Решение № 7515 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2009 г.

Решение № 7515 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2009 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 36, ал. 1, вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Любомир Георгиев Петров, от гр. Бургас, срещу Решение № 1.2.5 по Протокол № 17 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.04.2009 г., с което на основание чл. 160 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, Емил Златев Христов е назначен на длъжност "Административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура - Бургас. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя, развити в допълнение към жалбата и представена писмена защита, акцентират на липсата на мотиви на упражнения вот, непровеждане на процедура по атестирането му с оглед участие в избора, допуснати нарушения при сформиране на помощните атестационни комисии и отчитане на тайния вот на административния орган. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет (ВСС) се представлява по делото от юрк. Харитонова, която оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна - Емил Златев Христов, поддържа, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение - постановено при спазване на материалноправните разпоредби и установените производствени правила. Участвувалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията срещу решението на ВСС и дава заключение същото да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу валиден и допустим акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение на ВСС по Протокол № 17 от заседанието му, проведено на 22.04.2009 г., на основание чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, заинтересуваната страна Емил Златев Христов е назначен на длъжност "Административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура - Бургас. Видно от представената административна преписка, производството по приемане на решението е протекло при спазване на правилата, установени в специалния закон, Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 2/8.01.2008 г.) и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници (извън лицата по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗСВ), наричана по-долу за краткост Процедурата. С решение № 20.1 по протокол № 9/25.02.2009 г., ВСС на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата е обявил бройките на административните ръководители в органите на съдебната власт, които се освобождават, поради изтичане на мандата им през месец април 2009 г. В списъка е обявена вакантна длъжност за "Административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура - Бургас (изтичащ мандат на 30.04.2009 г.). В регламентирания 14-дневен срок от датата на публикуване на Интернет страницата на Съвета (4.03.2009 г.), заявление за заемане на длъжността с вх. № 11-09-037/9.03.2009 г. е подал Емил Златев Христов. С вх. № 96-00-009/17.03.2009 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗСВ, вр. с чл. 40, ал. 2 от Наредбата, Главният прокурор е внесъл предложение за назначаване на жалбоподателя Любомир Георгиев. На 24.03.2009 г., на основание чл. 42, ал. 3 от Наредбата е публикуван Списък на допуснатите и недопуснати кандидати за заемане на свободните бройки за длъжността "Административен роководител" в органите на съдебната власт, които се освобождават поради изтичане на мандата им през месец април 2009 година. В списъка за Апелативна прокуратура - Бургас фигурират четирима кандидати, между които и страните по делото. След проведено от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, на основание чл. 196, т. 5 от ЗСВ и по реда на глава V-та от Наредбата атестиране на кандидата Христов, същият е запознат с резултатите от атестирането и предложението за комплексна оценка, която е определена като "много добра". Самият жалбоподател е атестиран по повод повишаване на място в по-горен ранг с решение по протокол № 38/1.10.2008 г., като му е определена комплексна оценка "много добра". Липсват допуснати нарушения, водещи до неправилно определяне на оценките на страните по делото, респ. игнорирането им от страна на ВСС, което би обусловило незаконосъобразност на проведения избор. На 22.04.2009 г. на свое редовно заседание ВСС е приел решение, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 207, ал. 1 от ЗСВ е определил на кандидатите положителна комплексна оценка от атестацията с максималната степен "много добра", изслушал е кандидатите по реда на чл. 33 от Процедурата и след проведен таен избор с бюлетини, при получен резултат от 14 гласа за Христов и 11 - за Петров, е назначил първият от тях на длъжността. Оспореният акт е издаден от специален административен орган - ВСС, осъществяващ ръководството на органите на съдебната власт. Съобразно правомощията си по чл. 160, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ при спазване на всички нормативни изисквания, Съветът е назначил Емил Христов на длъжността "Административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура - Бургас. Решенията на ВСС, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Част от доводите срещу атакувания административен акт, изложени в допълнението към жалбата и представената писмена защита се отнасят до неговата целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 170, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността от Емил Христов, като субективната преценка по чл. 169, вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества е от изключителната компетентност на ВСС. Видно от протокола на проведеното заседание, изборът на Христов е предшестван от изказване на члена на ВСС Иван Колев, съдържащо конкретна оценка за качествата на този кандидат; положителни отзиви има в становищата на Стойко Стоев и главния прокурор Борис Велчев, затова не може да се сподели доводът за отсъствие на съображения за направения избор. Професионалният опит, компетентността и личностните характеристики на кандидата са подложени на обсъждане от членовете на кадровия орган, след което е проведено тайно гласуване с бюлетини, като протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. В този смисъл - чл. 34, ал. 3, вр. с чл. 171, ал. 1 от ЗСВ и т. 5 от ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Обстоятелството, че жалбоподателят Георгиев не