Решение № 4540 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2015 г.

Решение № 4540 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - София срещу решение № 2170 от 31 март 2015 г., постановено по адм. д. № 6309/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 2041310949/17 февруари 2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 831/13 май 2014 г. на директора на Д "ОДОП" - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - ЕТ "П. - С. Г." със седалище София, чрез пълномощника й адв. Р. И., е постъпил писмен отговор, в който излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд София-град е образувано по жалба на ЕТ "П. - С. Г." срещу ревизионен акт № 2041310949/17 февруари 2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 831/13 май 2014 г. на директора на Д "ОДОП", в частта на начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 79, ал. 3 и 4 от ЗДДС за м. ноември 2013 г. в размер на 9666.67 лева по фактура № 7768/26 април 2013 г. за придобит автомобил Mazda CX-5\2.Oi\AWD Attraction. Съдът е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил. За да достигне до този извод, съдът е мотивиран от представеното свидетелство за регистрация - част I на МПС, съобразно което автомобилът е вписан като товарен. Съобразени са също така представения ЕО за съответствие, съобразно който категорията на превозното средство е N 1, както и обстоятелството, че автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Въз основа на тези данни инстанцията по същество е приела, че автомобилът - предмет на посочената доставка, е товарен и че по отношение на него не е налице изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, е товарен автомобил категория N 1. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП превозните средства от категория N 1 са предназначени за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. В тази връзка следва да се посочи, че независимо от регистрацията на процесния автомобил като товарен, то след като броят на местата му за сядане без мястото на водача не превишава 5, то той е лек по смисъла и за целите на прилагане на ЗДДС. Този извод обаче, както обосновано е приел и административният съд, не обуславя приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, алтернативно са посочени изключенията от правилото. Първото от тях предвижда, че не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, а според техническите характеристики на процесния автомобил, той е предназначен именно за това. Неоснователни в този аспект са доводите на касатора относно приложимостта на критериите по Комбинираната номенклатура на ЕС, като изложените в оспореното решение мотиви в тази насока се споделят напълно от тази касационната инстанция. Определението за понятието "лек автомобил" се съдържа в специалния закон - ЗДДС и то следва да бъда тълкувано в неговия смисъл и за неговите цели. Автомобилът, както беше посочено по-горе, е регистриран като товарен и тази негова характеристика е удостоверена с обвързваща материална доказателствена сила в представения като доказателство официален свидетелстващ документ - свидетелство за регистрация. След като е установено още завеждането на автомобила като дълготраен материален актив и използването му за икономическата дейност на дружеството, то правилен е извода на съда, че с ревизионния акт незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В тази връзка съдът правилно се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС, според което е достатъчно да се установи, че активът е сключен изцяло в имуществото на предприятието и се използва и за икономическата му дейност, и за лични цели на собственика. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,