Решение № 5054 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2008 г.

Решение № 5054 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6048 от 26.05.2008 г., постановено по административно дело № 5165 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав - II колегия е отменено, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, влязлото в сила решение № 11959 от 29.11.2007 г. по административно дело № 7521/2007 г. на ВАС, шесто отделение и съгласно чл. 244, ал. 2 от АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав, който да се произнесе по касационната жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решението от 20.04.2007 г. по адм. дело № 3028/2006 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение на СГС е отменено решение № 277/10.06.2004 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3710146966 от 28.04.2004 г. на ръководител "ПО" при СУСО и е върната преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление № 1393/23.02.2004 г. на Тодор Стоянов Паунов от гр. София. С касационната си жалба главният директор на СУСО поддържа доводи за необоснованост и неправилност на решението на първоинстанционния съд поради нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 2 от КСО и чл. 102, ал. 1 от КСО, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Тодор Стоянов Паунов от гр. София в писмено възражение от 20.07.2007 г., заведено в СГС с вх. № 19531 от 16.07.2007 г. и представено в заверен препис пред настоящата касационна инстанция на 26.02.2009 г., оспорва доводите на касатора за неправилност на решението от 20.04.2007 г. по адм. дело № 3028/2006 г. на СГС. В съдебно заседание и с писмени бележки моли да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Прокурорът от ВАП Вичо Станев в пледоарията си по същество изразява мнение за отмяна на обжалваното решение на СГС като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав при новото разглеждане на делото обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението на СГС с материалния закон, в резултат на което приема следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Софийския градски съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО е оспореното от Тодор Стоянов Паунов от гр. София решение № 277/10.06.2004 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 3710146966 от 28.04.2004 г. на ръководител "ПО". С решение от 30.06.2005 г. по адм. дело № 2307/2004 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Тодор Стоянов Паунов срещу решение № 277/10.06.2004 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". В рамките на касационния контрол първоинстанционното решение е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания. При новото разглеждане СГС е отменил оспорените актове на пенсионните органи и е върнал преписката за ново произнасяне. Приел е, че при преизчисляване на ЛПОСВ от нов посочен от пенсионера тригодишен базисен период и включване на признатия на основание § 9 от ПЗР на КСО платен осигурителен стаж в размер на 4 г., 08 м и 26 дни е определен нов размер на пенсията 172, 47 лв. като неправилно е приложен средномесечен осигурителен доход (СМОД) за страната за 1999 г., в размер на 180.05 лева. Посочил е, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 70, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция преди изменението и с ДВ, бр. 67/2003 г.), съгласно която, доходът, от който се изчислява пенсията се определя, като СМОД за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Преизчисляването на пенсиите с придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, е следвало да стане съгласно чл. 102, ал. 1 от КСО и чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, отпускайки нова пенсия при условие, че това е по-благоприятно за лицето, използвайки СМОД от "предходната година", считано от датата на исканото изменение. Така постановеното решение от първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при новото разглеждане на делото не са били изпълнени задължителните указания на ВАС-шесто отделение, дадени с отменителното решение № 6111 от 7.06.2006 г. по адм. дело № 10477/2005 г. Допуснато е нарушение и на материалния закон поради неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от КСО досежно приложимия средномесечен осигурителен доход за изчисляване на пенсията, като е прието, че е налице определяне на нова пенсия по реда на чл. 102, ал. 1 от КСО. В конкретния случай съдът неправилно е смесил правилата и начина на определяне на първоначалния размер на пенсията (при нейното отпускане) с начина, по който се преизчислява отпуснатата пенсия и се определя нов размер. По делото е установено, че от 1998 г. на Тодор Стоянов Паунов е отпусната пенсия за изслужено време и старост, която е била преизчислена на основание § 7 от ПЗР на КСО при средномесечен осигурителен доход за 1999 г. По молба на лицето, пенсията му е била преизчислена с разпореждане № 5/9.05.2001 г., като е взет предвид осигурителен стаж след пенсионирането му. С последващо разпореждане пенсията отново е била преизчислена, като са взети предвид осигурителни вноски, правени от Тодор Стоянов Паунов. Със заявление вх. № 2533/29.04.2003 г. същият е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, като е приложил ЕР на ТЕЛК при IV МБАЛ - София № 1521/15.04.2003 г. за констатирани заболявания и определени 92% ТНР, със срок на инвалидизиране считано от 19.12.2002 г. до 1.04.2006 г. С разпореждане № 29/21.05.2003 г. на ръководител "ПО" при СУСО на лицето е била отпусната социална пенсия за инвалидност, считано от 19.12.2002 г., като е било разпоредено от 1.06.2003 г. да се изплаща 100% личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и 25% от социалната