Решение № 5327 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 501/2019 г.

Решение № 5327 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 501/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – гр. С. чрез адв. С. Р. срещу решение № 183/30.10.2018 г. постановено по адм. дело № 386/2017 г. по описа на Административен съд – гр. С. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 78/02.10.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" - гр. П. за установени такса за водовземане в размер на 15 747, 42 лв. и лихви – 4 004, 98 лв. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. по разрешително за водовземане № 31510388/22.10.2012 г. от подземни води, както и за такса за водовземане в размер на 8 091, 62 лв. и лихви – 1 130, 14 лв. за периода 01.01.2104 г. – 31.12.2016 г. по разрешително за водовземане от подземни води № 31510355/29.06.2012 г. и такса за водовземане в размер на 4 056, 48 лв. и лихви – 542, 41 лв. за периода 06.06.2014 г. до 31.12.2016 г. по разрешително за водовземане № 3150460/06.06.2014 г. за подземни води. В останалата част АУПДВ е отменен, но не е постъпила касационна жалба и не е предмет на настоящия съдебен контрол. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като сочи всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар за всяко едно от тях да не са развити конкретни съображения. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав служебно проверка за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, поради което настоящият състав спазвайки служебното начало ще извърши такава проверка на решението в обжалваната му част. Претендира се присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. По делото е представено писмено становище по съществото на спора. Ответникът по касация директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" – гр. П., редовно призован не е изпратил свой представител за съдебното заседание и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД срещу оспорения АУПДВ № 78/02.10.2017 г. в посочената по-горе обжалвана част първоинстанционният съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка и е приел, че посочените в решението размери на таксите са дължими от жалбоподателя и съдът ги е определил въз основа на неоспорената от страните комплексна съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел и за безспорно установени, че таксите за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. не са били заплащани от жалбоподателя – титуляр на посочените разрешителни. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за заплащане на такса за водовземане не възниква от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното. Използваното количество вода се измерва и изчислява от титуляра, поради което писменото уведомяване за дължимите такси правилно съдът е приел, че има само информативен характер. Правилно съдът е приел и, че размерът на таксите за водовземане се определя според използваното количество вода, а съгласно чл. 194 а ЗВ отнетият обем се измерва от измервателни устройства, а при липса на такива или при повредата или несертифицирането им, таксата се изчислява на база максимално разрешено количество в разрешителното за водовземане. В тази връзка настоящият състав изцяло приема доводите на решаващия съд, че задълженията за такси водовземане възниква по силата на закона, но в случая при неизпълнение на задължението си за заплащане на процесните такси, директорът на посочената басейнова дирекция е издал АУПДВ по реда на чл. 166 ДОПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че размерите на дължимите такси са изчислени въз основа на изразходваното количество вода за всяка едно от разрешителните за водовземане, а също и въз основа на представените от дружеството-жалбоподател справки за това количество. Правилно съдът е счел, че след като не са представени други данни от жалбоподателя, въз основа на които да се изчислят различни стойности на таксите, то законосъобразно са възприети от съда установените в акта размери, съответстващи, както на законовите изисквания, таки и на прилжимата за всеки един от периодите тарифи. Всъщност, в касационната жалба конкретни оплаквания не се съдържат и затова настоящият съд извърши проверката съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Правилно съдът въз основа на изчисленията, извършени от вещите лица е установил за дължими размери на лихвите с по-ниска стойност от определените в АУПДВ. Съобразено е от съда, че в определени периоди от време е установено, че водомерното устройство е неизправно и размерът на таксите съдът е определен съобразно установеното от експертизата при съобразяване на издадените разрешителни на жалбоподателя. Съдът е установил от извършената експертиза, че тя е изчислила размера на таксите в съответствие и с установеното в АУПДВ. Разликата между тя е само по отношение на лихвите. По отношение на тях съдът правилно е възприел констатираното от вещите лица, че административният орган е изчислил лихвата от 01. 01. на съответната година, а експертизата се е съобразило с Тарифа за таксите за водовземане и е изчислило лихвите от 01. 04. на съответната година, поради което се явява и разликата (административният орган е изчислил лихвата за 365 дни, а експертизата – 360 дни). Това изчисление на вещите лица е правилно, като се има предвид, че задължението за заплащане на годишна такса за водовземане съгласно тарифата, относима за процесните периоди, е до 31 март на следващата година. При постановяване на решението съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и спазване на приложимите материалноправни разпоредби. С оглед гореизложеното в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение