Решение № 13403 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2016 г.

Решение № 13403 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3852 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 3303/2016 г. Административен съд - С. - град, П. отделение, 5 състав, е отхвърлил жалба на "М. Д. С." ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., ж. к. "И.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу ревизионен акт № Р - 22221215006784 - 091 - 001/18.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., в частта му потвърдена с решение № 256/12.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400 (хиляда и четиристотин)лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "М. Д. С." ЕООД, ЕИК: *********, представлявано то управителя Д. К. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. С., в частта му, с която е установена солидарна отговорност на "М. Д. С." ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за данъчен период м. 06.2014 г. за невнесени задължения за ДДС на "М. Д." ЕООД по фактури № 10...458/06.06.2014 г., № 10...459/09.06.2014 г., № 10...460/10.06.2014 г., № 10...465/12.06.2014 г., № 10...463/11.06.2014 г. и № 10...464/12.06.2014 г., в размер на 29 031,16 лв. главница, ведно със съответните лихви за забава. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., редовно призован, чрез юрк. Бакържиева, оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалба на "М. Д. С." ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., ж. к. "И.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу ревизионен акт № Р - 22221215006784 - 091 - 001/18.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., в частта му потвърдена с решение № 256/12.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С.. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията. Установено е, че от страна на "М. Д. С." ЕООД, са включени в дневника за покупки издадените от страна на "М. Д." ЕООД фактури № 10...458/06.06.2014 г., № 10...459/09.06.2014 г., № 10... 460/10.06.2014 г., № 10...465/12.06.2014 г., № 10...463/11.06.2014 г. и № 10...464/12.06.2014 г., за които липсва плащане, и е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 177 от ЗДДС в размер на 29 031,16 лв. главница, ведно със съответните лихви за забава. Прието е че, солидарната отговорност на дружеството е ангажирана в качеството му на получател по реално извършени доставки, по които дължимото ДДС не е внесено, а същевременно е ползвано право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с невнесения ДДС. С. е изложил тълкуване на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС и на Указание № 24 - 00 - 09 от 30.06.2009 г. относно прилагане на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС. За безспорно установено е прието, че "М. Д." ЕООД не е внесъл декларирания данък към дата на издаване на РА и е отбелязано, че това се потвърждава от представения на (ст. 164) отговор от управителя на дружеството. Решаващият състав е извел извода, че при наличието на тези данни е налице първото условие по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Прието е, че в конкретния случай е изпълнена и друга законова предпоставка, доколкото получателя по доставката, е ползвал право на приспадане на данъчен кредит и в същото време е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, защото според съда е налице обвързаност между двете дружества - доставчик и получател. По въпроса относно знанието, съдът е отчел обстоятелството, че не е налице сделка между "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, от ДР ДОПК, и е посочил, че законът не изисква такава връзка, като необходимо и достатъчно условие е получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, защото съществува обвързаност между двете дружества - доставчик и получател. Решаващия съд много подробно е описал и установените обстоятелства от органите по приходите, че първоначално съдружници в "М. Д." ЕООД са Е. К. М. - Абрашева и Е. Х. А., които на 12.08.2013 г. са прехвърлили своите дялове в дружеството на И. Ш. А., който е гражданин на Узбекистан, той е станал и управител на дружеството. Веднага след прехвърлянето на дяловете Е. К. М. - Абрашева е назначена в "М. Д." ЕООД на длъжност "мениджър ключови клиенти", а Е. Х. А., като "търговски помощник". Съдът е заключил, че чуждия гражданин само формално се е водил управител на дружеството, а действията по обикновено управление продължавали да се извършват от бившите собственици и управители. В подкрепа на това свое твърдение решаващия състав се е позовал на справка от Търговския регистър, според която на 16.01.2015 г. е постановен отказ за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г., защото заявлението било подадено от Е. А., но подписано с електронен подпис от управителя И. А.. Първоинстанционният съд е отбелязал обстоятелството, че Е. А. е сестра на Д. К. М., която от своя страна е управител на "М. Д. С." ЕООД, както и че Е. А. има нотариално заверено пълномощно да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на "М. Д. С." ЕООД (управляваното от сестра й дружество). Според съда, двете дружества "М. Д." ЕООД и "М. Д. С." ЕООД имат обща счетоводна отчетност, която се е осъществявала от П. Г. А., която е майка на Е. А. и свекърва на Е. А.. Прието е, че двете дружества са били обвързани от наличието на родствена връзка между управителите, освен това и от наличието на факта, че от 02.09.2014 г., вписания в Търговския регистър адрес за контакти на "М. Д. С." ЕООД с органите на НАП е съвпадал с адреса на управление на "М. Д." ЕООД, същият е вписан и като настоящ и постоянен адрес на Е. А.. Първоинстанционният съд е коментирал, че знанието относно неплащането на задължението е продължавало да съществува, защото едва в хода на процеса "М. Д. С." ЕООД е платило ДДС-то на "М. Д." ЕООД по процесните фактури, за което са представени и платежни нареждания, но самата цена не е платена. Съдът е приел, че няма доказателства за внасянето на задължението за данъка от страна на доставчика, а само за плащането към него, поради което е прието за правилно ангажирането на отговорността на получателя, като е отбелязано, че дори и да е налице такова плащане то няма да се отрази на законността на издадения РА, защото се касае за настъпили факти след издаването на РА. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения при преценка на доказателствения материал и неправилно е установил фактическата обстановка, като е заключил, че "М. Д. С." ЕООД е "било длъжно да знае", че данъкът няма да бъде внесен от доставчикът му. Защитава тезата, че фактическите констатации и доказателствени изводи на административния съд са в противоречие с фактическия материал по делото и погрешно е възприет извода за свързаност между двете дружества, включително и на ниво счетоводно обслужване. Твърди, че Административен съд - С. - град неправилно е заключил, че е налице свързаност между дружествата на ниво собственост и управление, както и че решението е в противоречие с ефективното плащане на дължимия данък, наведени са доводи в тази насока. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Предвид установените факти и обстоятелства по време на ревизията, органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице в качеството си на регистрирано лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. С решението на директора на Д"ОДОП" е прието, че предвид на доказателствата по делото, следва да бъде прието, че е налице първата хипотеза по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - регистрираното лице е знаело, но е не и втората такава - регистрираното лице е било длъжно да знае. Предвид правомощията на решаващия орган за произнасяне по жалбата при административното обжалване, следва да бъде прието, че основанието за ангажирането на отговорността на "Мей джи С."-ЕООД е при условията на първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Предвид на това не следва да бъдат обсъждани мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на основания за втората хипотеза по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - регистрираното лице е било длъжно да знае, което предполага наличието на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, доказателства за които не са събрани в хода на ревизията, съответно не следва да се обсъждат и оплакванията на касатора против тази част от съдебното решение. Не могат да бъдат споделени оплакванията относно изводите на съда, че знанието за невнасяне на данъка е установена предвид свързаност между лицата, участващи в дейността на двете дружества. Дори да се приемат за верни изложените от касатора аргументи в т. 2 и 3 от жалбата доводи относно отсъствие на свързаност на ниво счетоводно обслужване /разминаване в периодите, през които е упражнено правото на данъчен кредит и периодите, за които е установено, че П. А. е била счетоводител едновременно и на доставчика и на получателя/, както и правомощията на Е. А. и Е. А. по длъжностни характеристики / търговски помощник по смисъла на чл. 30 ТЗ за първия и мениджър ключови клиенти за втория/ след продажбата от тяхна страна на "М. Д."-ЕООД на И. А., по делото не са опровергани останалите обстоятелства, обосноваващи наличие на знание за невнасяне на данъка предвид наличие на установени тесни взаимоотношения между двете дружества при осъществяване на процесните доставки. В случая в решението на директора на Д"ОДОП"-гр. С. реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС е обосновано и с друг способ, различен от свързаността на лицата и общо счетоводно обслужване. В края на решението е направено позоваване на практиката на Върховния административен съд, според която след като получателят по доставката не е заплатил дължимата цена по фактурите, в това число дължимия ДДС, то няма как да има оправдани очаквания, че доставчикът ще внесе дължимия ДДС в бюджета. По тези причини не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора по т. IV от касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е в противоречие с тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. По наведените оплаквания по т. 4 от касационната жалба относно неправилно приложение на материалния закон предвид факта на внасяне на дължимия данък по процесните фактури от страна на "М. Д. С."-ЕООД следва да бъде посочено следното: В хода на първоинстанционното обжалване по делото са представени като доказателства 6бр. платежни нареждания /л. 165 - 170 от делото/, от които е видно, че "М. Д. С."-ЕООД е внесло дължимия ДДС по всяка една от 6-те фактури на 25.06.2016 г. Тълкуването на чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС налага извод, че регистрирано лице получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и внесен данък, като отговорността се реализира, че когато регистрираното лице е знаело, че данъка няма да бъде внесен. Самият касатор поддържа в т. 2 от жалбата си тезата, че преценката за знанието следва да се извърши към момента, към който от негова страна е упражнено правото на данъчен кредит. След като в хода на ревизията е установено, че плащане по фактурите не е извършено към момента на издаването им, съответно към момента на упражняване на правото на данъчен кредит по тях, а плащането на данъка е станало едва в хода на съдебното производство, то няма как да се приеме, че "М. Д. С."-ЕООД не е знаело, че данъкът няма да бъде заплатен от доставчика. Фактическият състав на нормата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС поставя като едно от условията за реализирането й фактът на неплащане на данъка от доставчика. Този факт е установен по време на ревизията и не е опроверган от жалбаподателя. Причините, поради които доставчикът не е внесъл данъка за ирелевантни за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Наведените оплаквания по т. III от касационната жалба относно противоречие на решението на първоинстанционния съд с указание № 24 - 00 - 0/30.06.2009 г. на Националната агенция за приходите по приложението на чл. 177 ЗДДС не могат да бъдат споделени. В своята практика Върховният административен акт приема, че въпросните указания съставляват вътрешно- ведомствен акт, който не се ползва с обвързваща съда сила. Направените в жалбата оплаквания, че в хода на ревизията не е било установено пряко или косвено свързване на дължимия данък с упражненото право на данъчен кредит, и в този смисъл отхвърляйки жалбата, първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон, не намират подкрепа във фактите по делото. От констативната част на ревизионния акт и решението на директора на Д"ОДОП"-гр. С. е видно, че отговорността на "М. Д. С."-ЕООД е реализирана само по отношение на 6бр. фактури от данъчен период м. 06/2014 г., по които фактури с друг влязъл в сила ревизионен акт /№ Р - 22221215003151 - 091 - 001 от 21.12.2015 г./ е приета реалност на доставките и правомерност на упражненото право на данъчен кредит по тези фактури от получателя. Приемайки, че с оспорения ревизионен акт № Р - 22221215006784 - 091 - 001/18.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., в частта му потвърдена с решение № 256/12.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., правилно е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на ревизираното лице, Административен съд - гр. С. е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400/хиляда и четиристотин лева/лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,