Решение № 7799 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Банско, чрез адв. И. Гемков като процесуален представител, против решение 769 от 02.05.2023г., постановено по адм. дело 225/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, се установява наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и законосъобразно компетентният административен орган е наредил да бъде премахнат от неговия собственик. Оспорват се като необосновани и неправилни констатациите на съда за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на предявената жалба. Претендират се деловодни разноски по приложен списък. В съдебно заседание и с приложени писмени бележки, адв. Е. Шарабов като пълномощник на касатора, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Ответниците С. Б. Б. и В. Л. Б. представят писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за обосновано и правилно. Искат присъждане на разноски. По делото е подадена и частна жалба от С. Б. Б. и В. Л. Б. срещу определение 1565/12.09.2023г. по адм. дело 225/2022 г. на Административен съд Благоевград, с което е оставено без разглеждане предявеното от жалбоподателите искане за изменение на решението по делото в частта за разноските. Сочи се неправилност на съдебния акт с искане да бъде отменен. Ответникът по частната жалба - кметът на Община Банско, чрез адв. И. Гемков, представя писмен отговор за оспорване на същата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил заповед 01-22-16/18.02.2022г. на кмета на община Банско, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията е наредено на В. Л. Б. да премахне незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ: "навес-барбекю, изграден върху част от покривна тераса на апартамент 54,55 с идентификатор 02676.501.3881.4.58 по КККР на гр. Банско, в сграда с идентификатор 02676.501.3881.4 по КККР на гр. Банско, УПИ VІІІ-3147, кв.240 по плана на гр. Банско. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че С. Б. Б. като собственик на строежа неправомерно е лишен от право на участие в административното производство и не е адресат на издадената заповед; че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК за служебно събиране на всички относими за случая доказателства, в резултат на което не е установен периода на извършване на процесното строителство. По съществото на спора, въз основа на приложените строителни книжа и заключението на вещото лице, съдът приема, че строежът предмет на оспорения административен акт не е индивидуализиран надлежно, което възпрепятства преценката за незаконност в контекста на основанията по чл.225, ал.2, т.2 и т.3 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Противно на поддържаното от касатора, настоящият касационен състав счита за правилен извода на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно е, че предмет на същата е незаконен строеж навес-барбекю, който според описанието в обстоятелствената част на акта, както и в съставения в хода на административното производство констативен акт 8/16.11.2021г., представлява изградена на кота +16,90м дървена конструкция (навес), от дървени колони, греди и ребра с размери в план 4,70/6,00м, която конструкция е изградена в южния край на покривна тераса и частично покрива терасата, която е част от апартамент 54,55; покривът на навеса е двускатен, изпълнен с дървена конструкция и покритие от керемиди с кота корниз +2,00м и кота било +3,45м; под навеса има изградена камина (барбекю) от единични тухли, а достъпът до покривната тераса, респ. до строежа се осъществява от апартамент 54,55 посредством стоманобетонно стълбище. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от поясненията на същото в съдебно заседание е, че на покривната тераса, където е разположен процесният строеж, са изпълнени две отделни двускатни покривни конструкции, долепени една до друга, означени като дървен покрив 1 и дървен покрив 2; дървен покрив 1 е с площ в план 20 кв.м., изпълнен е частично над терасата, подпрян на дървена колонка и изцяло върху стоманобетоновата плоча на стълбището, което според архитектурния и конструктивен проект на сградата осигурява достъп до апартаменти 54, 55, като покривът е предвиден в проекта и е отразен в Акт, обр.7 от 03.08.2007г. за изпълнение на извършените СМР от ниво +16,90 до ниво + 18,40 като дървена покривна конструкция кули; дървен покрив 2 е изпълнен като навес върху 6 броя дървени колонки с размери 3,70 м/5,90м и площ 21,83 кв.м. ; във вътрешния ъгъл, образуван от ограждащите стени на стълбището е изградена външна камина от тухли със самостоятелен комин, попадащи изцяло в обхвата на дървен покрив 1, която камина е описана в актовете, съставени по време на строителството на сградата. Според вещото лице, строежът навес-барбекю, описан в оспорената заповед, съответства изцяло на дървен покрив 2 и частично на дървен покрив 1 в частта, която е извън габаритите на самото стълбище и в тази част е изградено така нареченото барбекю, под дървен покрив 1, непосредствено до стълбището. Следователно от събраните по делото доказателства в това число и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че описаният строеж в заповедта и съставения констативен протокол не е идентичен с установения на място от вещото лице. Тези данни обосновават извода, че процесният незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. От описанието в заповедта следва извод, че се касае за една дървена конструкция (навес), под която има изградена камина (барбекю), а по делото се установява че са две самостоятелни дървени конструкции, в едната от които е изградена камина - барбекю. Допълнително неяснота относно предмета на премахване, респ. относно обхвата на незаконното строителство, внасят различията в параметрите за площ и размери на същото според заповедта и според заключението на съдебния експерт, както и констатациите на последния за това, че описания в оспорената заповед навес-барбекю съответства изцяло на една от дървените покривни конструкции и частично на другата дървена покривна конструкция, където се намира така нареченото барбекю. Горното несъответствие между фактическото основание за издаване на заповедта и действителните факти, сочи на липса на индивидуализация на строежа, който порок на акта води до невъзможност да се направи преценка за незаконност на всеки един от обектите. При наличието на данни за предвидено с архитектурния технически проект на сградата строителство на една от дървените покривни конструкции, да се отмени заповедта в тази част в случая би било невъзможно предвид факта, че в заповедта е посочено, че се касае за един навес - барбекю. От изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Налице е и несъответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ако строежът се премахне изцяло, така както е посочено в заповедта, ще се засегне и строеж, за които може да се установи, че е законен. При тези факти, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, като изложените мотиви в тази част, на основание чл.221, ал.2 АПК се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Във връзка с възраженията в жалбата срещу констатациите в оспореното решение за нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваната заповед, следва да се посочи, че макар и основателни, същите не променят правилността на крайния извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на разноски, а ответниците по касация не са доказали направени в настоящото производство разноски, поради което искането им за разноски е неоснователно. Заплатената държавна такса е по предявената частна жалба и претенцията за присъждането й е в зависимост от изхода по тази жалба. По частната касационна жалба: Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частните жалбоподатели, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С. Б. Б. и В. Л. Б. обжалват определение 1565/12.09.2023г. по делото, с което е оставено без разглеждане предявеното от тях искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Оспореният съдебен акт е правилен. Положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък по чл.80 ГПК от страната по делото, в който смисъл е цитираното от съда ТР 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. 6/2012г. В случая, жалбоподателите не са представили списък на разноските, поради което искането им е недопустимо и правилно съдът го е оставил без разглеждане. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Неоснователността на частната жалба води до неоснователност и на искането за присъждане на направените разноски за държавна такса по същата жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,