е избран на ръководния пост, противно на изложените в жалбата му твърдения не означава, че не е извършена обективна преценка на кандидатурите чрез съпоставка на качествата им по критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 34 от Процедурата. Фактът, че Емил Христов е събрал повече гласове означава, че е предпочетен именно на база персоналната оценка за пригодността му да изпълнява вакантната длъжност. Тази волева дейност, упражнена с вота на всеки един от членовете на ВСС е извън обхвата на осъществявания съдебен контрол. Резултатът от избора на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и не сочи на превратното й упражняване. Противно на поддържаното от жалбоподателя, неизлагането на изрични мотиви към материализирания в решение № 1.2.5 по протокол № 17/22.04.2009 г. на ВСС административен акт, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за постановяването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Следователно мотивите на ВСС за избора на кандидата Христов се съдържат както в предхождащата вота документация - становище на Комисията по чл. 37, ал. 1 от ЗСВ, депозираното становище на Главния прокурор по чл. 30, ал. 2 от ЗСВ, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което в крайна сметка обуславя извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания. Основното възражение на жалбоподателя е обосновавано с тезата, че не е атестиран за конкретния избор, т. к. е ползвана приетата му с решение на ВСС по т. 47, протокол № 38/1.10.2008 г., комплексна оценка от атестация по повод повишаване в ранг. Оплакването е несъстоятелно и противоречи на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 37, ал. 1 от Наредбата, както и на становището на Главния прокурор до ВСС с вх. № 96-01-009/31.02.2008 г. Отделно от това - Петров е участвал в настоящата процедура с максималната възможна оценка "много добра", поради което не би могъл да се позовава на нарушени права. В тази връзка са неоснователни и обстойните доводи, изложени в защитата на процесуалния му представител относно допуснати нарушения на чл. 16, ал. 1, б. "а" и ал. 2, б. "а" от Процедурата във връзка с структурирането и дейността на помощните атестационни комисии. Освен, че оплакванията са недоказани, фактът, че Любомир Петров е атестиран с максималната възможна оценка обезсмисля разискванията относно административноправния статут и мандата на тези комисии, в т. ч. спазване правилата за избор и възможността за отводи на членовете им по чл. 1, ал. 9 от Методиката за атестиране. От своя страна законосъобразността на атестирането на заинтересуваната страна Емил Христов е извън обсега на легитимиращото правния интерес на жалбоподателя субективно право. По повод оплакванията за начина на сформиране на помощните атестационни комисии, следва да бъде отбелязано още, че Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на ВСС в административното производство по атестирането и назначаването (Арг. : чл. 30, ал. 1, т. 4, чл. 37, чл. 206 - 207 от ЗСВ, поради което нейните актове са подготвителни и нямат материални, а само административнопроизводствени правни последици. Предложението (становището) на помощната комисия е предпоставка за издаване на акта по чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, който да породи правните последици - основна цел на производството. Съветът не е задължително обвързан с предложението на Комисията (т. е. с материалното съдържание на волеизявлението на помощния орган), още по-малко с мнението на помощните атестационни комисии по чл. 39, ал. 2 от ЗСВ. Видно от самото наименование на акта на Комисията, това е само становище, а окончателното решение се взема от ВСС. Доводът за опорочаване на избора поради устно обявяване на резултата от гласуването по чл. 35, ал. 2 от Процедурата, е неоснователен. Видно от данните по делото, ВСС е излъчил от състава си 3-членна комисия по провеждане на избора (Виж: решение 1.2.3) и след гласуване с бюлетини, резултатът е обявен с подробен вербален доклад относно времето на провеждане, броя на присъстващите членове на Съвета, броя на пликовете и начина на разпределение на валидните гласове на участниците във вота. При липсата на изрична норма, въвеждаща необходимостта от съставяне на нарочен протокол за избора с бюлетини, не може да се твърди, че е налице нарушение на административно-производствено правило, защото такова обективно не съществува. Недопустима е проведената аналогия с изборното законодателство (Закон за местните избори, Закон за избиране на народни представители, Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, т. к. във всички тези нормативни актове детайлно и императивно е разписана процедура по провеждане на тайния вот на избирателното тяло, докато в конкретния казус такава процедура няма. Протоколът от заседанието на ВСС съдържа всички данни от проведеното гласуване, отчитане на резултата от гласуването и обявяването му. Протоколът съставлява официален документ и е годно доказателствено средство, ползуващо се с материална доказателствена сила за отразените факти. В този аспект доводите за опорочен вот и невъзможност да бъде проверен резултатът от гласуването, не могат да бъдат споделени. Оплакването за неправилно процедиране във връзка с входирано на 21.04.2009 г. открито писмо от Мила Георгиева - съпредседател на Черноморската правна общност, е неоснователно. Само по себе си писмото съставлява мнение на лицето Георгиева за магистрата Емил Златев Христов и неговата кандидатура за административен ръководител, поради което не обвързва ВСС и не рефлектира върху законосъобразността на приетото решение на колективния орган. Дори да се третира като сигнал за нарушения в дейността на Христов, писмото би могло да инициира процедура по установяване на конкретни провинения, но няма самостоятелно правно значение. Ето защо всичкиобстоятелства относно съдържанието на писмото и преследваните с него цели, не попадат в обхвата на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на процесното решение, поради което и не следва да се обсъждат. В контекста на изложеното, оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. Решението е взето по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната му проверка отменителни основания по чл. 146 от АПК не се констатират Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,