Решение № 7366 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2012 г.

Решение № 7366 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Надежда-2001" ЕООД, ЕИК 126731718 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж. к. "Орфей", бл. 37, вх. А против решение № 1629/11.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1237/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт /РА/ № 261104333/9.11.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 123/3.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 4 211,05 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 1828,18 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно съдът е отхвърлил възраженията на касатора както и при неизяснена фактическа обстановка, Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ТП на НАП гр. Пловдив, редовно призован не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 261104333/9.11.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 123/3.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 4 211,05 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 1828,18 лв. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт, потвърден с Решение № 123/3.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви за правилност по отношение на констатациите на органа по приходите, че представената с възражението срещу РД заверено копие на опростена фактура № 2/29.03.2007 г. и по конкретно извършеното в нея отбелязване "АНУЛИРАНА" е съставена за целите на ревизионното производство и е с недостоверна дата. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите, че дружеството жалбоподател не е отчело и заприходило сребърните бижута по издадената от ЕТ "Веселин Стоянов" фактура № 2/29.03.2007 г. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав счита жалбата за основателна по следните съображения: Спорът се свежда до това придобило ли е дружеството жалбоподател собствеността върху бижутата по издадената от издадена от ЕТ "Веселин Стоянов" фактура № 2/29.03.2007 г. По отношение на процесната фактура безспорно е установено, че същата не е осчетоводена, както по отношение на евентуални приходи от продажбата на стоката, описана в нея, така и по отношение на разхода за покупката на стоката. Съгласно протокола от извършената инвентаризация стоките по фактура № 2/29.03.2007 г., издадена от ЕТ "Веселин Стоянов", не са установени като налични. Освен това вещото лице е установило, че в представената от жалбоподателя счетоводна отчетност липсва осчетоводяване на стоките по процесната фактура, както по съответната материална cметка - 304 Стоки, така и във връзка с отразено плащане на сумата по фактурата - в брой или по банков път. Така представените от жалбоподателя фактура и касова бележка за извършено плащане са били достатъчни за вземане на съответната счетоводна статия и заприходяване на сребърните бижута по фактура № 2/29.03.2007 г. издадена от ЕТ "Веселин Стоянов". Такава счетоводна статия не е извършена - обстоятелство, което не е спорно между страните и което се потвърждава и от заключението по приетата ССЕ. В този смисъл дружеството не е отчело придобиването на активите по издадената от ЕТ "Веселин Стоянов" фактура № 2/29.03.2007 г. Получените приходи в резултат на продажби по тази фактура не са включени и в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Вещото лице не е отговорило на въпроси 1 и 2 свързани с това разполагал ли е ЕТ с количествата сребро, описани в издадената от него опростена фактура № 2/29.03.2007 г. към датата на издаването й, както и да проследи паричния поток на търговеца, касателно счетоводното отразяване на същата фактура. Отговор на така поставените задачи не е даден, поради отказ на ЕТ "Веселин Стоянов" да предостави за проверка счетоводната си отчетност. Не е налице и протокол за приемане и предаване на стоката. Единственият документ, доказващ че е налице търговска сделка е цитираната фактура. В случая не е установено нито плащане, нито получаване на процесните стоки. Анализът на приходите в паричните потоци на дружеството за ревизираните години не показва приходи в такива размери, в какъвто е преобразуван от данъчния орган резултата на дружеството за 2007 г. Не е установено по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните стоки, тяхното действително изпълнение и приемане. Само наличието на издадена фактури не установява изпълнение на доставката, т.е. прехвърлянето на собствеността върху бижутата, а единствено наличието на облигаторно правоотношение. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът по жалбата следва да заплати сумата от 1075 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,