пенсия за инвалидност. Със заявление № 3502/18.06.2003 г. Тодор Стоянов Паунов е поискал да му бъде определена от 19.12.2002 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане от 21.04.2004 г. на ръководител "ПО" при СУ "Социално осигуряване" му е била отпусната исканата пенсия при осигурителен стаж - 35 г., 11 м. и 11 д. с индивидуален коефициент - 1.902 като на основание чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО от 19.12.2002 г. съгласно чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е била спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредено е било наред с изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и получаването на 25% от социалната пенсия за инвалидност. Със заявление № 1393/23.02.2004 г. Тодор Стоянов Паунов е поискал да му се възстанови личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се спре изплащането на отпуснатата му пенсия за инвалидност. Пожелал е преизчислението да стане при нов осигурителен доход за друг тригодишен период в съответствие с УП-2 № 91-00-73/20.02.2004 г. на "Агрокомплект" ЕАД гр. София. Приложил е удостоверение УАСГ № 282/17.02.2004 г., установяващо придобит осигурителен стаж съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 4 от КСО във връзка с § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 3710146966 от 28.04.2004 г. на ръководител "ПО" при СУСО е преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от новия осигурителен стаж по § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, възобновена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена в размер на 172.47 лева, но е спряна като по-неблагоприятна за пенсионера от сбора от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 196.30 лева и 25% от личната социална пенсия за инвалидност - 15 лева. Констатирано е, че размерът на пенсиите, изчислен от дохода за периода 1.04.1982 г. - 31.03.1985 г. е по - неблагоприятен за лицето. Разпореждането е било потвърдено с решение № 277/10.06.2004 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". По така установената фактическа обстановка не се спори по делото. Спорът между страните е правен и свежда до приложението на чл. 102, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 70, ал. 2 от КСО, изисквайки отговор на въпроса по кой средномесечен осигурителен доход следва да стане преизчислението на ЛПОСВ - по СМОД за страната, определен за период 12 месеца преди заявлението за преизчисление или по този преди отпускането на пенсията. Нормата извличана от разпоредбата на чл. 102 от КСО предвижда две хипотези, касаещи преизчисление на получаваните пенсии, общото между които е изискването след отпускането на пенсията лицето да е придобило осигурителен стаж. С § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО отпуснатите до 31.12.1999 г. пенсии, се преизчисляват първоначално съгласно разпоредбите на кодекса, без да се променя индивидуалния коефициент. Преизчислението се извършва, ако е по-благоприятно за пенсионера и съгласно материалноправните разпоредби на КСО. При всяко последващо преизчисление, каквото е настоящото, намира приложение разпоредбата на чл. 102 от кодекса в редакцията й от ДВ, бр. 1/2002 г., с която неточността в използвания термин "нова пенсия" е преодоляна със заменянето му от формулировката "преизчисляване на пенсията". Така възприета и тълкувана правната норма сочи, че се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с което е отпусната пенсия, която може да бъде променяна при предпоставките в кодекса в случай, че новополучаващият се размер е по-благоприятен за пенсионера. При преизчислението и не се определя нова начална дата за отпускането й. Технологично за пенсиите за осигурителен стаж и възраст то се реализира по реда на чл. 70 от КСО в двете му хипотези - по ал. 1 и ал. 3, а за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване по чл. 75 - 77 от КСО. С изменението на чл. 70, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 67/2003 г., в сила от 1.01.2004 г.) законодателят изостави термина "предходна година" и използва точната и ясна формулировка "12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията". Това означава, че при преизчисляване след тази дата за основа винаги следва да се взема средномесечния осигурителен доход за страната за 12 месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията, а за пенсиите, отпуснати до 1.01.2000 г. това е осигурителният доход за страната за 1999 г., с който същите са първоначално преизчислени на основание § 7 от ПЗР на КСО. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 102 от КСО, наложено трайно от съдебната практика, получи законодателен израз с изменението на КСО (ДВ бр. 104/2005 г.), с промените в чл. 102, ал. 2 и ал. 4, влезли в сила на 27.12.2005 г. Посоченият начален момент на действие не игнорира извличаното до него по тълкувателен път идентично съдържание на материалноправната норма досежно фактите във връзка с упражненото право за преизчисление на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за инвалидност поради общо заболяване за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. Достигайки до различни от изложените изводи Софийският градски съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съгласно чл. 227, ал. 1 от АПК, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, както е в настоящия случай, Върховният административен съд решава делото по същество. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че подадената от Тодор Стоянов Паунов от гр. София жалба против решение № 277/10.06.2004 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3710146966/56 от 28.04.2004 г. на ръководител "ПО" е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение