Решение № 6507 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П., подадена чрез адв. Марковски, срещу решение 1639/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1078/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 517з-5488/03.08.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София /ОД на МВР- София/, чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед 517з-5488/03.08.2023 г. на директора на ОД на МВР- София, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Етичен кодекс/ т. т. 15, 19, 20 и 83 на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на П. е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна, след обстойна преценка на събраните доказателства и относимите към спора факти, като е изложил подробни съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и посочените в заповедта като нарушени норми на т. т. 15, 19, 20 и 83 от Етичния кодекс е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е обсъдил и приел за неоснователни всички наведени от жалбоподателя оплаквания и възражения, сред които са липсата на безспорни доказателства за вмененото му нарушение и като цяло липса на виновно деяние, както и липсата на настъпили вреди от нарушението. Приел е още, че при издаване на оспорената заповед е спазена и целта на закона, поради което е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантните юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че П. е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушения на разпоредбите на Етичния кодекс са мотивирано посочени в заповедта и не са оборени в съдебното производство, т.е. налице е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР уронен е престижът на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание уволнение. Правилен е и изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства сведения, обяснения, докладни записки и записи от камерите на бензиностанция Лукойл Б197 Ботевград- Пика, които са преценени поотделно и в тяхната съвкупност от първоинстанционният съд. Дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, а сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР са спазени. В чл. 196, ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че дисциплинарното нарушение се счита установено, когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарно наказващият орган. Обстоятелството, че П. е възстановил сумите, на които възлиза стойността на неправомерно зарежданото от него гориво на 02.10. , 03.11. и 02.12.2022г., не е основание, залегнало в закона, за игнориране на извършеното дисциплинарно нарушение, както и резултатността на нарушението. Дисциплинарно разследващият орган е събрал доказателства, от които категорично е установено нарушението, в рамките на дисциплинарното производство, като на служителя е предоставена възможност за даване на обяснения и възражения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в които обяснения П. не отрича извършеното нарушение, а твърди, че е бил подведен от колегата А.. Обосновано това възражение е възприето като неоснователно, тъй като редът за използване на синя карта за отложено плащане на гориво е известен на П., още повече, че за период от две години /2015-2017/ той е изпълнявал длъжността домакин на РУ. Въпросът относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че П. е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина, като са налице и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,