Решение № 2276 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2020 г.

Решение № 2276 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Иванова срещу Решение № 103 от 16.06.2020 г. на Административен съд (АС) – Сливен по адм. дело № 88/2020 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Иванова срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "поставяне на наказателна скоба № 7", приложена на 20.02.2020 г. от специалист в отдел "Строителен контрол" в Община Сливен, както и срещу ПАМ "преместване на паркирано моторно превозно средство (МПС)", приложена на 20.02.2020 г. от специалист в отдел "Строителен контрол" в Община Сливен. Касационният жалбоподател - М. Иванова, сочи, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на ПАМ поставяне на наказателна скоба сочи, че автомобилът не е бил паркиран на паркомясто включено в обхвата на "Синя зона", тъй като липсва обозначението му като такова със съответната хоризонтална маркировка. Поставената линия, очертаваща паркомястото, е с бял, а не със син цвят. Паркомястото е обозначено в нарушение на чл. 4а от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен (Наредбата). То е разположено непосредствено преди кръстовището, както и на по-малко от 5 м. от пешеходната пътека. Съдът е следвало да назначи съответната експертиза, за да установи разстоянието, на което е разположено паркомястото от кръстовището и пешеходната пътека. Сочи, че за да е налице възможност за репатриране на МПС е необходимо то законосъобразно да е било задържано принудително, което в случая не е налице. МПС трябва да не е потърсено и освободено от собственика в указаното време на действие на зоната, а именно от 8. 30 часа до 17. 30 часа. Извън този диапазон от време, съгласно чл. 23 от Наредбата, органът не разполага с правомощие принудително да премести МПС. Видно от съставения и приложен по делото протокол, принудителното преместване е станало в 16. 46 часа, т. е. 44 минути преди изтичане на указаното време. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде решен спорът по същество, като се отменят приложените ПАМ, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски пред АС – Сливен и в касационната инстанция. Касаторът се представлява от адв. Н. Конарев. Ответникът – специалист в отдел "Строителен контрол" в Община Сливен – В. Евтимова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на АС – Смолян е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за недължимост, евентуално – за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Георгиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да отхвърли жалбата на М. Иванова съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г. кметът на Община Сливен е утвърдил схема за разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен. Улица "Драгоман" е включена в обхвата на зоната. От Протокол № 004846 от 20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие (ОП) "Градска мобилност" – Сливен, съдът е установил, че на 20.02.2020 г. в 11: 14 ч., в гр. Сливен, от В. Евтимова на длъжност специалист в отдел "Строителен контрол", в присъствието на Р. Хюсеинов, на длъжност контрольор АТП при ОП "Градска мобилност" – Сливен, е извършена проверка на ул. "Драгоман", при която е установено, че МПС с рег. № [номер] е паркирано на паркомясто без заплатена такса, предвид което е разпоредена ПАМ "поставяне на наказателна скоба № 7". Изготвен е снимков материал. От Протокол № 004540 от 20.02.2020 г. по описа на ОП "Градска мобилност" – Сливен, съдът е установил, че на 20.02.2020 г. в 16: 46 ч., в гр. Сливен, от В. Евтимова на длъжност специалист в отдел "Строителен контрол", в присъствието на М. Тодоров е извършена проверка на ул. "Драгоман", при която е установено, че МПС с рег. № [номер] е паркирано на паркомясто без заплатена такса, предвид което е разпоредена ПАМ репатриране съгласно чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП. Изготвен е снимков материал. Със Заповед № РД15-2476 от 14.10.2019 г. на кмета на Община Сливен В. Евтимова е назначена на длъжност специалист в отдел "Строителен контрол", като й е възложено да осъществява контрол чрез прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2; чл. 168 във вр. с чл. 171, т. 5; чл. 186 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП. От показанията на свидетелите Р. Хюсеинов и М. Тодоров, съдът е установил, че в началото на ул. "Драгоман" е имало указателна табела, обозначаваща условията за паркиране в "Синя зона", към датата на поставяне на скобата. Автомобилът е бил паркиран в последната клетка, предвидена за платено паркиране. Бил е вдигнат с автокран към края на работното време. При така установеното и след анализ на относимите разпоредби от ЗДвП и Наредбата, съдът е приел, че ПАМ са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Установил е, че в началото на еднопосочната улица "Драгоман", на която е бил паркиран процесният автомобил е имало информационна табела, обозначаваща условията за паркиране в "Синя зона". Процесният автомобил е бил паркиран на последното очертано за платено паркиране място, в края на улицата, в посока към [улица]. Не е била заплатена дължимата такса за паркиране в обхвата на "Синя зона". Предвид това съдът е достигнал до извод, че оспорените ПАМ са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена. Решението е частично правилно. По отношение на ПАМ "принудително задържане на пътното превозно средство": Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да определи райони за платено паркиране в определени часове на денонощието. