оформен в трудовата книжка и няма данни за отработени дни и получен доход от лицето. След внасяне на определената сума от 3969,50 лева за недостигащия осигурителен стаж е било издадено разпореждане [номер]/Протокол N 01499/11.12.2019 г., с което е била отпусната ЛПОСВ, считано от 30.09.2019 г. в размер на 325,10 лева при индивидуален коефициент 0,735. Недоволен от издадения административен акт, Гайдаров в законоустановения срок го е обжалвал, като при разглеждането директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил разпореждането като законосъобразно и правилно, а жалбата на лицето е била отхвърлена. В съдебно производство е била назначена ССЕ с вещо лице, като по неговото заключение е било направено възражение от Гайдаров, че изводите са били основани на документ с невярно съдържание удостоверение обр. 15, издаден от органи на ТП на НОИ Пловдив. Твърденията на В. Гайдаров са били, че той е бил незаконно уволнен като за доказване на това има влязло в сила решение. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази разпоредба налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Установено е, че липсват данни във ведомостите за РЗ за отработени дни и получен доход за посочения период. По отношение на трудовата книжка на В. Гайдаров, първоинстанционният административен съд е констатирал, че придобитият стаж в Систембиоинжинеринг ЕООД Пловдив е оформен с правоъгълен печат без наличието на поставен кръгъл печат съгласно изискванията на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Вписвания в трудовата книжка, които не са оформени съгласно нормативните изисквания, не се ползват с официална доказателствена сила, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда. Правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано твърдението на Гайдаров, че по трудов спор е бил постановен и е влязъл в сила съдебен акт за отмяна на незаконно уволнение. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК и правилно е разпределил доказателствената тежест, като задължението за установяване на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства лежи изцяло върху твърдящия ги. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила - задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определя това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и предмет - чл.177, ал.1 от АПК. Правоустановяващото действие на това решение се изразява в разпоредените права за страните по делото, изведени от установените по делото факти. Касаторът като жалбоподател в първоинстанционното производство не е представил доказателства и от тях не се установяват твърденията в защитната му теза. При тези данни не може да се направи категоричен извод, че Гайдаров е бил незаконно уволнен. След преценката на вещото лице и удостоверенията издадени от Районен съд Пловдив, правилно административния съд е приел, че дори и да се приеме за незаконно уволнено лицето, спорният период е по-кратък, поради изписването на ръкописен текст в трудовата книжка чл. 346, ал. 1 от КТ за времето от 12.04.1991 г. до 24.10.1991 г. Съдът е обосновал правилен извод, че в рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки надлежно разпределената върху него доказателствена тежест, жалбоподателят не е представил доказателства, с които да обоснове и докаже правото на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е подложено от съда на преценка заедно с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При този изход на спора, заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, а претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГРК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение, достигайки до същите правни изводи приема, че административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение