Решение № 17059 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2013 г.

Решение № 17059 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на "ЛИДЕРПАК" ЕООД, ЕИК 115754573,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Малашевска" № 1, представлявано от управителя Петър Алексиев Николов, чрез процесуалния представител адв. Теодора Златева от САК против решение № 6807 от 11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 875/2012 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 14 състав. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължителните указания дадени му с решение № 525 от 11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 12232/2011 г. на Върховният административен съд. Прилага се списък по чл. 80 от ГПК и чл. 10 от ЗОДОВ за направените разноски и се иска тяхното присъждане. В съдебно заседание касаторът подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници" в писмено становище от 02.12.2013 г. чрез юристконсулт Роева оспорва основателността й. Моли същата да бъде отхвърлена, а съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разглеждана, по същество е основателна. Оспореното съдебно решение е постановено в хода на производство, образувано при връщане от Върховният административен съд на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град със задължителни указания. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск на "ЛИДЕРПАК" ЕООД против Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение в размер на 560 921,35 лева за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен административен акт - писмо № Д-47-Л-4 от 04.04.2007 г. на директора на Регионална митническа дирекция /РМД/ - Варна, с което е обективиран отказа му да извърши митнически формалности по даване на митническо направление на манифестираните с ММ № 205/836/06.10.2006 г., два броя контейнери, съдържащи соеви продукти, който е отменен с решение № 888 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 42/2009 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 15568 от 16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 8441/2010 г. на Върховният административен съд. Съдът е приел, че имуществените вреди за ищеца не произлизат от писмо изх. № Д-47-Л-4 от 04.04.2007 г. на директора на РМД - Варна, а от извършени от него фактически действия. В мотивите на решението е посочено, че искът в частта му относно пропуснатите ползи е недоказан. Решението на съда е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Съдът не се е съобразил, а е бил длъжен да го направи, със задължителните указания, дадени с решение № 525 от 11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 12232/2011 г. на Върховният административен съд. Както при първоначалното разглеждане на делото от Административен съд - София град, така и при преценката на релевантните обстоятелства от Върховният административен съд е установено, че в случая е осъществен първият елемент от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразен административен акт, който е бил отменен впоследствие, който е отменен по съответният ред. При повторното разглеждане на делото съдът е следвало да изясни въпросите, свързани с останалите елементи от отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни незаконосъобразни актове, както и да обсъди събраните в хода на двете производства доказателства. Настоящият състав счита, че по делото се установява наличието на имуществена вреда, нейният размер, както и пряката и непосредствена причинна връзка между нея и отменения акт на директора на РМД - Варна. Прието е в решение № 888 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 42/2009 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 15568 от 16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 8441/2010 г. на Върховният административен съд, което по силата на чл. 297 от ГПК е задължително за съда който го постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, че именно отмененият административен акт на митническата администрация е причината за понататъшното развитие на митническата процедура за да може стоката да бъде получена от нейния собственик. Именно отменения акт е предпоставката за извършването на фактическите действия по одържавяването на стоката в процесните контейнери. По тези съображения настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че цитираните по-горе съдебни решение по никакъв начин не го обвързват по иска за обезщетение. Неоснователен е извода на основният съд, че дружеството-ищец не е проявило своевременно инициативност за да си защити интересите. Напротив в кориците на делото се намират множество доказателства/ съответните молби и жалби до митническата администрация/, които сочат обратното. Своевременно е манифестирано отношението на ищеца към намиращата се на митницата негова стока. Най-малко, това е основание тя да не бъде считана за изоставена, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от Закона за митниците. Представените извлечения от банкови сметки, както и двете приети и неоспорени съдебно икономически експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, сочат, че дружеството-ищец е заплатил вложените в процесните контейнери стоки на стойност 81 600 долара с левова равностойност от 120 878,16 лева към процесния период. Вещото лице посочва, че стоката е отразена в счетоводството на касатора по сметка 444 "Вземания по съдебни спорове". Приетата при първоначалното разглеждане на делото експертиза остойностява и заявените от "ЛИДЕРПАК" ЕООД пропуснати ползи - 330 852,63 лева /нереализирани продажби/, 62 688,00 лева /търговска печалба от продажбата на процесните стоки./ и 64 490,02 лева /законна лихва върху платената цена на стоките/. Представените договори с купувачи на соев протеин и разпитаните свидетели, чиито показания настоящата инстанция кредитира изцяло, установяват наличието на причинна връзка между претърпените от касатора вреди и отменения акт на митническата администрация, като посочват, че действително бизнес партньорите на "ЛИДЕРПАК" ЕООД са преустановили търговските си взаимоотношения в резултат на невъзможността на доставчика да предоставя соев протеин, тъй като е одържавен и впоследствие продаден. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 10 от ЗОДОВ вр. чл. 80 от ГПК и представените по делото доказателства за извършените плащания. Имайки предвид правната и фактическа сложност на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,