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, общинският съвет определя "Синя зона" (зона/зоната) за платено и безплатно паркиране на посочените в разпоредбата МПС, в определени дни на седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост в идеалния център на гр. Сливен, на територията между посочени в разпоредбата улици, сред които улица "Драгоман". Съгласно ал. 3 на същия член, конкретното разположение на местата за паркиране се определя в схема, утвърдена със заповед на кмета на Община Сливен. От Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г. на кмета на Община Сливен се установява, че е утвърдена схема за разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен, като ул. "Драгоман" и конкретното паркомясто, на което е бил паркиран процесният автомобил, са включени в обхвата на зоната. Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда. При така установения характер на принудата фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая посочените елементи от фактическия състав за прилагането на процесната ПАМ са безспорно установени. Установено е, че автомобилът е бил паркиран в рамките на района и на времето, определени по надлежния ред като "Синя зона" за платено паркиране, без да е извършено плащане към установения за валидността на плащането момент. ПАМ е разпоредена от служител, изрично оправомощен за прилагането й, съгласно Заповед №РД15-2476 от 14.10.2019 г. на кмета на Община Сливен. Ирелевантно за законосъобразността на приложената принудителна мярка е твърдението, че конкретното паркомясто, на което автомобилът е бил паркиран, е обозначено като част от "Синя зона" в нарушение на 4 а от Наредбата (на по-малко от 5 м от пешеходна пътека и от кръстовище). Заповед №РД 15-746 от 26.05.2017 г. на кмета на Община Сливен е влязъл в сила административен акт и до евентуалната му отмяна, след като конкретното паркомясто е обозначено като място за паркиране в обхвата на "Синя зона", участникът в движението е длъжен да съобрази поведението си с това. Нито в приетата от Общински съвет – Сливен Наредба, нито в Заповед №РД 15-746 от 26.05.2017 г. на кмета на Община Сливен е предвидено изискване хоризонталната линия очертаваща паркомястото да е със син цвят. Поради това обстоятелството, че тя е бяла, също не може да доведе до извод за незаконосъобразност на мярката. Налице е и исканата от закона специална цел, да се отстранят вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Решението, в частта досежно приложената ПАМ "принудително задържане на пътното превозно средство" е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач": В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да приложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая видно от Заповед № РД15-2476 от 14.10.2019 г. на кмета на Община Сливен, приложилият ПАМ служител е компетентен да прилага или да нарежда прилагането на ПАМ – преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП е предвидено изрично кои ПАМ по ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед, като процесната мярка не е сред посочените в тази разпоредба. Поради това и по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се налага с устно разпореждане на компетентното лице. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се прилага когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, както и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Преди прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП процесното превозно средство е било принудително задържано, чрез поставяне на скоба. Предвид това по отношение на него е приложима втората хипотеза на чл. 167, т. 5, б. "г" ЗДвП. Разпоредбата, в посочената хипотеза, изисква като условие за законосъобразността й, освен пътното превозно средство да е принудително задържано, чрез поставяне на скоба, да е налице ограничение на времето за платено паркиране (в случая в обхвата на "Синя зона") и разрешеното време за паркиране да е указано на неподвижния пътен знак. По делото не е спорен фактът, че в началото на ул. "Драгоман" е имало указателна табела, обозначаваща условията за паркиране в "Синя зона", към датата на преместването на МПС. В същото време от показанията на свидетелите, от текста на приетата от Общински съвет – Сливен Наредба и от публично достъпното съдържание на знака, не се установява в обхвата на "Синя зона" в гр. Сливен, и конкретно на ул. "Драгоман", да е налице ограничение на времето за платено паркиране. Това прави невъзможно прилагането на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП, поради което изводът на съда за осъществяване състава на мярката е неправилен. Решението, в частта досежно приложената ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в тази част, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което да бъде отменена ПАМ "преместване на паркирано МПС", приложена на 20.02.2020 г. от специалист в отдел "Строителен контрол" при Община Сливен. При този изход на спора решението на АС – Сливен следва да бъде отменено и в частта, с която М. Иванова е осъдена да заплати на Община Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над 50, 00 лв. С оглед на изхода от спора съдът следва да се произнесе по претендираните от страните разноски. Претендираните от касатора и доказани разноски възлизат на 80, 00 лв. за държавни такси (от които 10, 00 лв. за първоинстанционното и 70, 00 лв. за касационното производство) и 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение - по 500, 00 лв. за всяка инстанция. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е в минималния предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Предвид направено от касатора искане, следва да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и за касационното производство в размер на 540, 00 лв. (от които 40 лв. за държавна такса и 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение), съразмерно с уважената част на жалбата. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати в полза на бюджета на общината, направените в касационната инстанция разноски, съобразно отхвърлената част на касационната жалба. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 50, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство са присъдени с обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,